КАКВО ЗНАЯТ РУСНАЦИТЕ ЗА ТРАКИТЕ

Освен че днес в Москва се открива една уникална изложба  («Легендите оживяват – тракийското злато от България»), в Русия не знаят нищо за древните траки. Изобщо те не знаят нищо за цялата българска древност.

За близо петдесет години комунистическа власт българската комунистическа партия управляваше под ботуша на сталинската доктрина за славянския произход на българите. Преди Сталин, Хитлер славеше българите като войнолюбиви поради своя хунски произход. БКП изобщо не отстъпи от тая доктрина до самия си край, подчинена напълно на идеята за братска нация с еднакви етнически корени, удобна за стремежите на Русия към Босфора с подмазваческа благодарност на българите към техния по-голям брат. С други думи, за съветските етнически манипулатори в България не съществуваха нито турци, нито помаци, нито цигани, евреи, арменци, власи, македонци или каракачани. Те всички  бяха невидими. Останалите трябваше да минават за славяни.

А траките? Хм, траките трябваше да бъдат маскирани зад някакъв изчезнал народ от древността без никаква връзка със сегашните българи, въпреки че в България  тракийското минало излиза на повърхността фактически от цялата й територия и от непосредствените й съседи. Златото излиза и от задния двор, и от разораните ниви, и от пълната със стари крепости древна земя, и от петнадесетте хиляди могили. И ще продължава да излиза.

Така излизаше и през комунистическото робство, но цялото това огромно съкровище от оръжия, съдове, артефакти, храмове и светилища беше харизано в ръцете на шепа академици и археолози, всички наплашени до смърт да извадят публично нещо от тях, а камо ли да градят теории за връзката на сегашните българи с траките. Когато казвам наплашени, искам да кажа наплашени до там, че за да не кажат «тракийска свастика» я наричаха «разделен на четири части квадрат» (виж Йорданка Юрукова, «Монетите на тракийските племена и владетели»).

Цялата древна история на тракийците беше доста остър трън в задника на комунистическите историци, тъй като нейното присъствие беше толкова голямо, че не можеше да бъде заобиколено. И така, в средновековната тъмница на живковизма беше създаден института по тракология – едно гротескно творение, чиято цел беше да изследва като някаква «паралелна» история тракийската древност без връзка с етно-културното наследство на българите. Такава връзка беше не само избягвана, но на международни конгреси дори се пробутваше, че тракийския език бил славянски. За трако-македонската диаспора на изток и изобщо за културната смес на траки и македони и досега отсъстват свободно изразени теории и мнения, услужливо избягвани в интерес на Москва.

Междувременно, интересът към изучаването на древните траки растеше сред всички западни историци, които виждаха огромна нужда да запълват почти неизвестната класическа история на Балканите. Тракия, Фригия и останалите древни народи на Балканите и в Мала Азия са една от най-важните връзки между появата на атинската цивилизация, от една страна, и Персия и Финикия от друга. Тракия като тема става още по-голяма като се има предвид, че тракийски племенни общности са оставили културните си белези и по северното черноморие, Кавказ, Близкия Изток (Палестина) и Северна Африка (берберите в Мароко, Алжир и Либия).

Тия факти не са били възможни за заобикаляне по идеологически причини, особено след откриването на Варненското злато, но като за сигурност срещу евентуални корекции в етно-културния генезис на българите, в Москва се учредява Международен съвет по тракология със свой орган за индоевропейски, палеобалкански и траколожки изследвания под името «Орфей». Като нахална шега звучи и факта, че поредицата от симпозиуми в Москва под името «Античная Балканистика» се организират от тамошния Институт за славяноведение и Балканистика. По-скоро това звучи като надзорен орган срещу евентуални несъгласувани с Москва изводи за историята на България.

За фукарлък на национална почва се предлагат повърхностни хвалби с древната история на България, без изобщо да засягат огромното фолклорно наследство (танци, музика, празници, облекло, вярвания, суеверия и митове) и без да бъдат включени в официалната история.

На тая жалка база и в присъствието на елементарна и тенденциозна информация за западните историци, изучаващи древна Тракия,  Варненското злато беше нова огромна изненада и врата към най-древните пластове  на световното културно развитие.

Теориите за влиянието на балканската праистория и връзките й с Изтока тепърва ще бъдат формирани, но този път без руско вмешателство. Комунистическите «траколози» особено старателно  избягват влиянието на древна Персия върху формирането на тракийската племенна общност. Особено важен е целият богат фолклор на балканските народи, директно свързан с източни култури и езиков обмен. За петдесет години комунистическа история тия влияния и връзки са систематично деформирани до такава степен, че да създадат новоизмислена древна история, въпреки очевадните факти, заливащи музеите.

Не е трудно да се види, че съветската научна върхушка, напълно подчинена на комунистическия си империализъм, не би позволила ревизия на одобрената от нея история. Сегашната изложба на тракийско злато е само потвърждение за пълната липса сред руското население на представа за една контрастно различна култура като българската, в която руския принос е само варварския по характер дъх на на московските идеолози.