СТАНИШЕВ И ЛЮБОВТА КЪМ ДИКТАТУРАТА

Определението за диктатура е «авторитарна форма на управление, където правителството се управлява или от индивид, тоест от диктатор, или от авторитарна партия с подкрепата на олигархия».

Да управляваш в името на хората не е цел на никоя диктатура. Да управляваш в името на една или няколко партии без опозиция е изкушение за всеки късоумен политик, който изпитва страх от свободата на политическо изразяване. Илюзията, че диктатурата е по-лесен начин за управление, винаги води до крайности с непредвидим край. Сегашното състояние в България е типичен пример за политическа извратеност с диктаторски характеристики.

Диктатурата има главно три разновидности и дори римската й форма е далеч по-прогресивна от тази на сегашното управление на България:

1.       В ранния Рим диктатор е човек, на когото е възложена  политическата и законодателна власт на Римската република. При спешни обстоятелства тази власт може да е абсолютна, но без да лишава диктатора от съдебна отговорност и обяснения за действията му по време на диктаторскитте му пълномощия.

2.       Правителство, контролирано от един човек или малка група от хора. В тази форма на управление властта пада изцяло върху този човек или група от хора и може да се придобие чрез сила или по наследство. Отнемането или постепенната ерозия на човешките права в такива случаи е нормално явление.

3.       Съвременното разбиране на диктатура се отнася до авторитарна форма на управление неограничено от закона, конституцията или други обществени и политически фактори в държавата.

Авторитарирното  управление се възприема като власт без съгласието на всички политически сили, докато тоталитарианизъм е власт, която контролира всички аспекти на човешкия живот, обществени и лични. Концентрацията на властта може да е законна или не в зависимост от обстоятелствата, целите и методите на управляващите.

Плутокрацията от своя страна се определя като общество, управлявано и доминирано от най-богатите граждани. Такава власт може да използва индиректни методи и обикновено се третира с презрение от обществото.

Изводите са прости: в България плутокрацията (и по-специално комунистическата плутокрация) управлява страната. Проводници на нейните интереси са днешния парламентарен куклен театър и правната система. Конституцията е безсмислен документ, подчинен на политически ангажирания Конституционен съд, действащ с неприкрити комунистически методи. Независимо от привидните политически различия на парламентарните партии, властта се дирижира от Българската Социалистичсеска Партия и плътно подпиращата я отзад комунистическа плутокрация.

Липсата на организиран отпор поставя българското общество в положение на жалък политически примитив, чийто единствен избор е принципа «всяка коза за свой крак».