Александър Кьосев: "Ден срещу мафията" би поддържал моралната общност, която протестът създаде

"Дневник" разговаря с доц. Александър Кьосев, филолог и преподавател в катедра "Теория и история на културата" в Софийския университет, за това какво постигнаха протестите срещу правителството и в какво не успяха, за виртуалните и реалните общности и за символите на недоволството.

След повече от 120 дни почти не останаха хора по протестите. Кой беше преломният момент, в който протестът започна да замира?

- Това е неправилен въпрос. Трябва да попитаме какво протестите постигнаха и какво не постигнаха, защото ако главният въпрос е кога и защо те умряха, това предполага, че те не са постигнали нищо. А това не е вярно.

За протеста може да се мисли по два начина - като за целенасочена акция за постигането на някаква конкретна задача, в случая падането на правителството, и като проява на спонтанна активност на гражданите, на гражданското общество, на отделните индивиди, които не са имали много ясна цел, но не са можели да издържат повече така.

Ако мислим по първия начин, протестите са се провалили, защото не са свалили правителството. И даже по-лошо - има шанс сега то да падне заради циркаджилъци в парламента и игра с кворума, а не поради натиска на гражданите. Това е характерно за България, намирам го за безумно. Защото ако има истинско основание едно правителство да падне (което и да е правителство), то това не са процедурните игри в пленарната зала, а натискът на гражданите, загубата на доверие.

Нека да помислим за протестите обаче и по другия начин: като спонтанна проява на морална и политическа енергия на гражданското общество. Тогава те са постигнали много. Преди тях имахме ситуация, в която повече от 50% от българите не гласуваха и се чувстваха изключително омерзени от това, което се случва в България. Някои се чувстваха дотолкова омерзени, че емигрираха (това не е единствената причина за емиграция, но имаше и такива; освен това в мотивите на всеки, който е емигрирал, дори по икономически или други причини, има и такъв момент – на отвращение от случващото се в тази страна).

Какво се промени?

- Глупавото избиране на Делян Пеевски за председател на ДАНС доведе дотам, че най-разнообразни хора с разнообразни манталитети, социален произход, разнообразни нагласи и политически пристрастия казаха, че така повече не може, защото беше прекрачена границата на минималната морална търпимост. Те излязоха на улицата и така демонстрираха, че има такава граница. В това отношение протестите имаха огромен успех, защото тези хора се видяха един друг, почустваха, че са заедно и създадоха морална солидарност, която беше изключително важна.

С прости думи, протестите дадоха надежда на отчаяните и създадоха мотив за реакция на онези, които смятаха, че няма как вече да се реагира, като им дадоха усещане, че не са сами. Това усещане за заедност, за морално единство и единство на възмутените е нещо, което никой не може да отнеме от протеста.

В чисто личен план най-неприятни са ми онези, които разрушават това единство с разнообразни политически съображения. Обикновено те питат: "А какво ще стане после?", "А не виждате ли, че наливате вода в в мелницата на ГЕРБ? Така изпускат най-същественото, не само го изпускат, но всъщност и му пречат: не виждат, че се събудил суверенът, Народът - онези, които желаят да живеят заедно, че е намерил енергия в себе си.

Впрочем моето определение за думата "народ" е твърде тясно – това не са всички, живеещи на една територия, не е "цялото население" , не са "изконните българи", не са дори всички онези, които имат граждански права. "Народ" за мен са само тази, които проявяват желание да живеят заедно и притежават политическата воля заедно да определят живота си. Понятието "народ" не е дескриптивно, а нормативно - казвам това, защото ми омръзна да слушам глупости за народа.

В България много дълго хората не желаеха да живеят заедно, защото не можеха да се търпят. Т..е. народът се беше разпаднал. Протестите създадоха ситуация, в която различни хора желаеха да живеят в една политическа общност и в този смисъл произведоха народ. Той се появи на площада, но никой не го чу, срещу него бяха изправени зле организирани и щедро финансирани контрапротести от разнообразни хорица, които според мен не могат да бъдат наречени "народ".

