Битката за българската свобода започва!

Студентите излизат от окупираните аудитории и тръгват на поход срещу лъжата. Ето техния призив, който звучи като манифест на новото българско време – времето на битката на пробудените български граждани срещу подмяната и лъжата:

Излизаме, за да окупираме узурпирана България! 
Излизаме, защото е несправедливо заплатите и пенсиите да са по-малки отколкото политическият и икономическият каймак харчи за един обяд.
Излизаме, за да се противопоставим на бедността и безработицата. 
Излизаме, защото мястото на мафията не е в управлението.
Излизаме, защото сме против потъпкването на обществения интерес в името на олигархичния.
Излизаме, за да не емигрираме.
Излизаме, за да отхвърлим образованието, което ни прави роби, а не свободни.
Излизаме, защото не можем да търпим унищожението на природата.
Излизаме сега, докато не е дошъл гладът и не са спрели тока.
Излизаме преди да сме станали висококвалифицирани просяци.
Излизаме, за да кажем "стоп" на неумолимото превръщане на здравеопазването в привилегия. 
Излизаме, за да покажем, че има алтернатива отвъд партиите: гражданите са властта – ние сме суверенът.

Ако не искате да продължавате да живеете както досега: ПРОТЕСТИРАЙТЕ, ОКУПИРАЙТЕ, СТАЧКУВАЙТЕ! 

Напук на всеобщото мнение ние не довършваме започнатото дело. Напротив, ние започваме нещо ново. Нямаме само памет, но и визия. Заставаме зад:

1. Отговорна държавна политика в образованието, която да стимулира и изисква изграждането на независими и критично мислещи личности, а не на апатични изпълнители.

2. Изграждане на независими държавни институции, работещи в полза на обществото, а не обслужващи частни олигархични или партийни интереси;

3. Създаване на адекватни дългосрочни стратегии за развитие на всички сфери от обществения живот и приемственост в прилагането им;

4. Допускане до висши държавни длъжности само на доказали се професионалисти, чиито действия да се ръководят единствено от интересите на суверена;

5. Прекратяване на системната практика държавните медии да се използват за партийна пропаганда и конструиране на псевдореалност.

6. МОРАЛ и ОТГОВОРНОСТ.

11 часа на стълбите на Ректората на Софийския университет.

Бих искал да попитам всички, които четат този текст: наистина ли не разбирате за какво става дума? Става дума за последния шанс, който е останал на родината ни, става дума за нашето бъдеще, за куража и надеждата, които днес се олицетворяват от ранобуднвите студенти.

Наистина ли иската те да се отчаят, наистина ли искате да емигрират? Наистина ли искате те да се почувстват роби? Наистина ли искате да ги видите като висококвалифицирани просяци, а страната си – като територия на злото, като гето за неуки и стари – но най-вече покорни люде? Не се ли запитвате какво ще стане, ако и те се отчаят и обезверят, както се отчаяхме и обезверихме ние – техните майки и бащи?

Какво ще стане, ако и те бъдат принудени да изберат Терминал 2? Какво ще стане с нас, какво ще стане с България?

Не можем повече да продължаваме така. Не можем повече да нижем ден след ден на мирни протести, подигравяни и угнетявани от мародерите, които управляват България. Щом не искат да си идат с мир, след като са загубили доверието на своите работодатели – а това сме всички ние, трябва да бъдат прогонени и низвергнати, колкотио и скъпо да ни струва това.

И този път – на 10-ти ноември, след 24 пропиляни години на живеене в лъжа – трябва да излезем всички, без изключение. Всички, които милеят за своя род, всички, които имат родина – защото тези, които са срещу нас, нямат. Тяхната родина е другаде – винаги са работили за нея и винаги срещу България.

Трябва да излезем на улицата и да стоим там, докато най-сетне си отидат. Да стоим с дни, ако трябва – и със седмици – както чехите стояха на Вацлавски намести, за да извоюват свободата си; както руминците стояха по улиците и площадите, въпреки че снайперисти стреляха по тях и ги убиваха. Трябва да обявим национална стачки, без изобщо да се интересуваме от продажните синдикати, да блокираме улици и магистрали, както ги блокирахме през зимата на 1997 г.

Никой не може да застане срещу нашата воля, ако наистина решим да я проявим – и ако разберем най-сетне, че само с хляб наистина не се живее, че свободата е също толкова насъщна. За нея, за святата българска свобода, си струва да жертваме спокойствието си, работата си, дори кръвта си – ако потрябва.

Затова – на улицата – всички този път, всички заедно! И никакво връщане назад.