Така се разпадат държавите и идват хищниците

Напълно обсебени от омразата си един към друг, слепи за всичко, което не е разкривената физиономия на противника, ГЕРБ и БСП/ДПС са се хванали за гушите и се опитват веднъж и завинаги да се убият един друг. 

Силите обаче са равни. Затова и двата борещи се субекта остават прави, като сумистите, ръмжат, сумтят, бутат се и се ритат по кокалчетата.

Увлечени в схватката не забелязват, че тромавите стъпки на техния смъртен танц мачкат безмилостно не само демокрацията, институциите и политиката – но и самата възможност да има държава. Да внесеш вот на недоверие и след това да не го отстояваш в парламента. 

Да обявяваш кворум, след като си преброил депутатите телесно, все едно са патки или говеда. Да си тръгнеш възмутен, след като твоята парламентарна група е преброена като патки или говеда, но да оставиш в залата свои хора, за да ти отстояват вота на недоверие без всякакви логични аргументи – такова нещо не само, че никога не се е случвало. Никой не си е и помислял, че някога може да се случи.

"Отваряте вратата към хаоса" 

предупреди преди две десетилетия Филип Димитров по повод друг вот. Макар онзи вот да бе проведен по всички правила, вратата се оказа отворена и през нея влезе хаосът: Мултигруп, мутрите, източването на предприятията, източването на банките, бандитските убийства, сривът на законността и правосъдието, попадането на цели територии на държавата в лапите на местни сатрапи. Но онзи хаос е детска игра в сравнение с онзи, към който днес отварят вратата БСП/ДПС и ГЕРБ.

Всички правителства имат някакъв – малък, голям или огромен – принос към поддържането на хаоса. В крайна сметка неговите обитатели влязоха в симбиоза с държавата, чиято мисия (инак) е да не го допуска. По времето на тройната коалиция се появи фасадната демокрация: зад фасадата на институциите, обслужващи общото благо (и липсата на хаос като върховно такова благо) се настаниха частни интереси, потайно обслужвани от държавата.

По времето на ГЕРБ това стана явно. Олигарсите и бандитите, дотогава виреещи заради покровителството на държавата, я подчиниха на себе си и излязоха на повърхността. Чухме имената им, видяхме удивително семплите им физиономии. Проведоха класическа операция по

"захват на държавата" 

– взеха я от гражданите и я подчиниха на себе си. Правителството на ГЕРБ и институциите на държавата се подредиха около тях като техен обслужващ персонал.

Трябва ви да ликвидирате конкурента? Наемате ХЕИ като своя частна наказателна бригада и конкурентът издъхва, заринат от проверки и актове. Искате да строите незаконно в планините? Наемате си двама-трима министри и те прокарват покрай закона вашите интереси и щения. Искате да държите "матриала" в неведение, какво правите? Давате едни милиони на една банка, тя поставя под контрол всички медии и вие сте целите в бяло.

Днес обаче нещата отиват, както се казва в гангстерските филми, "на друго ниво". Досега поне всички замесени спазваха правилата за смяна, конституиране и легитимиране на властта. Изпълняваха минималното изискване на демокрацията, която според Карл Попър е просто "начин за смяна на властта без насилие". Тази смяна се случва в и по повод на парламента; и това е най-важната негова функция.

Парламентите са измислени, за да се спори с думи, а не с пушки

Ти вярваш в едно, оня отсреща – в друго. Вместо да се реши, кой е прав, чрез въоръжен сблъсък (който остане на краката си след като другият е паднал – той е прав), това се решава чрез сблъсък на думи в парламента. И тук влизат в сила правилата. Загубил си спора в парламента – приемаш загубата и се готвиш да се представиш по-добре следващия път. А тъй като повечето спорове в парламента произвеждат закони, изразяващи победата на едно становище над друго – загубилите се подчиняват и на тези закони, макар да са се борили за други.

И най-важното – губиш вот на доверие в парламента, сдаваш властта. Отиваш на избори, за да се опиташ да си я върнеш.

За да се случва всичко това обаче спорещите, колкото и да се мразят помежду си, трябва да са съгласни по едно: правилата се спазват. Не може да има конфликт, който да е толкова важен, че да прегази правилата. Защото, ако тях ги няма, не е важно, кой ще спечели някакъв спор. Защото оттам насетне споровете се превръщат във въоръжени сблъсъци. Който и да загуби спор, който не е подпрян с правила, просто си казва: "Ще споря с тия гадове по друг начин."