Възможно е обаче това усещане за морално единство и солидарност, за което говоря, да бъде размито с разнообразни и глупави критики и нападения от типа "вие ли сте красивите, вие ли сте средната класа"? Аз съм абсолютен противник на определенията за протеста през социални категории. Определяха го като протест на софиянците, на богатите, на образованите, на какво ли не. Това бяха опити на политическите технолози да го разбият, а един от успехите на манипулацията беше локализирането му в София и в някои от големите градове. Не, това беше протест на всички възмутени хора, и за това той трябва да бъде мислен през морални категории – и в него участва не средната класа, не образованите и красивите, а всички онези, които притежаваха минималната енергия на възмущението.

За съжаление много от протестиращите се подведоха по определенията и започнаха да се държат така, сякаш са различни от останалите. Не. От това, че е бил избран Пеевски за председател на ДАНС, би трябвало да се възмути всеки гражданин. Всеки един, повтарям. Тъжно е, че в определени части на страната някои хора са изкарани извън това морално единство. Ние не трябва да ги заклеймяваме или презираме за това, а да им помогнем, да им подадем ръка и да им кажем, че бихме могли да бъдем братя. И в този смисъл това е протест на всички.

Успехът на протестите се вижда и от друго – от пренареждането на рейтинга на различните политически сили. Реформаторският блок не е онова, за което сме мечтали, но при всички положения е по-добър от настоящето политическо статукво.

Може ли да се каже, че протестът само е придал образ на тази морална общност, а тя се е създавала в доста по-дълъг период от време?

- Няма такова нещо като потенциална общност. Някакви хора, които биха могли да бъдат приятели, но не са се виждали, не са приятели. Те трябва да са заедно и да усетят това, за да станат приятели, да усетят единството. И това важи и за въображемите общности – те трябва да имат символ, видим символ. И в случая площадите символизираха народа, моралната общност, те я изваждат напред, казват "ето я, вижте я". В това отношение двойствената игра на българските медии, които неглижираха тази заедност по разнообразни начини, заслужава презрение и самостоятелно обсъждане.

Хората през февруари също бяха възмутени и казваха, че така повече не може.

- През февруари протестите наистина бяха социални. Там излезе беднотата. Тя не каза същите неща, а искаше да ѝ намалят сметките за ток. През февруари се протестираше за хляб.

Вероятно и тогава, и сега е имало платени подстрекатели, тях не коментирам, въпреки че може би те са подали искрата. Но хората излязоха спонтанно, просто защото не можеха да живеят материално по този начин - има праг на финансовото оцеляване, той както е известно е и праг на достойнстовото. В този смисъл има родство между двата протеста: тогава те протестираха за минимум хляб (но и за достойнство), а сега протестираха за минимум истина (и отново за достойнство). Между двете неща има връзка, разбира се, те са еднакво нужни на човека, но все пак протестите бяха различни. Аз не съм протестирал през февруари, защото можех да си плащам сметките за ток. Можех да изляза от солидарност, но щеше да бъде малко нахално да се появя заедно с тези много бедни хора. Не съм богат, но не съм и толкова беден, колкото тях.

Второто нещо беше, че Бойко Борисов си направи сметката през февруари, че ще подаде оставка, за да има по-голяма електорална печалба. Друг е въпросът, че тази сметка съвпадаше с моралното и законово положение на нещата - когато хората искат едно правителство да падне, то трябва да си подаде оставката. И Бойко Борисов направи това.

Сегашното правителство остави протестите да се самоизтощят и те се самоизтощиха от това, че по-голямата част от хората не вярват, че ще бъде постигната непосредствената цел – оставката на кабинета. Но споменът за моралната заедност остава. Тя е много важна и това ще си проличи на изборите. А те рано или късно ще дойдат.

Най-смешното е, че това правителство може да падне поради липса на кворум в парламента и това ще бъде пълният цирк. Няма по-лошо за имиджа на България от това, че единствено процедурни хватки могат да съборят управляващите. Те са се вкопчили във властта въпреки всички аргументи, не чуват посланиците, президента, студентите. Но чуват и по-точно виждат, когато в залата няма кворум.

Какво ще поддържа моралната общност оттук нататък?

