Огнян Минчев: Евроатлантическата ориентация може да се окаже нелепа брошка върху евразийския калъф

След оценките на политолози, социолози, икономисти и наблюдатели в анкетата на "Дневник" за 2013г., от началото на годината публикуваме техните прогнози за тази година (може да ги намирате и в специалната тема "Прогнози 2014"). Това са очакванията на политолога Огнян Минчев.

Очаквате ли парламентарни избори в рамките на 2014 г.?

- При популярност на правителството под 20 на сто изборите са задължителни за релегитимация на властта, но това важи само за демократичните системи. За съжаление България вече е само фасадна демокрация. Узурпаторите от 11-12 май не се чувстват овластени от гражданите, а от олигархичните си спонсори. От тях очакват и разпореждания за следващите избори. Една поредна криза, способна да провокира мощна обществена реакция, може да върне публичната власт в ръцете на гражданите. Но това може и да не се случи.

Каква е прогнозата ви за резултатите от евроизборите?

- Рано е да се каже. Ако следваме логиката на днешния ден - патова ситуация между ГЕРБ и десницата, и ДПС-БСП, с възможност за 1-2 места за националистическите партии. Добра новина би била възможността да пробият независими кандидати, както и кандидати, подкрепени от българите в чужбина: ние често забравяме, че те са неразделна част от България.

 Кой от сегашните политически играчи ще изчезне? Кой ще пробие?

- За съжаление много трудно се отпада от българската политическа сцена. Дори и най-провалилите се фигури не си отиват, а се местят на резервните скамейки по-нагоре, очакват нови спонсори и нови номинации. Това е съдбата на политическите брокери в една клиентелна система на пряка зависимост от задкулисието. Възможно е да пробият особено енергични и добре платени ГМО субпродукти около етнополитическата корпорация на Доган и нейната финансово-медийна империя. Динамиката в националистическия сектор също може да доведе нови играчи на сцената и да намали ролята на буфонадата "Атака".

 Ще видим ли нови политически лидери?

- Отчаяното очакване на нови лидери ще продължи, но възможностите на българска територия са все по-малко. Аз очаквам в непосредствено бъдеще в публичния живот да се включи пълноценно новата българска диаспора по света. Отмина времето на разпокъсаната и опартизанена българска емиграция от времето на студената война. Стръвните царски "юпита" разграбиха каквото можаха.

Време е България да се отвори за визиите и амбициите на успелите в глобалния свят през последните две десетилетия българи. Рискуваме част от тях да се окажат една нова "юпи" вълна. Но по света вече има много успели българи, които осъзнават ценността да имаш родина и да се погрижиш за нейния успех като част от собствения ти живот и амбиция. Нашият български проблем е да припознаем лидерството. Опак хора сме - "айде бе, този ли, нали ми е комшия, той ще ме командва мене..."

Каква е прогнозата ви за бъдещето на националистическите партии? Да очакваме ли засилване на вълната от ксенофобия?

 - Под общото понятие "национализъм" се крият поне три различни политически идентичности. Първо, лобисти и служители на чужди интереси. На една национална сбирка на движение "Русофили" тези "националисти" ръкопляскаха на твърдението, че Русия и България са "една държава"... С такива "националисти" не ти трябват национални нихилисти... Второ, тесногръди и авторитарни момчета, на които им пречи всичко чуждо - не само турци, цигани и други малцинства, но и Европа, Америка и всичко, което произлиза от големия свят отвъд оградата. Екстремистите ксенофоби от тази категория са потенциално най-опасни за демократичния порядък. Трето, хора с консервативни убеждения, които смятат - и с право, че националните ценности и приоритети са непростимо занемарени през последния четвърт век и че българската национална общност е в тежка криза. Ако може да мобилизира политическа подкрепа, тази националистическа разновидност би могла да изиграе положителна роля в балансирането на политическия ни живот.

Има ли опасност за демократичния ред? Очаквате ли радикализация на ситуацията в страната?

- Има сериозна опасност. "Мекият" преврат на 11 май и изборът на Пеевски за шеф на ДАНС демонстрират решимостта на олигархичното задкулисие да замени представителното управление с марионетно шоу, в което подбрани кукли играят депутати, министри, премиер, политически лидери... Ако не бяха протестите да ги стреснат, можем само да спекулираме докъде биха стигнали в осъществяването на антидемократичния сценарий. Докато тези сили на задкулисието контролират управлението, само активният граждански протест може да бъде гаранция за демократичния конституционен ред.

Докога ще продължат протестите? Какъв ще бъде прекият и какъв косвеният резултат от тях?

- След седем месеца на площадите енергията на протестите естествено спада. Но измамно е очакването протестът да отмине без последствие. Всяко текущо безобразие на властта може да го възпламени отново. Дългосрочната полза от протестите е социализирането на няколко български поколения в културата и практиките на гражданската активност - на потребността да държиш отговорни институциите на властта. По-старите български поколения не разполагат с критична маса на тази култура на гражданска свобода. Настоящите протести ще продължат до свалянето на днешното управление от власт.

 Има ли опасност страната да се откаже от евроатлантическата си ориентация?

 - Управлението на ДПС-БСП има две основни задачи - да изгуби арбитража за "Белене" и да възобнови този проект, и да реализира проекта "Южен поток" по схема, изгодна за "Газпром". Ако това се случи, евроатлантическата ориентация на България може да се окаже нелепа брошка върху евразийския калъф, в който ще бъде натикан българският национален интерес. Да не забравяме също и за другия мощен съсед на България - Турция, където се осъществява мощен ислямистки неоосмански проект на частично (засега) отдръпване от общността на Запада. Разрухата на българската държава и олигархичното управление ни превръщат в лесна плячка за всекиго.

Какво предстои за ЕС и Черноморския регион след решението на Украйна?

 - Битката за Украйна ще продължи. Въпреки конфуза и нерешителността на Европа развитието на Украйна като суверенна европейска нация се подкрепя активно от мнозинството украинци. Антиевропейската политика на Москва е заплаха за стабилността на цяла Централна и Източна Европа - за Украйна най-пряко, за България - особено силно. Само партньорство между Запада и Русия може да създаде благоприятни условия за развитието на целия регион - на Черно море и на Източна Европа.

 Кое ще е фаталното през 2014 г.?

 - Поражението на гражданския протест и успехът на посткомунистическата олигархия да изпрати в емиграция поредното - може би последното, младо поколение на България. Те не крият, че им е необходима територията - българите, живеещи на нея, не ги интересуват.