Освобождаване от "освобождението"

Между окупация за „освобождение”, каквато страната преживя през 1944, и освобождаване чрез окупация – има огромна разлика. Освобождаване звучи по-български от освобождение. Трябва ни освобождаване от освобождението. И от съпътстващите го „екстри”. Като например: от 45-годишното съществуване по ленинско-сталинско предписание; от 24-годишния преход с периодични жокери-мутанти, пасващи идеално на теорията за освобождение.

Протестът не стихва заради рецидивите-метастази на това освобождение. Ако продължат да плащат за превоза и логистичното обгрижване на контрапротеста, което той зарязва, няма да им излезе на сметка. Но пари явно не им липсват. Доколко спонтанен и осъзнат е пришпореният контрапротест, показват изоставените като след корабокрушение плакати. Защо хората от контрапотеста са ги изоставили ли. Може би защото са инвентар, който не са изработили сами и затова не им е толкова скъп. Просто им е услужено, за да го използват. А и е неудобно да си ги товарят в автобусите, с които ги извозват. Самите те са употребявани като инвентар, който режисьорите им няма да се поколебаят да захвърлят при нужда. До следващия сбор. Докогато се наложи.

Всъщност, къде по света има такова животно – контрапротест. Ако някой е недоволен – протестира. Но тутакси да се появи някой да протестира срещу протеста му, е неестествено. Направо си е контраестествено.

Напоследък се оформи явна крепка дружба между две от партиите в настоящата тройна коалиция. В нейно име и все още с кокал в зъбите – докогато е възможно. В име негово – на кокала, последва извинение за възродителния процес и демонстрация на братство и единство. Само че това беше премерено рекламно извинение – без каквато и да е отговорност, без понасяне на вина. Пито  и уж - платено. За съответния електорат нещата са представени да изглеждат така.

БСП се извини, че БКП е провела възродителния процес. Значи все пак се отъждествява с нея. Ако си казал „А”, ще кажеш ли и „Б” и т.н. Ще се извини ли тогава БСП и на българите за окупацията – „освобождение” през 1944, с която дойде на власт. За хилядите избити и пратени по лагери и за наследниците им, които лиши от нормално бъдеще.

Слаба е тягата на премерените извинения, представяни като спонтанни. Тя ще хване дикиш само пред докаран и зависим контрапротест – част от който не е наясно срещу какво контрапротестира.

Как ли си представят идеалната среда, за да продължат да управляват. С емигриращи ранобудни студенти. С футболни фенове. С роми, очакващи социални помощи, с момичета и жени с професия „майка”. С пенсионери, помнещи „доброто старо време” при Тодор Живков. И със забравата и безразличието на всички нас, които ще позволим това да се случи. Защото не ни импонират методите на днешните протестиращи – граждани и студенти, които все пак правят нещо.