Даниел Смилов: Краят на окупацията е началото на следващата протестна фаза

"Ранобудните студенти" обявиха на 14 януари, че свалят окупацията в Софийския университет напълно. Те заявиха, че са взели решението, защото тази форма на протест вече не е ефективна, а Аулата се е превърнала в чакалня за оставка. "Правим го, защото, стоейки тук, станахме предвидими за правителството, и излизаме, за да сме трън в очите му", каза Константин Голев.

"Дневник" потърси социолози и преподаватели да коментират промяната, ефектите от студентските действия и какво предстои. След мненията на доц. Кристиан Таков и политолога Първан Симеонов днес публикуваме оценката на политолога Даниел Смилов:

Закъсня ли началото и закъсня ли краят на окупацията?

- Окупацията даде нов тласък на протестите в ключов момент – в този смисъл беше навременна. Има и хубава страна в това, че не съвпадна с масовите протести през юни, защото така студентите показаха колко важен е изборът буквално на всеки. Трима, четирима души успяха да сложат начало на събития, в които се включиха хиляди, и които спечелиха одобрението на мнозинството на хората в страната.

Краят на окупацията можеше да се случи и по-рано – на някой от големите протести - но това е въпрос на тактика: как да се извлече максимален ефект с оглед продължаването на протестните действия. А краят на окупацията има и чисто човешка страна – натрупаната умора на младите хора беше огромна. Така или иначе, като общество им дължим огромна благодарност за смелостта, гражданската отговорност, и вярата, че нещата у нас могат да се подобрят към по-добро. Аз лично съм особено впечатлен и от качествата на обсъжданията им и демократичния начин, по който вземаха своите решения, като контраст на ниската (като цяло) политическа култура на партийно-парламентарния елит.

Какво постигна и какво не постигна тя? Ще има ли дългосрочен ефект от нея?

- Окупацията смени характера на обществения дебат. Тя убеди огромно мнозинство от гражданите на България в необходимостта от предсрочни избори. Тя допълнително лиши настоящото управление от легитимност. В този смисъл, ефектите ѝ са дългосрочни и необратими.

Но най-важното, тя показа, че чисти, млади хора няма как да приемат за допустимо управление, което нарушава базови демократични принципи. До студентската окупация беше популярна тезата, че протестите са партийни, повлияни от задкулисни сили и т.н. Включването на студентите ясно показа, че "царят е гол" – всеки честен, непредубеден наблюдател би видял, че одеждите от легитимност на управлението са илюзорни.

Доколко е значима въобще - все пак, въпреки широката подкрепа, тя не се разрасна.

- Ние сме демократична страна и когато правителството настоява да остане на власт на висока цена, с този избор трябва да се съобразим, поне докато хората – в огромното си мнозинство - не блокират дейността му с протести. Да, до това все още не се е стигнало. Но цената на оставането на "формата Орешарски" наистина става непосилна, както за БСП, така и за страната.

БСП, изглежда, е пред вътрешна имплозия, а страната губи управляемост и се дискредитира като предвидим и уважаван партньор в ЕС. Студентската окупация подчерта точно тази динамика и лиши управляващите от успокоението, че протестите просто ще затихнат. Когато има висок протестен потенциал и ниско доверие в управлението, протестните действия следват вълна след вълна. В този смисъл, краят на окупацията е началото на следващата протестна фаза.