Какво искат "моралоидите"

"Извадете справедливостта от държавата и в какво ще се превърне тя освен в много голяма бандитска шайка? А какво всъщност са бандитските шайки, ако не малки държавици без справедливост?" С това парадоксално съждение св. Августин Блажени доказва нещо елементарно, за което обаче и до днес се водят безсмислени спорове.

Хората правят държави не за да постигнат духовно усъвършенстване, а за да добият материален просперитет. Но дори материалното благополучие не е възможно там, където няма морал – т.е. там, където няма познание за добро и зло, въплътено в справедливост, облечена в закон.

Напоследък темата за морала, особено в политиката, стана широко обсъждана у нас. Така с изненада разбрахме, че въпреки общественото единодушие за липсата му правителството и подкрепящата го среда са на друго мнение. Според тях който иска морал, всъщност не знае какво иска.

Оказа се, че управляващи и общество разбират понятията добро и зло, седящи в основата на морала,

по коренно различен начин

За едните моралът е абстрактна категория с хипотетично значение за обществото, за която всеки човек има различно разбиране и която, следователно, няма нищо общо с правенето на политика.

За другите доброто и злото не зависят от гледната точка. Те за разлика от разбиранията за приятно и неприятно, красиво и грозно, полезно и вредно са самата основа на закона, обществото и държавата. Моралът е поведението, което общността очаква от държавата – да се грижи приоритетно за общото благо. И това не е пожелание, а дълг. Или както мъдро обобщава Уинстън Чърчил: "Да правиш това, което е необходимо – въпреки личните последствия, въпреки пречките и опасносностите и натиска – това е основата на човешкия морал."

В разминаването между мнението на обществото и държавата се корени невъзможността за диалог. Обществото казва: "Искаме морал в политиката, защото държавата се превърна в шайка разбойници." Държавата отговаря: "Моралът е абстракция и въпрос на личен избор. Всичко опира до икономически интереси – кажете колко искате?"

Няма как обаче базисният въпрос за морала да бъде сведен до пари. Моралът е в основата на общото ни живеене и затова обществото изисква отговор не само от изпълнителната власт, но и от законодателната, съдебната, местната власт, както и от корпорациите, банките, медиите и т.н. Именно този обществен натиск предизвиква желанието на засегнатите да изпразнят думата от съдържание, да я

опаковат в безсмислие

и да я превърнат в мръсна.

Тази съдба сполетя "толерантност", която бе изопачена до новоизмисления термин "толерастия"; привържениците на европейската идея се превърнаха в "европеиди", а сега наред е "морал". Няма да е изненада, ако скоро се появи и нова дума описваща хората, искащи морал, като "моралоиди". Защото, когато обществото точно назове липсата на базова ценност, тези, които се чувстват посочени, бързо се захващат да обезвредят конкретната дума, за да запазят ситуацията непроменена. В Украйна тази стратегия се радва на успех с налагането на "европидеры", като общо за всички европейци наименование. У нас пък си имаме "соросоиди" и "либерасти".

Освен изопачаването на смисъла се отрича и съществуването на проблем. Според Андрей Райчев например в България е налице

тенденция за подмяна
на моралното с икономическото

По думите му на пресконференция за политическата 2013 г. на страната е необходим икономически диалог, а не морални политици. "Шофьорът на колата трябвало да е морален. Аз пък искам да кара добре", казва Райчев, като забравя, че ако шофьорът пренебрегне моралното си задължение да спазва Закона за движение по пътищата, той рано или късно ще причини катастрофа с фатални последствия без значение колко добре се справя с шофирането.

В задочните спорове относно морала се стигна и до крайности като твърдението на Петър Волгин от 4 януари 2014 г. в предаването "Деконструкция", че "няма морални каузи". Истината е, че моралните каузи са навсякъде около нас. Такива са:

- да помогнеш на непознат човек;

- да приютиш бежанец у дома;

- да закараш храна при отец Иван;

- да отидеш с кофа боя, за да боядисаш старчески дом;

- да участваш в благотворителна кампания за болен човек;

- да дариш време или средства за изграждането на приют за бездомни животни и т.н.

"Свободното общество е или морално, или изобщо не съществува като общество", ни напомни наскоро в "Капитал Light" известният "либераст" и "толераст" Калин Манолов.

Целта на атакуващите моралната позиция е да бъдем убедени, че ценности не съществуват, а ако чак толкова много искаме морал, може да си измислим нов. Но

тезата за "нов морал"

също е манипулация, защото от създаването си западната цивилизация вярва в един и същи морал и затова знае, че: "Най-горещото място в Ада е запазено за онези, които остават неутрални във времена на големи морални конфликти." (Мартин Лутър Кинг)

Изборът, поставен пред нас, е живот на свободни граждани в морално общество или робско съществуване под властта на шайка разбойници.