ПАРТИЯ НА БЕЗПАРТИЙНИТЕ

Звучи ви необичайно? Прави сте, необичайно е. И все пак може ли да има такава партия? Може, и то как. През цялото време слушаме почти наивните заявления на протестиращите, че те не са обвързани с политиците и че не принадлежат на никоя партия, сякаш че понятието партия е равносилно на анатема.

В същия контекст излиза на преден план един шлифован по комунистически лицемер като Токушев, който заявява сякаш заклеймява студентските протести, че са политически и отсреща почти с оправадателен тон му отвръщат, че не са политически, а морални, сякаш моралът не е част от политиката.

Това е романтиката на протестите: сакън, да не се оцапаме! Само че с романтика няма да стане – с такъв бандитизъм романтиката е излишен товар. Пред вас, ако на някой не му е ясно, е мафия, чието истинско име е комунизъм. Най-късото определение за комунизъм е бандитизъм. Протестите нямат нужда от евфемизми. Тази мафия – да я наречем за по-ясно комунистическа мафия – ви лъже и краде ежедневно в продължение на двадесет и пет години. Както и преди «у них е и лебо, у них е и ножо». И не само това, но се изписват за защитници на националните интереси. А ако не знаете как да им търсите сметка, ще плащате скъпо. Те са взели властта с бандитизъм и я държат с бандитизъм.

С такива милост няма и затова ако мислите, че ще се скриете в дупката на безпартийността, няма да стане. Протестите – това е осъзнатия антикомунизъм от бавната на осъзнаване българска нация, а антикомунизмът  трябва да има своя партия, безразлично дали е политическа или морална. Към свободата друг път няма.

Ако на някой не му харесват такива откровения, трябва да е готов или да си стяга куфарите, или да се научи да търпи. И в двата случая е невъзможно морално да ви стяга шапката.