Нацията, от която зависи дали ще оцелее

За пореден път през последните дни българският парламент не заседава. Отделен въпрос е дали заседанията му принасят някаква полза на държавата и гражданите. „Съединението прави силата“ е вярно по принцип твърдение. Съединени или разединени, четирите парламентарно представени партии напоследък правят всичко друго, но не и това, което се очаква от един парламент. Ако някой обаче е имал очаквания като за атмосфера в градската баня или на Женския пазар, те са почти изпълнени. Управляващите вземат заем след заем, обвиняват ГЕРБ, демонстрират чувствителност, когато им се говори за Делян Пеевски, твърдят, че българският интерес ще бъде защитен в съдебния спор с „Атомстройекспорт“, а времето си минава без нещо да се случва. Едва ли се готвят да понесат някаква отговорност в случай на загуба.

 Отговорност или смирение не изглежда склонна да понесе или прояви никоя от парламентарно представените партии. Три от тях четвърти месец не отварят сетива за тези вече 76% от гражданите, които са за предсрочни избори. А една от тях упорито играе ролята на ангел в бяло с вейка от маслина. В Народното събрание се играе играта „дай си ми куклата, на си ти парцалките“. Неговите обитатели не са пропити от духа и предназначението на сградата. Не си дават сметка и сякаш не допускат, че я обитават временно, а не за вечни времена. Всички те се държат така, сякаш властта им се полага по право. Правят го с деликатността, която демонстрира героят на Алеко в един хотелски басейн.

В „И аз на този свят“ проф. Александър Балабанов пише за студентските си години в Лайпциг. Пише за неудобството, което изпитал в местен ресторант, докато обядвал със свои колеги – също българи. Компанията им не била шумна, нито се държала просташки. Но уловили как погледите на всички останали са се вперили в тях, защото потраквали и подрънквали с приборите. Смутени, младежите също преминали към безшумен режим на хранене. Тук изобщо не е ставало въпрос за това – да прехвърлиш мярката с алкохола до такава степен, че да откажат да ти сервират повече. Не е ставало въпрос да се „веселиш“, като обстрелваш персонала с тапи от шампанско. Не е ставало въпрос да шокираш останалите гости на заведението или басейна – нещо, което персонажът на Алеко постига с лекота. Иде му отвътре. То си е в него и напира да се изяви. „Булг-а-а-а-р, булга-а-а-р!“.

Възпитанието и отговорността са за другите. Да ги проявяват поданиците, докато пристъпват плахо пред гишета и по институции като виновни за нещо. Да ги проявяват и ония – „мазните“ европейци, както ги нарича Бай Ганьо, защото думата „учтив“ не е сред прилагателните в речника му.

 Да препоръчаш на журналиста, който те интервюира, да се консултира с шефовете си какви въпроси да ти задава, демонстрира истинска … откровеност. Такава откровеност е и да покажеш среден пръст на протестиращите срещу теб. Откровеност е да поискаш вот на недоверие и да не се регистрираш, за да покажеш колко е зависимо правителството от една партия. Принос е също към откриването на топлата вода, колелото и Америка – нещо като три в едно. Откровеност е с 11% доверие в парламента и с 23% - в правителството, да не пускаш кокала на властта и да буташ страната към втора Виденова зима. Откровеност е да си неочарователно нагъл.

Ако в сегашния състав на 42-рото Народно събрание „Съединението прави силата“, ще реагират ли по някакъв начин четирите партии на новината, че исканите от нашата прокуратура документи по сделката за стария реактор от АЕЦ „Белене“ са изгорели в един от офисите на „Атомстройекспорт“. Възможно ли е да са изгорели така, както преди време у нас огромно количество захар го стопи … дъждът.

Ще има ли съединение и ще се превърне ли то в сила, за да подкрепи Лъчезар Тошев при въпроса му – ще върне ли Русия трофейните архиви, които е взела през 1944-45. И кога България ще получи пълен достъп до българските документи в тях.

http://www.svobodata.com/page.php?pid=12493&rid=6

Нито предишното, нито сегашното правителство посегнаха на медийния монопол. Междувременно Канал 3 прекрати договора на журналистката Лили Маринкова. Дни преди това външният ни министър заяви, че споделя тревогата на германския посланик у нас за състоянието на медиите в България. До такава степен, че предложил в ЕС да се помисли за някакви общи правила, защото не само в нашата страна имало проблеми с медиите. Да си пожелаем техните европейски медийни „проблеми“. Но те едва ли ще си пожелаят нашите.

Не сме забравили откъде тръгна „снежната“ топка на протеста през лятото. Тръгна от едно назначение. Информацията чия е била идеята за него е сякаш класифицирана. По този въпрос цари мълчание.

В книгите на Джоан Роулинг лорд Волдемор беше „Този-чието-име-не-трябва-да-се-споменава“ и „Ти-знаеш-кой“. Това, че „снежната“ топка в момента се е свила, не значи, че не може да се превърне в лавина. Ако не го направи, ще се превърне в друго – в нацията, която не оцеля. За разлика от Хари Потър.