КонтраБългария

Особено е мерзко нещо премислено да претендира за спонтанно, за да неутрализира или да затъмни неспиращия от юни протест. Властта избира все по-абсурдни начини да удържа все по-разклатените си позиции и да натрапва несъстоятелното си присъствие. Ей тъй – напук на всичко. Явно залогът е твърде висок, щом так держать.

Докога, защо и по какъв начин – така се питах и през есента на 1996. Тогава агонията продължи още няколко месеца. Но корените й – отровни и неизтръгнати, обещават отново „светло“ бъдеще. „Кръстът е забит в живо тяло.“ – писа някога Ботев. Но не е ли и днес така. Кръстът е забит в нашето тяло. Казват ни, че е здравословно. Че по-добре не може да бъде. Че е отговорно да понасяме и да търпим, докато се забива все по-дълбоко. Така че - да дадем шанс на правителството да си свърши работата.

Докога, бе, друзя. От 1944 са яхнали шанса и не падат от сърфа. По-точно – качиха ги, за да яхнат. Отвратиха народа си. Но удържат барЕкадите с футболни агитки, със стадионен и стаден патриотизъм, с феодално зависими от тях хора, които докарват с влакове и автобуси като прясна стока за купения си контрапротест. Как и докога ще се противопоставят на всеобщото отвращение. Ще дойде момент, когато няма да помогнат нито децибелни логорейни проекти, нито промени в Закона за МВР, нито нещо друго. А може би чакат отново Червената армия да ги освободи от нас.

Вероятно ги вбесяват изпълненията на студентите с картонени танкове и автомати, техните песни и одухотворените им лица, това, че са неотстъпни. Правят се, че не забелязват. И Жозе Маноел Барозу попита картонения ни министър-председател дали не го притеснява нестихващият протест. Държат се все едно протестът им импонира. Сключват неизгодни договори и теглят заеми като за световно. Но ако ще и жълтите павета по „Руски“ и „Московска“ (все освободителни имена) да се превърнат в златни кюлчета – пак няма да им стигне и ще се наложи нов заем. И според вица е така – дай на комунистите Сахара и не след дълго ще имат нужда от внос на пясък. Друзята са като черна дупка – поглъщат всичко. В бермудския властови триъгълник на БСП, ДПС и Атака държавният ресурс уверено изчезва. Опитват се с контрапрояви и непукизъм да изсмучат и последната ни надежда за някаква промяна, да посеят страх, пустота и отчаяние. Наподобяват на дименторите от „Хари Потър“. Искат да станем армия от нещастни, примирени и покорни същества. Да се влеем в манифестациите на контрапротеста, който си е точно манифестация на принудени хора. Или пък на платени.

Абсурдът се задълбочава. Но, когато господ иска да погуби някого, първо му взима акъла. Предстои посещение на българска държавна делегация в Сирия, която ще води депутатът от БСП Страхил Ангелов. Ще има и депутати от „Атака“. За обмяна на опит ще да е. Например за това – как да се задържиш на власт. На всяка цена. Ако ще и с химическо оръжие. Лидерът на „Атака“ изрази мнение в смисъл, че президентът Асад бил почти демонизиран. Освен това предлага да се отмени решението за спиране на АЕЦ „Белене“, както и „Кремиковци“ да възобнови работа.

С оглед на всичко това е логично следващото посещение на делегацията да е в Северна Корея. А може би е логично както има две Кореи, така да има и две Българии. България и КонтраБългария. Всъщност те са вече факт – само дето не ги разделят държавни граници. Двете не могат повече да съществуват заедно. Някоя ще трябва да надделее.