Даниел Смилов: Очертани бяха червени линии, които никоя власт не трябва да прекрачва

"Дневник" направи отново анкета сред политолози, социолози, икономисти и наблюдатели за тенденциите, скандалите, изненадите, уроците на 2013 г. Всички мнения може да намирате и в специалната тема "Годината". Прогнозите им за 2014 четете след Нова година. Днес публикуваме оценката на политолога Даниел Смилов. 

Какво не Ви изненада през 2013 г.?

- Задълбочаващата се криза на партийната система. Основните политически партии – ГЕРБ, БСП и ДПС – продължиха да губят доверие и легитимност. Номиналните победители на изборите през май – БСП и ДПС – не получиха достатъчна подкрепа за самостоятелно управление и бързо пропиляха кредита си на доверие с аферата "Пеевски".

ГЕРБ от своя страна – макар и най-голяма парламентарно представена партия – зависи от съдебната съдба на лидерите си. Нежеланието на Борисов да преосмисли и собствената си медийна политика, отношенията си с определена медийно-корпоративна група (докато беше на власт), го отчужди още повече от протестиращите. В резултат на това основните партии изглеждат в очите на хората делегитимирани. Не им помага и фактът, че са принудени непрекъснато да минимализират щетите от нескончаеми скандали: "Хохегер", "Бисеров", "Чакъра" и пр.

Настоящата криза е възможност за позитивно развитие, което вече се случва с консолидацията на Реформаторския блок, но е и възможност за налагането на поредните инженерни проекти на хора с пари и медии, като този около г-н Бареков.

Какво спечели и какво загуби страната през годината?

- Спечели самоуважение: хората добиха самочувствие, че могат да застанат срещу властта и да изразят ясно и категорично своето мнение. "Раждане на гражданско общество" е прекалено помпозна и невярна констатация: в крайна сметка и преди 2013 г. гражданско общество в България имаше, но това, което се случи тази година, определено му вдъхна допълнителна увереност.

Страната загуби време за развитие обаче. Правителството "Орешарски" пропиля безотговорно първоначалния ентусиазъм, която всяка нова власт генерира; пропиля го в желание за реванш срещу старата. От май месец насам сме свидетели на политически "сървайвър", на поредица от мерки в стил "ден за ден", които купуват време за правителството и отлагат решаването на основни проблеми - от пенсионната система до енергетиката.

Коя е оставката/оттеглянето на годината?

- Оставката на Борисов беше политически най-значимото оттегляне. Дали беше плод на недомислена стратегия, паника или нещо друго ще каже най-вероятно времето, но така или иначе тази оставка сложи край на доминацията в българската политика на поредния проект с популистки характер. НДСВ показа, че в момента, в който популистките движения, създадени около харизматичен лидер, се опитат да се превърнат в "нормална партия", те започват да губят почва под краката си. ГЕРБ се оказа по-устойчив от царистите и три години и половина създаваше впечатление за трайна политическа заявка.

Но оставката на Борисов отключи друга динамика. Все по-ясно става, че бъдещето на партията зависи от очарованието/разочарованието от нейния лидер. А българинът изглежда не обича тези, които не са дълго на власт.

Кой според вас е скандалът на 2013г.?

- Безспорно скандалът "Пеевски". Той обедини хората по отношение основното им притеснение: че властта се упражнява под влияние на определени корпоративни групи. Протестите във Варна и тези след май бяха точно срещу тази тенденция. Този скандал показа, че в България е възможно да се смени властта, но не и определени медийно-корпоративни групи зад нея.

С какво ще запомните служебното правителство на Марин Райков?

- Първо, трудностите около създаването на това правителство, които показаха, че в ситуация на активен черен PR ще става все по-необичайно нормални, квалифицирани хора да влязат в управлението.

Второ, все пак един добър екип бе създаден и той се справи с основната си задача – да отведе страната до избори.

Трето, скандалът с бюлетините в Костинброд. За мен това беше опит да се създаде основание за касиране на изборите при един евентуален успех на ГЕРБ. Като минимум – опит да се отнемат гласове от партията на Борисов в предизборния ден. И като финал – удар срещу президента и служебното правителство като неспособни да се справят с основната си задача. Най-проблематичното във всичко това беше мобилизирането и на прокуратурата в изпълнението на тези цели.