- Аз имах една идея и смятам да я разпространя из социалните мрежи. Понеже Пеевски беше избран на 14 юни и датата придоби символичен характер, тогава българският народ би могъл да празнува с негативен знак връзката на своето правителство с олигархията, задкулисието и организираната престъпност – може да имаме например "ден срещу мафията". На всяко 14-о число от месеца би могло да има големи протести, напомнящи на първите протести от юни, които удържат тази заедност.

Но все пак тази заедност ще се прояви най-вече на изборите.

Да кажем и две думи за нещата, с които протестите наистина не успяха. Те трябваше да излъчат нов политически субект. Не Реформаторски блок, а напълно нов. И те не го направиха. Това беше задачата на новото поколение и то се провали, както ние сме се проваляли навремето по други причини.

И защо се провали? Защото "Фейсбук", който изигра огромна роля за протестите, има в себе си един твърде игрови и несериозен елемент. Има в себе си структурно заложено отсъствието на отговорност и истински екзистенциален политически ангажимент. Влизаш и излизаш във "Фейсбук" и от това не следва нищо, може да си в мрежата, може да те няма, няма последствия. Ако те няма три, пет, тридесет дни - пак нищо. В живота не може да те няма три дни, там си непрекъснато и неизбежно. И онези, които протестираха през "Фейсбук" и социалните мрежи, носеха този игрови елемент в себе си. Освен това те са млади хора и много добре знаеха, че във всеки момент могат да емигрират. И това ги караше да са с един крак в протестите, а с другия - извън тях. Те отказаха да поемат тежката отговорност.

Впрочем, по тази причина протестите имаха толкова естетически характер. Те в голяма степен бяха естетическа игра и аз не харесвам това, то си беше подвеждане по въдицата "Ние сме младите, красивите и образованите". Всъщност трябва да припомняме непрекъснато: протестът не беше по естетически, а по морални причини.

А не бяха ли начин да задържат вниманието на медиите?

- Тази медийна цена е твърде висока. Да, те задържаха вниманието, но на цената на друго - отсъствието на истински ангажимент и риска. Защото хората, които бяха на площада, зад твърдението, че всичко трябва да е цивилизовано, прекрасно и гражданско, всъщност не поемаха никакви рискове.

Идеята за ден на мафията не е ли също такъв игрови елемент?

- Не всяка символна акция е пърформанс. Пърформансът е художествена акция. Много хубава, впрочем, аз не съм срещу пърформансите по принцип, а само в конкретния случай. Но в случая става дума за произвеждане на политически символ – такъв ден би бил знак за политически ангажимент и морална солидарност, а не непременно акция, на която да боядисаме Партийния дом в розово. Т.е. в него би имало нещо сериозно и ангажирано, а не игрово и отнесено.

Освен това смятам, че би било добре в определени дни протестът да се насочи срещу конкретни хора, например към олигарсите или към журналисти от типа на Явор Дачков. Пред дома на Пеевски например... Последният въобще по никакъв начин не пострада от всичко това, само се оплаква, че бил "сатанизиран"... А разбрах, че не искал да се яви пред Конституционния съд, което представлява демонстрация на презрение към институциите на държавата. И това е напълно в стила на този човек, който смята, че е извън законите, извън институциите, извън правовия ред. И този човек щеше да бъде избран за председател на ДАНС.

Този избор също е просто символ.

- Разбира се. Този въпрос вече беше предъвкан безброй пъти. И след като пред Народното събрание стои надут балон с въпроса "Кой избра Пеевски?" и въпреки това няма кой да измисли поне една вероятна лъжа...

Отвъд създаването на нова партия има ли друго институционално решение, което би помогнало за излизане от кризата?

- Аз не съм експерт в тези неща. Институционалните решения трябва да бъдат търсени от експерти, а не от граждани. Когато гражданите формират суверен - народ, те могат да направят две неща: първо, да инвестират доверие в своите представители, и второ, да изразят воля, воля за промяна. В случая доверието е катастрофирало, представителството е привидно, фалшиво и отвратително, а волята за промяна е налице.

