По изхода на студентската стачка ще познаем кои сме и къде живеем

И може би десет хиляди години по-късно археолозите на бъдещото човечество ще напишат в своите доклади:
„Тези човешки същества, които са налагали комунизма, очевидно са страдали от илюзията, че могат да спрат времето. В действителност те са спрели само собствените си часовници.“

Това е края на есето “Когато часовниците са спрели” на Георги Марков, писано някъде през 70те, а може би и през 60те. От тогава са изминали поне 40 години, горе-долу смислената част на един човешки живот. А може би и 50, това няма чак такова значение.

По-тъжното е, че 24 години след края на Мъртвото време гласовете на хората със спрели часовници са все така многобройни, силни и добре сихронизирани. Даже си мисля, че тези гласове нямат нужда от стимула на страха или парите, те просто са програмирани така, да виждат света в черно и бяло и да реагират като бесни кучета на всичко, което би разбутало застоелите води на тяхното блато.

С думи, които от десетки години се движат по параболата “води ни Партийо, води ни”, “да се снишим, докато отмине”, “демокрацията/демократите/неолибералите/друга-страхотия-по-избор е виновна за отчайващото положение и липсата на пари за ендеката на културата”, “длъжни сте да ни давате”, “всеки, който е против статуквото, е враг на народа, курва, спекулант и изедник” и “не е времето, мястото и начина за промяна, не се прави така и не се прави от точните хора”.

Да, факт е. Едва ли има друг, който да знае по-добре от рупорите на застоя “как не се прави”, защото те не го правят от години, и не го правят най-добре. Тъжно е да си радиоточка, но още по-тъжно е да си маларийна ларва, доволно застинала в блатото на нищовремието.

Страхът им е една от причините продължаващите вече почти 140 дни, без прецедент, протести да предизвикат буря от омраза, грозни думи и фалшификати. Фалшификати на протести, на протестиращи, на Изборен кодекс, на свободно слово и на загриженост за бъдещето. И омразата идва не само благодарение на парите на заплашения монопол от мутри, олигарси, посредствени политици и Държавна Сигурност. Тя идва благодарение на нашите пари, раздадени, източени или платени като заплата в обществени медии, Народното събрание и Министерски съвет. И най-страшното – тя често идва напълно безплатно.

Страхът и ужасът, че блатото ще се изплиска. Все пак, много въпроси не ми дават мира – какъв точно трябва да си, за да насаждаш омраза срещу бъдещето – децата, студентите, знаещите, можещите, искащите да учат? Може би същият, който е предавал брат си по време на Сталинските репресии, съседа си на Народния съд и е доносничил срещу колегите си по време на диктатурата в България.

Едно нещо знам със сигурност. Виж кой те мрази и се страхува от теб, и ще разбереш дали си на прав път.

От 14ти юни насам вървим по правилния път. Протестите се случиха в точното време, на точното място, студентите се присъединиха организирано също в точния момент. Всъщност няма неточен момент да започнеш своя бунт срещу блатото. Но има неточен момент да сипеш омраза. И неточните хора, срещу които да го направиш. Децата.

Знам още нещо – по изхода на студентската стачка ще познаем кои сме и къде живеем. Дали ще успее или ще бъде смазана. Дали управляващите ще пуснат престъпници да направят погром или ще си подадат оставката. Дали сме мислещи хора в демократична държава, или човечета със спрели часовници в безвремието на диктатурата. Дали България има бъдеще или то ще отлети безвъзвратно през Терминал 1 и Терминал 2.

И също знам, че продължаваме. Ние, от площад “Независимост”, студентите, преподавателите, мислещите, можещите, искащите.

П.С. Докато пишех този текст, в двора на СУ нахлуха скинари, предвождани от депутата от БСП Борис Цветков, близките до правитеството Нина Гергова и Бисер Миланов -Петното и Андрей Вълчев от младежкото БСП. По ирония на историята следовниците на Сталин и Хитлер и организираната пресъпност бяха обединени от обща кауза - погром над демократично протестиращото бъдеще на България.