Какво успя да свърши новото правителство? Къде се провали?

- Успя да оцелее (поне до края на годината). Успя да поеме допълнителни ангажименти към Русия по "Южен поток" без да координира позициите си с ЕК. Успя да убеди 80% от хората в необходимостта от предсрочни избори до май догодина. Успя да намали цените на тока чрез натоварване на енергетиката с големи бъдещи загуби. Успя да вземе нов дълг и да направи бюджет, който е в състояние да ни отведе до нови предсрочни избори. Успя да върне назад пенсионната реформа. Успя да организира "контрапротести", макар и с ниска степен на достоверност. Успя да отложи дебата за нови изборни правила с безкрайни и безплодни дискусии с представители на земни и извънземни цивилизации. Провали се при назначаването на г-н Пеевски за шеф на ДАНС и при опита за връщане на тютюнопушенето в заведенията.

Справи ли се президентът с предизвикателствата, които му поднесе тази година?

- Плевнелиев се справи с основните си управленски задачи през 2013 г., но не успя да извлече политически капитал от това. Причината за това е основно силната негативна медийна кампания срещу него, както и стратегията на управляващите да показват, че в страната няма политическа алтернатива, че всички са еднакво лоши. Плевнелиев извърши правилните неща, но остана изолиран. Това може да е проблем на комуникация, но има и по-съдържателна страна: президентът се противопостави както на ГЕРБ, така и на новата управляваща коалиция, което го превърна в самостоятелен играч, но го и лиши от ясна политическа подкрепа.

Коя е голямата промяна в политиката?

- Бяха очертани червени линии, които никоя власт не трябва да прекрачва. Една оставка на правителството е необходима, именно за да може тази позитивна промяна да стане трайна характеристика на българската политика.

Коя е голямата промяна в обществото?

- Февруарските събития показаха, че стагнацията на доходите на големи групи от населението през последните няколко години ги поставят в невъзможност да посрещнат дори елементарни сметки. Градското население е особено притиснато. Хората в средата на обществото, които бяха започнали да трупат оптимизъм в периода 2001-2008 г., като че ли загубиха перспектива.

Това е големият социален проблем, с който политиката ни трябва да се справи през следващите години. Имаме остра нужда от позитивна перспектива за развитие, което да върне търпимостта (ако не доверието) на средния избирател към политическото представителство. Ако този проблем не се реши, ще имаме дълъг период на протестна турбулентност, неустойчивост и разочарование от политиката като цяло. Важна е също и маргинализацията на цели групи от обществото – ромите, необразованите, крайно бедните. Но за да има смислено решение на техните проблеми, трябва да има работеща партийна система, ползваща се с доверието на средния избирател. Без това губим управляемост.

Как оценявате първата година на новия патриарх?

- Църквата днес е все повече и повече под прожекторите на общественото внимание. За себе си нямам отговор дали това е за добро или лошо. Мнозина се надяват и на по-активна политическа роля на църквата, което за мен нито е необходимо, нито е желателно. В крайна сметка това, което споява съвременните европейски общества, не е религията, а гражданският, конституционният патриотизъм (по Юрген Хабермас). Надявам се, че църквата – със своята по-активна публична роля – ще спомага за утвърждаването на гражданските и демократичните ценности. Патриарх Неофит засега показва, че има нужното чувство за баланс между духовната и социалната роля на църквата.

А първата година на новия главен прокурор?

- Оценката е нееднозначна. От една страна дейността на прокуратурата може да се интерпретира като желание на г-н Цацаров за еманципация от ГЕРБ и Цветанов, с чиято решителна помощ беше назначен. Костинбродската афера, обаче, хвърли съмнение, че "еманципацията" може и да е ефект на преминаване в друг политически лагер.

Лошо усещане остави и историята с протестите пред ВСС и наказанията за Ситнилски: проблемът там не е толкова в мъдростта на подобна кадрова политика, а в начина, по който тя беше осъществена (с помощта на протести със съмнителна спонтанност и т.н.)

Отлюспването на депутати от ГЕРБ, в съчетание с намаляване на прокурорския интерес към тях, поражда "обосновано съмнение" за неправомерен натиск.

Коя тема/събитие незаслужено остана извън медийното внимание?

- Като цяло групировката ТИМ – срещу чието влияние във Варна имаше масови протести – остана извън медийните прожектори.