КАК КИТАЙ ЗАВЗЕМА СИБИР

(«КИТАЙСКИ ФЕРМЕРИ ДОБРЕ ДОШЛИ В ДАЛЕЧНИЯ ИЗТОК» – превод на статията на Дейвид Стануей, «Ройтерс»)Превел Николай Флоров

Усурийск, Русия. Преди четиринайсет години на китайския бизнесмен Ли Де Мин предложили да измъкне от фалит закъсалата свинеферма в гореспоменатия руски град на тихоокеанското крайбрежие в Далечния изток.

Ли, президент на Донгнинг Хуаксин Груп, частна търговска фирма базирана в  Хейлогджанг, китайски град отвъд границата с Русия, се съгласява с неособено желание, но при едно условие.

«По онова време – споделя той с «Ройтерс» - аз търгувах и изобщо не се интересувах от такива сделки, понеже не разбирах нищо от прасета. Тогава им казах: «Ще купя фермата, ако прибавите и 500 хектара земя».

В края на краищата местното руско правителство предложило много повече земя, отколкото той поискал, и то с обещание за още. Днес фермата има 40,000 хектара и очаква да се разшири, а тази в Усурийск е най-голямата в Далечния Изток и една от най-големите чуждестранни инвестиции в селското стопанство на Русия. Там се отглеждат 30,000 свине годишно, освен соя и жито за местния пазар и за Китай.

На пръв поглед всичко изглежда  както трябва. Като федерален район в Русия Далечния изток е територия две трети от тази на САЩ с население от 6.3 милиона и огромни неизползвани земи.

Китай обаче е непосредствен съсед с 1.4 милиарда население с неизтощим апетит за селскостопански стоки, а китайските компании търсят земи под аренда чак в Австралия и Южна Америка.

За разлика от останалия свят, за местното население китайските инвестиции са добре дошли, особено след разпадането на СССР. Китайски фирми контролират или наемат поне 600,000 хектара земя, тоест територия колкото един малък щат като Делауеър. Инвестициите могат да са много повече, ако Москва е по-отзивчива.

«Когато СССР се разпадна, местното население не знаеше какво да прави и започна да ни окуражава да се заемем със земята на много ниски цени» – казва Ли. «Те дори ни плащаха да изсичаме горите и ни помагаха много».

Павел Масловски, представител във Федералния съвет в Русия от Амурския край до границата с Китай, казва че района има нужда от инвестиции и че страховете от огромен приток от китайци е неоснован.

В Москва обаче има голяма несигурност около зависимостта на района от Китай. Отношенията между двете страни са се подобрили след конфликтите в 1969, но напрежение още съществува.

«Повече няма страх, че милиарди китайци ще погълнат руснаците» - казва Бобо Ло, специалист по китайско-руските отношения. «Днес има известна разлика от тогава и  се отнася до растящата икономическа мощ на Китай, както и че тази част на Русия изнемогва и Китай неизбежно ще наложи контрол».

Страховете на руснаците от навлизането на Китай в слабо населения Далечен изток не са толкова силни както преди 1990 и макар че Русия се зарича да развие този беден район, тя все още не смее да се надява само на Китай.

Китай обаче си остава единствения инвеститор. «Сред руснаците вече има известно неудобство, че китайците са ги изпреварили и това ги прави нервни» - казва Ло. «И без това се чувстват зле, че са нещо като придатък за ресурси на Запада, но е още по-зле ако са придатък за ресурси на страна, към която си имал чувство за превъзходство за последните 300 години» - допълва Ло.

Според федералната статистическа служба, в Далечния изток са инвестирани 10 милиарда долара за 2011 година, което означава само пет процента от всички инвестиции в Русия. Повече от три четвърти от всички инвестиции са вложени в развитието на петролните и газови находища на остров Сахалин.

Град Усурийск, който е на 100 километра северно от Владивосток и на 60 километра от китайската граница, някога е бил под контрола на редица китайски династии и се разраства като град през миналия век от дърводобив и хранителни продукти. Това е един от първите райони в Русия, където китайските бизнеси печелят от установяването на свободна търговска зона през 2006. От тогава в района работят 26 китайски фирми.

Населението на града наброява 150,000 и променящ се брой от няколко хиляди китайски търговци и работници. По думите на един китайски бизнесмен: «Някои казват, че руския Далечен изток е «залят» и «пожълтява» от китайци, но това не е точно – китайците просто искат да развиват бизнес и да се връщат в Китай». Той самият обаче живее там вече десет години.

Неустановеното население обаче все още възбужда страхове: цялото население на Далечния изток е по-малко от само един среден китайски град и само малка част от 90-те милиона, живеещи в трите гранични китайски провинции.

Според китайския бизнесмен Донгнинг Куаксин Ли, неговата компания прави всичко възможно да разсее страховете на местното население и наема около 60 процента  местни работници от всичко 600. Проблемът обаче е, че местното население постоянно намалява, а хората, които остават, не искат да се занимават със селскостопанска работа.

«За мен положението е следното, – казва Ли – ако китайските работници напуснат Далечния изток, животът тук ще спре. Да вземем например нашата свинеферма: руснаците не обичат да гледат свине и ние трябва да наемаме само китайци».

Към това се прибавя и факта, че местните власти разбират проблема и искат да си сътрудничим, но Москва налага ограничения на визите за професионални работници, шофьори и търговци, които знаят какво да правят. С други думи Русия иска да развива Далечния изток, но не може без китайците. «Аз мисля – казва Ли – че руснаците трябва да разберат че ако не позволят на китайски, японски или корейски инвестиции, те фактически ще загубят този район».

Въпреки проблемите китайския бизнес продължава да се стреми да инвестира, но японския и корейския продължават да са скептични. Така че местните власти нямат друг избор.

Справка от преводача: Към 2020 година населението на Далечния изток се предполага че ще намалее до 4.5 милиона. Това засяга преди всичко руснаците, а не коренното азиатско население, което населява района от хиляди години. Това са племенни групи от корейски, китайски, монголски и тюркски произход, по традиция приспособени към изключително трудния живот в Сибир. За това население в Съветска Русия, както и в днешна, никога не са публикувани статистически данни. Предполага се че то наброява около пет милиона.

Времената на съветската гигантомания с нейните комсомолски строежи отдавна е в миналото и руснаците бягат по всички посоки. Ако Путин не инвестира там, вместо в олимпийските си фукарлъци (до днес е похарчил 50 милиарда долара), той ще трябва да остави района в ръцете на Китай, от когото е бил контролиран в недалечното минало, или просто да разпродава природните ресурси на Сибир на всеки, който поиска.