Как започват напоследък гражданските войни в екваториална Африка? Много просто. Явяват се на президентски избори двамина, след броенето на гласовете и двамата се обявяват за президенти. Каквото и да отсъди ЦИК или някой Върховен съд, загубилият тръби, че "тия са купени от оная гад, дето твърди, че е спечелил" – и раздава пушки на своите привърженици, за да изгонят гадта от президентския дворец. Съответно, гадта от двореца раздава пушки на своите хора, за да го пазят от самозванеца.

Поведението на ГЕРБ, отказващ да влиза в парламента, за да отстоява собствения си вот на недоверие, както и поведението на БСП/ДПС, обявяващи кворум след броенето не на регистрирани депутати, а на телеса в залата – всичко това е

стъпка в посоката на пушките

Няма съгласие по спазване на правилата – а значи, няма съгласие по причината правилата да бъдат спазвани, т.е. да няма пушки по улиците.

Помислете. Щом не се спазват правилата за най-важния акт на един парламент – провеждането на вот на недоверие – защо да има спазване на правилата по по-маловажни парламентарни въпроси? Защо, например, да има кворум? Защо опозицията да ходи на работа? 

Защо изобщо някой да ходи на работа в Народното събрание? Защо, в крайна сметка, който и да е да спазва каквито и да е закони, гласувани от парламента, щом на никой не му пука за спазването на правилата, по силата на които законът е произведен и само по силата на които може да заработи?

Представете си чиновник, който казва: "Аз този закон няма да го спазвам, мамка им комунистическа (или гербистка – все тая)". Представете си съдия, който казва: "Няма да съдя по този закон, приет от този идиотски парламент." Или – парламентарно мнозинство без кворум, което казва: "Майната му на ветото на президента, няма да го разглеждаме, защото той е гад мръсна..."

Не вярвате? Повярвайте, защото лицето Горанов от ГЕРБ (беше доскоро прилично изглеждащ зам.-министър) вече ви го каза от телевизора: "Защо ГЕРБ да влиза в залата, след като ние не признаваме този парламент?".

Как може да не признаваш парламент? Можеш да не признаваш резултати от избори, можеш да не признаваш правителство, може да искаш оставката на председателя на Народното събрание – но ако не признаваш парламента като такъв, значи призоваваш споровете да не се решават нито в него, нито – с думи. Искаш да се спори някъде другаде и с друго въоръжение.

Така се разпадат държавите. По света ги има много и стават все повече. Но някаква власт винаги има. Там, където държавата се разпада,

на освободеното място идват хищниците 

– точно онези, от които, за да се пазят хората правят държави.

Докато БСП/ДПС и ГЕРБ са се хванали за гушите и стъпкват под тежките си обуща всички правила, властта вече се отлива от държавата. И отива другаде. Богомил Манчев обявява пред всеки, когото намери за слушател, че иска още един милион за "спрения" АЕЦ-Белене. 

Кандидат-купувачът на пенсионен фонд "Доверие" вече не се крие зад някакви американци – оня ден ги смени с откровени руснаци, за да е ясно, кой кой е и какво иска. Банката на властта постига отстраняване на журналисти чак в Германия. Утре ще чуем за строителството на поредния незаконен ски лифт в защитена територия.

Разпадът на държавата и разпадът на демокрацията се събраха в едно. Народното събрание, от последна защитна преграда пред хаоса и насилието, се превръща в пръв техен помощник.

Всички парламентарни партии са замесени

Противовесите – съдебна система, традиционни медии – са отдавна превзети от хищниците, които само чакат да паднат последните колове от оградата на държавата, за да нахлуят в нашите улици, нашите квартали и нашите домове и да опоскат всичко.

Съпротивата срещу хаоса се поддържа само от "протестърите" и от шепата свободни "нетрадиционни" медии. Представителите на народа, ходещи (респективно – не ходещи) на работа в Народното събрание предадоха избирателите си, държавата си и демокрацията си. Те са, ни повече, ни – по-малко,

изменници на Републиката

Тази именно измяна виждаме в т.нар. цирк покрай вота на недоверие.

В републиканската традиция, с изменниците никой не се пазари и за това си има причина. Измяната на Републиката означава предаване на гражданите в ръцете на чужди, враждебни тям сили. Затова изменникът е най-презряното същество.

Или партиите в парламента спират – незабавно – измяната на Републиката и вкупом се втурват да поправят стъпканото от тях; или трябва да бъдат наказани по съответния начин от гражданите на Републиката.

Изборът е техен. Нещото, за което нямат избор, е –

ОСТАВКА

Искането на оставката вече не е просто морален акт, нито пък – търсене на начин да се отпуши в рамките на демократичните процедури възможността за почтено ново управление. Оставката е вече въпрос на оцеляване на Републиката. Оставката – това е сработването на инстинкта на нацията за самосъхранение.

Или има правителство на Орешарски, подкрепяно по този начин в този парламент – или има Република. Трето не е налично.