Гражданите могат да кажат "ние не искаме да живеем така", "ние не искаме да ни лъжат", "ние не искаме да плащаме безумни сметки за ток". И има два вида експерти, които могат да им помогнат (или да им попречат) в това отношение.

Едните са професионалните политици. Ако волята и доверието са при суверена, при професионалните политици са добре формулираните цели, които дават плът на волята и баланс между тези цели. Ако някой каже "Аз искам да ми повишат заплатата на две хиляди лева", се появява политик, който да каже "Да, но това означава, че българската икономика ще катастрофира и ти ще станеш по-беден, а не по-богат". Т.е., професионалните политици сдъвкват смътните цели на народнатга воля и ги формулират така, че те да бъдат изпълними и суверенът да ги приеме.

Другите са техническите експерти, които не поставят цели, а изпълняват технически задачи. И това разделение на компетентностите между гражданите, които формират воля, професионалните политици, които формират цели, подчинени на тази воля, и технически експерти, които задават технически и професионални решения, трябва да се спазва. Защото суверенът прилича на малко дете, той има само воля, само желания. Само с воля, разбира се, не може да се управлява, необходима е компетентност.

В този смисъл въпросите "Какво ще стане после", отправени към протестите, са неправилни. Те трябва да бъдат отправени не към гражданите на улицата, а към експертите, ако има такива. Но за това трябва да има легитимни политическите субекти, които предлагат на суверена политически програми, цели, технически решения и т.н., а той, народът, гласува. Но такива субекти не се формираха, останахме си със старите, а точно към тях е насочена волята за промяна.

От около 300 "субекта" как може някой да спечели доверието на суверена?

- Ако се беше появила млада, организирана партия, излязла от протестите, цялото Фейсбук пространство щеше да гласува за нея, младите там никак не са малко. Но не се появи. Защо? Нека аз да попитам. Защо не се появи от новото поколение?

Защото всички полу-участваха. Дотам сме я докарали, че никой не вярва на който и да е лидер, на което и да е публично лице, никой не иска да бъде и с двата крака в протеста. Моментално всеки е очернен, аз самият бях представен като соросоид (но смея да кажа, че съм горд соросоид защото съм правил само полезни неща) и какво ли не още и да се оправдавам в това отношение е безсмислено. И се оказва, че е нужно такъв тип лидерство, толкова изящно, мощно и харизматично, че то да отвее останалите, да ги издуха. Но то не се появи.

Имаше опасност такова лице да предизвика и обратната реакция.

- Да, защото има твърде много скепсис. Това беше друга болест на протеста. Около него и в него вирееха нарцистични "умници" с най-сложни морални, естетически и политически съображения, които им пречеха да участват и им помагаха да разпространяват своя скептицизъм като бацил. А въпросите са прости, по-прости не са били.

Истинското решение на този проблем ще дойде на изборите. Въпросът е до каква степен тази заедност, за която говорих, ще се задържи в сърцата на хората и дали ще гласуват по съответния начин. До каква степен тя ще преодолее тяхното обезверяване. Защото възможно е за много хора, заради факта, че не са успели да бутнат правителството, да има и отчаяние. Ако мога аз със своите слаби думи да им внуша, че не са прави, ще бъде добре.

Кои са важните теми, по които не се протестира?

- Най-важната тема е изтичането на младите хора от България. Следя този процес от 20 години. И мога да ви уверя - страната оглупява. Най-интересните млади хора са извън нея. Но срещу това не може да се протестира, има свобода на движение, нека всеки да се движи, срещу това може само да се тъгува.

Нито през февруари, нито на зелените протести можеха да се видят толкова хора от академичните среди, колкото на тези. Присъстваха в медиите, участваха в дискусии.

- Да, академичният елит се ангажира, участва. Спомням си как ходехме по бул. "Цар Освободител" и в редица от около 15 души изброих четирима професори. Но това не е най-важното. Случаят е толкова прост, че няма никаква нужда да си професор, за да реагираш. Достатъчно е да си най-обикновен гражданин с чувство за справедливост и да кажеш, че така повече не може.

Върху какво работите в момента?

- Коригирам книгата си, посветена на четенето и читателските практики в България и на дебатите по темата. Премиерата предстои на 24 октомври.