ДИОНИС, ИСУС И СВЕТОТО ОБРЕЗАНИЕ ГОСПОДНЕ

Исус, като евреин, е бил обрязан. Защо обаче в източното православие се празнува светото обрезание, а миряните не се обрязват? Дали защото еретиците не са имали много ищах да си прилагат такива касапски методи, или защото църквата не се е осмелила да размахва нож в тая област? В същото време обаче евреите, които не признават Исус за син господен, се обрязват на път и през път!

Днес всички знаят, че Исус е евреин и че евреите се обрязват. Било е време, когато да кажеш че Исус Христос е евреин е било почти грях. Майка ти, баща ти или учителят ти веднага би ти размахал пръст: «Ш-ш-шт! Да не съм те чул повече да кажеш такова нещо!»

И  нашата полу-еврейска и полу-гръцка религия си има ден, а именно Васильовден, или ден на светото обрезание господне.

Според Аристотел обрязването е осакатяване. Аристотел обаче е известен предхристиански варварин и македонски еретик, на когото лесно не можеш да продадеш азиатски суеверия.

«Представете си – казва журналиста Кристофър Хичинс – че държите малката си дъщеричка, смъквате дрешките й и с остър нож изрязвате клитора й! Просто така – взимате един остър нож и обрязвате гениталите и на момчето, без изобщо да мислите, че бог изглежда не е създал човека по свой образ и подобие и има нужда от корекции. Ходжата или равина не използват способността си да мислят в този момент, защото просто вярата им ги кара да вършат противни неща по най-банален начин. Има неща, които никой що-годе морален човек не би направил, ако не беше суеверието. Поколения от хора са били осакатени и продължават тая практика, за което и досега нямаме извинение.»

Изобщо рязането надлъж и нашир на човешки същества в стари времена си е като приспивна приказка за деца. Да вземем например бога Дионис, най-голямата конкуренция на Исус. Варят го в казани, гълтат го цял или на парчета, после го повръщат и го съживяват. И досега пият кръвта му във вид на вино, а папата дори и се представя за негов скромен слуга и казва: «О, аз съм само един скромен работник в лозето на Всевишния!»

Както ходжата и равина, той едва ли се пита защо работи точно в лозето и кой е тоя всевишен с лозе. А отговорът е прост: персийския цар Астиагес сънувал, че  от вагината на дъщеря му ще порасте лоза, която ще обвие цяла Азия. Царят се уплашил, че сина, който тя ще роди, ще узурпира властта и решил да убие бебето... И така нататък, но ето така се родил  Кир, персийския Цар на Царете, когото цар Астиагес гонил, както Исус 600 години по-късно ( и той Цар на Царете), по цялото царство и не можал да го пречука.

Ако искате да научите всичко  за цар Кир, Царя на Царете, намерете го в «История» на Херодот, Глава Първа. От там може да ви хрумне и за думите на Исус: «Аз съм лозата, а вие сте клонките. Този, който живее в мене, и аз в него, той ще роди много плод, а без мене вие сте нищо.»

Да знаете как Исус е станал лоза и от къде е излязъл. Друг е въпросът кой го е вложил там. Толкоз за Васильовден – деня на царете.