Рано или късно

Срамно е да се хвалиш с някои неща. Колкото и грандиозно и многочислено да изглеждат. Довел си многохиляден митинг в подкрепа на кабинета. Организатори с жълти жилетки инструктират част от тях и им раздават плакати и свирки. На гара „Подуяне” са спрели десетки автобуси с програмирано контрапротестиращи, на които раздават еднотипни плакати: „Народът реши на 12 май”, „Орешарски премиер” и др. Полицейското присъствие е скромно.

Мъж не може да назове премиера на България, но контрапротестира в негова подкрепа. От анкета на БТВ с въпрос – „Защо сте тук?”, се отговаря – „"Дойдехми да прайм стачка. - "Срещу кого? - Мии, ни мога да ви кажа".

Контрапротестиращи облекчават естествените си нужди – почти и досущ като непротестиращите в столицата четириноги.

В събота на 16 ноември бях в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, когато дочух мощно скандиране и гърмежи. Изхвърчах навън. Преминаваха младежи – някои имаха увити сини шалчета около врата си. Добре, и аз съм левскар. Зачудих се защо точно сега преминават покрай библиотеката и неизбежно – покрай СУ „Св.Климент Охридски”. По-късно разбрах, че предстои мач между „Левски” и ЦСКА. Предполагам, че агитката е тръгнала от паметника на Васил Левски в посока към стадиона. Маршрутът води покрай библиотеката и университета. Не разбрах само към кого е адресирано посланието на феновете – „Курви сте!”. Наоколо нямаше агитка на ЦСКА, а те преминаваха покрай СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „Св.Климент Охридски” все пак. Гърмяха пиратки - като на разстрел. А може би решителни младежи изказваха присъда над връстниците си, дръзнали да протестират – това ли беше. Или просто импулс от предстоящия мач между два смешни отбора – син и червен.

По гротеска не им отстъпи организираният доведен откъде ли не контрапротест. Покрай университета се разминах с кротки жени със забрадки, които явно се връщаха при докаралите ги автобуси. Предстоеше им дълъг обратен път към родните им места. Покрай университета преминаваха автобусите, превозващи контрапротестиращи. Пред Софийския университет група хора им викаха „довиждане” и показваха палци надолу. Не смятам, че трябва да се ожесточаваме срещу тези хора – така само ще ги убедим в правотата на тези, които ги насъскват или заставят да са били целия този път.

Над Софийския университет прелитаха и застиваха продължително хеликоптери. Дали пък някой път няма да пуснат бомби върху него, та да се приключи веднъж завинаги с „досадната” окупация и всичко да си продължи както е.

България е окупирана от статуквото, което с автобуси и влакове превозва привърженици – част от които не са наясно какво подкрепят и срещу какво контрапротестират. Това стана очевидно. Огромното им присъствие не е основание, че това правителство и този парламент трябва да просъществуват.

В тролея хората коментираха с ирония масираното полицейско присъствие по бул. „Васил Левски”, че шубето е голям страх. Независимо дали става въпрос за организиран масивен и докаран контрапротест или за мач между сини и червени.

Истинският мач е за бъдещето на България и за това – дали е съгласна да остане, където е, или най-после да оправдае принадлежността си към съюзите, където все още продължава да членува формално и някак изплъзващо се.  

Ако някои продължават да възприемат безкористността на студентския и гражданския протест за наивност, са сбъркали. Каза го Кристиан Таков – „нещо може да се прави не за пари, а за идеал.” Не трябва да заприличаме на тях. Ако сме последователни и не отстъпим, рано или късно – всичко ще си дойде на мястото.

Алеко Константинов беше писал някога за ябанджията, на когото ще прикачат тенекия – та да задрънчи, когато си тръгне – все някога. Днешните управляващи са чужди на България.

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/11/16/2183411_plakati_podkrepiame_oresharski_poluchavat/