В „Полет над кукувиче гнездо“

В интервю за „Дойче веле“ посланикът на Германия у нас потвърди, че поддържа изцяло духа на писмото, на което е автор заедно с френския си колега. Н.пр. г-н Матиас Хьопфнер споделя, „че активното гражданско общество е важен стълб на всяка демокрация.“ Казва и че е оптимист. Защото протестите в последно време показват, че се увеличава броят на хората в България, искащи независими медии. Точно многообразието и независимостта на медиите беше друг съществен акцент в писмото на двамата посланици. Матиас Хьопфнер припомня основната идея на писмото – „че решението да членуваш в ЕС е всъщност избор на модел, в който олигархичните структури нямат място.“

http://infobalkani.wordpress.com/2013/10/08/%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B0%D1%81-%D1%85%D1%8C%D0%BE%D0%BF%D1%84%D0%BD%D0%B5%D1%80-%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%87%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81/

За избухването на протеста през юни, както и за активирането му през октомври, причина стана едно и също лице – еманация на съвсем друг модел. Модел на имитация на европейски ценности и правила, в който тъкмо на олигархичните структури е отредено първостепенно и неопровержимо място. Тъкмо те са обречени на вечен успех в този модел за сметка на всички останали граждани. Тъкмо в техните платна държавата надува бузи да осигури попътен вятър. За мнозинството хора, обаче, този вятър е насрещен и враждебен. През юни споменаха нещо за грешка с назначението. По-точно – за неотчитане на ефекта му. Споменаха нещо и за някакъв катарзис.

Няколко месеца по-късно „катарзисът“ се завръща като джедай и държавната сила е с него. На него тя подава балонче за волейбол. На простосмъртните – медицинска топка. Ако искат – да си чупят пръстите.

Конкретният импулс за протеста може да има също така конкретен повод. Но принципните му основания са непоносимостта към неспирната имитация на нормалност и законност. Отвращението от тази имитация придобива характер на епидемия. „Заразените“ и „болните“ тепърва ще се множат. А продължават да ни „лекуват“ с едно и също лекарство. Ако им остане време, ще го предложат за още нещо този „pain killer“. Но това няма да притъпи болката и погнусата. Само ще ги изостри.

Не искат да изследват истинските причини за протеста, нито възнамеряват да се вслушат в него някога – още по-малко да се съобразят. Да потърсят причината у себе си. Изтъкват свои причини. Организират контрапротестиращи – понякога ги ползват като щит. Колко ли уютно се чувства българското знаме в ръцете на тези хора.

Това, че протестът продължава, изнервя и озлобява родните политически „фармацевти“. Основават се на държавността, парламентаризма, законността и Конституцията. Понякога – гладкоречиво и надменно, друг път – с ръмжене.

Има протест – има проблем. Няма протест – няма проблем.

Вероятно им се ще да ни „излекуват“ веднъж завинаги. Така, както с чужда помощ „излекуваха“ България към средата на миналия век. Паметникът на „главния лекар“ още стърчи насред европейска божем София. Стърчи, неизлязъл от „визитация“.

Михаил Косенко е един от обвиняемите по делото заради събитията в Москва на 6 май 2012 г. На този ден е имало протести срещу властта и масови безредици. Съдът вече призна Косенко за виновен и го осъди. Присъдата е безсрочно принудително лечение в психиатрична клиника. Вестник „Ведомости“ напомня, че на Михаил Косенко е било забранено да отиде на погребението на майка си и по този повод се пита дали следствието не е невменяемо, а не обвиняемият. "Мислех, че сме приключили с наказателната психиатрия още в Съветския съюз", казва Елена Макарова от движението "Солидарност".

Сигурен тест за българската вменяемост е колко още ще продължаваме да имаме това правителство и този парламент.

Останалото е „полет над кукувиче гнездо“, включително - над Конституцията.