От блатото

Какво и как ще защитиш в критичен момент, ако почувстваш надвиснала опасност. На този въпрос отговориха например защитниците на Сталинград и шепата спартанци на Леонид пред „сганта на Ксеркса”. Принос към темата – кой както я разбира – дадоха група хора, отишли при паметника на съветската армия да го бранят. Отишли там, след като „сган” младежи от ДСБ боядисали цветно каменните фигури на „Позитано” 20. Групата хора предвидили опасност – зер вече там е ставало нещо подобно, и отишли да го предотвратят. Да предотвратят нещата да са „в крак с времето” например. Или каквото е според техните представи. Няма лошо.

„И скучно и грустно, и некому руку подать
              в минуту душевной невзгоды...
              Желанья!.. что пользы напрасно и вечно желать?..
              А годы проходят — все лучшие годы![i]

Какво би направил ревностен роб в най-хубавите си години или в залеза на живота си. Вместо да скъса оковите си, ще ги полира и ще ги лъска. Дори ще ги смаже с масло или грес, за да не скърцат или да дрънчат. Защото веригите са му като хавайски венец на врата. Въпрос на гледна точка. Всяка гледна точка е нечий хоризонт.

Хубаво е да има свобода за всеки нормален хоризонт – но само на този, който не застрашава бъдещето на несъгласните с него.

Десетилетия наред в центъра на София се отдаваше почит към национален предател. Натраплива мавзолейна почит.

Междувременно беше приет закон, който обяви комунистическия режим за престъпен. Къде е драмата за боядисаните фигури на „Позитано” 20. Нали никой не е убит. Никой не е изселен. На никого не е взет имотът. Никой не е пратен в лагер. Върху децата му не е лепнат етикетът: „враг на народа”, „син или дъщеря на царски офицер и следователно – фашист”, „син или дъщеря на свещеник – следователно народен враг”.

Защо апотеозът, наложил насилствено тези етикети, смазал хиляди човешки животи, да се чувства осквернен, ако му боядисат фетиша цветно. Защо полицията да арестува „художниците”. Да не би някой да е поел отговорност или да е понесъл възмездие за всичко изброено. Скверно е да се правят на осквернени, без партията им да е понесла грамче отговорност за престъпленията си – всичките. Нещо повече – за настоящата и бъдещата отговорност, която отново нямат намерение да понесат. Взеха заем от 1 милиард. Стартираха „Южен поток”. Ни лук яли, ни лук мирисали. Само национално отговорни и загрижени.

Интересен детайл е, че студентите са подкрепили младежите от ДСБ. Отишли са пред 3-то РУ, където са задържани „художниците”. Това е жест на солидарност с оглед на обща кауза. Това не означава, че студентите масово ще застанат зад ДСБ и Реформаторския блок. Въпросът е принципен – когато възгледите съвпадат, естествено е да подкрепяш засегнатите.

Студентската инициатива вероятно е предизвикала тревога някъде. Например някъде в голямото „дясно”. Признавам, без да се чувствам обвиняема, че симпатизирам на ДСБ. Коктейлът, в който са – Реформаторския блок, тепърва ще покаже сцеплението си и решимостта си за реална промяна. Доколко ще бъдат координирани и единни – не мога да гадая. Съмнения имам, но имам и надежда. Надежда имам и в обозримо бъдеще да се появи и нещо ново от протеста. Надежда в най-голямото „дясно” отдавна съм изгубила. То е само ехо на водача си.

Не настоявам и не държа ДСБ да е начело на промяната, която предстои. Оспорвам обаче вменяването голямото „дясно” да е непременно начело, при положение че е доказало несъстоятелността си. Ако ме опровергае – мога само да се радвам. Искам ясен двуполюсен модел. Искам изчистени алтернативи, които да се състезават. Да убеждават българите в предимствата или в недостатъците си. Искам да излезем от блатото, в което сме сега. Искам да престанат да никнат щедро спонсорирани „алтернативи” от блатото.

Май много искам.