Прокуратурата се размърда. Да вярваме ли на очите си?

Ето най-сетне и нещо, което истински ме изненада: българската прокуратура не била безответна институция. Оказа се, че там кипи усилен труд – смислен или безсмислен – предстои да разберем по неговите резултати – ако, разбира се, има такива.

Вероятно някои от читателите на “Свободата” си спомнят, че преди месеци бях изпратил едно открито писмо до главния прокурор Сотир Цацаров и някои други институции, в което излагах определени прецеденти на корупция на изключително високо равнище –и настоявах за незабавна реакция от страна на прокуратурата. Ако някой е забравил неговото съдържание, може да го прочете в Свободата – на адрес http://www.svobodata.com/page.php?pid=11049&rid=20 , или като първи текст в моята книга “Подлите времена”.

Това писмо произведе мълчание – и след като чаках реакция някъде около четири месеца, си позволих да напомня на главния прокурор, че дължи отговор по повдигнатите проблеми – като посочих, че в подкрепа на това писмо съществува петиция, подписана до настоящия момент от 5038 български граждани, която можете да видите на адрес http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev . След като в течение на още два месеца прокуратурата продължи да се придържа към правилото, че мълчанието е злато, бях изненадан от официално писмо от Върховна касационна прокуратура, от което ставаше видно, че прокуратурата не само че не е бездействала по отношение на визираните в моето писмо престъпления, но и е проявила впечатляваща и мащабна активност.

Писмото е с изходящ номер 3005/2013 от 18.09.2013 г., подписано от прокурор П. Николова, отдел Първи на ВКП. Написано е “във връзка с Вашето открито писмо от 2 юли 2013 г.” – бъркат, разбира се, тъй като моето открито писмо е от 27 феврари 2013, а на втори юли само напомням за него. С него прокуратурата официално ме уведомява, че във връзка с изпратените от мен сигнали до Главния прокурор, са образувани общо 18 прокурорски преписки – 16 в СГП и 2 в ОП-Бургас, като по тях са извършени проверки по реда на чл. 145, ал. 1 от ЗСВ.

В резултат на тези проверки и въз основа на достатъчно данни за извършено престъпление са образувани 15 досъдебни наказателнси производства по реда на чл. 211, ал. 1 – във връзка и с чл. 207, ал. 1 от НПК. По осем от тях прокуратурата е сколасала да внесе обвинителни актове в съда, а по други шест разследването продължава. По три преписки е направен отказ да се образува досъдебно наказателно производство, а по една разследването е спряно (в писмото не се посочва по каква причина).

Няма как да бъде недоволен от българската прокуратура, което – признавам – ми се случва за пръв път в живота. Цели 18 прокурорски преписки въз основа на моето открито писмо и то в краткия период от втори юли, когато прокуратурата е решила да вземе отношение по същото, до 19-ти септември! А толкова хора твърдят (и аз съм твърдял същото), че прокуратурата е нечувано тромава и дори неработеща институция! Прочее – посипвам си с пепел главата.

При тази радостна картина има само една дребна подробност, която някак си не ми дава мира. Образувани са 18 преписки и по тях – 15 наказателни произвдства, при все че моето открито писмо си поставяше далеч по-скромни цели. То настояваше да бъде започнато наказателно производство единствено срещу Сергей Дмитриевич Станишев – като визираше именно корупционните прецеденти, към които той е съпричастен, и престъпленията, за които той носи лична отговорност. Не искам да бъда разбран направилно – не че неговите приближени – като неговият финансов министър Пламен Орешарски и неговия съветник Росен Карадимов не заслужават наказателно преследване, но все пак в центъра на вниманието на моя текст стоеше именно Сергей Дмитриевич.

От писмото на прокуратурата не става ясно едно: след като са образувани 15 досъдебни наказателни производства и по осем от тях са внесени обвинителни актове в съда – то подсъдимо ли е лицето Сергей Дмитриевич Станишев, премиер при праветилството на предишната тройна коалиция и мандатоносител на правителството на сегашната такава?

Струва ми се, че прокуратурата дължи този отговор. Не на мен, а на милионите български граждани, които са пострадавши от неговата престъпна дейност.