Петата колона и съветският паметник: най-после във фокуса на български политически проект

В интервю за Darts News, препечатано днес във Faktor.bg, Евгений Михайлов, един от инициаторите на новото Движение 22, което предстои да се учреди като дясна антикомунистическа партия, изрече най-сетне есенцията на обединителната формула за дясното.

Това отдавна трябваше да формулират политиците, които се борят за гласовете на прозападно настроените български граждани.

Евгений Михайлов назовава борбата срещу петата колона на Кремъл и отношението към паметника на съветската армия като лакмус за подкрепящите новия проект.

Най-после!

Многократно съм писал, че България е вътрешно скарана на два противоположни бряга по разлома на отношението към своята де юре официално подписана прозападна ориентация и съществуващата де факто нейна опонираща част от българите, гледащи на Изток.

Изкуственото сдържане на признанието на тази истина, не я отменя, а само придава хроничен характер на заболяването ни.

Има неизбежни световни болести на времето, в което живеем. Но ако западните общества страдат от тях в измерения, поносими за тях, то тук сме прихванали руския им мащаб.

Пример: ако в Северна Европа индексът на корупцията показва измерения от няколко процента, то за нас същият показател е в пъти повече, а в Русия, по руски официални данни, отчита 50 на сто изтичането на националния ресурс в джобовете на върхушката, т.н олигархията, която се храни от привилегията да бъде вярна на един автократ.

При огромното, наследено от съветската доминация влияние на Русия с нейните мегаломански проекти за България, как смятате- дали тази „култура на корумпирането” не се пренася по „братски път” и тук, хранейки нещото, което наричаме пета колона, превърната в ракова клетка в българския организъм?

Заразени сме с корупция, апатия и анемичен нихилизъм - все местни болежки на вялата ни демокрация, катализирани силно от източния вирус, насаждан в българския организъм, на който няма организиран отпор, а е оставен на „народната медицина” да се лекува - главно чрез прословутото „спасяване по единично”, чрез кръвопускане, чрез изтичане на мозъци, чрез бягство на Запад на младите и образованите българи от територията на продадените илюзии, наречена България.

Фактът, че има такова разделение в постсъветското пространство и че това е главното предизвикателство на нашето време пред нашите постколониални народи, стана още по-кристално ясно от – да го нарека така с всички условности - сблъсъка на цивилизациите в Украйна.

Ето защото създаващият се нов политически субект Движение 22 прави важна заявка (за да не кажа с прибързана категоричност нещо повече) за обединяване около проект, който да се противопостави на пагубното съветофилство, мимикриращо като русофилство в рамките на управляващите партии с многобройните им сателитни фондации, дружества и прочие гьостерици на пълзящия путинизъм в България.

Разговорът за дясното пространство, преформулирано като прозападно политическо представителство, предстои. Но ето двата акцента от интервюто, които наистина си заслужат адмирациите като крачката, която мнозина българи отдавна очакваха.

Цитирам Евгений Михайлов:

„Вече обявихме, че ще търсим партньорство с всички партии и движения, които не желаят повече да ни управляват руската Пета колона.

„Най-добрия тест за патриотизма на българските националисти е отговора на въпроса за отношението им към паметника на съветската армия – Армия освободителка или армия окупаторка е”?

Изпреварвам въпроса към мен, като автор на „Премиер на РъБъ”, който нито на сантиметър не си е променил отрицателната позиция към Бойко Борисов: и той ли трябва да бъде признат за прозападен политик, ако признае приоритета на горните две цели като база за дясно обединение?

Отговарям изпреварващо, за да спестя догадките: да, ако го направи категорично и го докаже с дела, включително по отношение на „Южен поток”.

Лесно е да кажеш на думи, че си гражданин за европейско развитие, но е трудно да се противопоставиш на практика на основния антиевропейски фактор в развитието на България. Твърденията, че нямало такъв антагонизъм, обслужват дипломацията на капитулацията пред истината, пред която е крайно време да се изправим в цял ръст.