Оттук-нататък

Оттук-нататък не е добре да се ядем и да си дъвчем цървулите. Тези, които ще свирим дай боже в общ оркестър срещу сегашното и поредно фалшименто със столетен генезис, помпано откъм „мъртвите сибирски полета”. Ясно е, че става дума за изтръгване от зреещото някога, зряло и презряло – а накрая разложено и вонящо РСО, което продължава да тъче килима на прехода. Но така го тъче, че държавата скоро ще ритне кросното.

            Не, че не съм казвала но пак ще напомня – привърженик съм на ДСБ, в момента в състава на Реформаторския блок. Като такъв – заявявам, че не съм враждебна към „22 септември”. Преди да засвирим в общ оркестър, дължа да заявя нещо. Не приемам да ми вменяват във вина, че на изборите през май не съм гласувала за ГЕРБ. Не приемам да ми вменяват, че гласувайки за ДСБ, а не тъкмо за ГЕРБ, съм качила днешната триглава ламя на власт. Така съм преценила – така съм гласувала. Не се оправдавам, защото не съм виновна. Само обяснявам. Повод да напиша това е интервюто на Юлиана Ончева с Евгени Михайлов. За СДС и ДБГ не отговарям. Не познавам никой от ръководството на ДСБ. Обвинението е, че неподкрепата за ГЕРБ ще докара и докара коалицията на ДС и 5-а колона на Кремъл. Да, ГЕРБ е част от ЕНП и е припозната от нея.       Доколко позициите са принципни, а не чисто прагматични – няма да разсъждавам. САЩ бяха казали нещо по повод на генерал Нориега. Да, понякога е важно да си правилният кучи син. Но бидейки такъв, спрял „Белене” след комични и противоречиви пируети, подписал за излишния „Южен поток”, до днес неразграничил се от медийната групировка – от чиито услуги без протест се ползваше – за каква алтернатива се представяш. Не ти ли отива по да си една от главите на ламята, макар и по-неотровната глава. Днес медийната групировка, която играеше кърлинг пред осанката на водача и с медийни метлички му лъскаше пътя, го захапа и запреследва. Днес е настървена, но точно срещу него не.

            Може да греша. Може да съм крайна. Не претендирам да държа монопол върху истината. Всъщност истината не би трябвало да има монопол. Тя е истина, защото е такава. Нищо повече.

            На твърдението, че „22 септември” е за всички десни, казвам – добре. Реформаторският блок не е заявил подобна амбициозна идея. Но нека да свирим в общ оркестър, без да се дърлим излишно. Защото има кой програмирано да го прави – уверявам ви.

            Ценното на протеста е, че не е оглавен от партия. Той е вироглав. Опитаха и опитват да го съблазнят. Отблизо и отдалече. Показателно е едно. По едно време имаше протестиращи с марка ГЕРБ сред протеста, в който те не успяха да се влеят. Няма лошо да си протестираш партийно. Доколко ти се получава си е твой проблем. Само отбелязвам, че сред половингодишния протест участваха не всички водачи на партии, претендиращи да са десни. Не съм забелязала г-н Бойко Борисов да участва в редиците на протеста, за разлика от Радан Кънев. Но и тук има отговор. Вероятно зад рамото над последния наднича тъмната сянка на пасващия за всяко злодеяние като универсалното ренде Вьорнер – Иван Костов. Бе не миряса тоя човек, бе. То бива, бива, ама чак пък толкова.

            С извинение за сарказма, но не се вързвайте – колкото и различно да мислим в дясно, нека веднъж завинаги си настроим струните. Процесът няма да е еднократен. Защото пред нас са Авгиевите обори. Да запретнем ръкави и да сме координирани.

            От нас зависи.