Николай Флоров Кристиан Георгиевич Раковски е добре известен в България, благодарение на вече публикуваната му биография. Точно така, става дума за румънския чокой (едър земевладелец), болшевик до мозъка на костите, сподвижник и близък приятел на Троцки, посветил живота си и огромните си финансови възможности на болшевизма.
Преди Сталин да го арестува в 1927, да припомним, че в 1919 Ленин го прави глава на Украинското съветско правителство с пълен контрол над армията и партията. По думите на Суварин, «той е истинския господар на Украйна». Седнал от дясната страна на Ленин на президиума, той е един от основателите на Коминтерна. В ония години на него му се е привиждало, че революцията ще пламне по целите Балкани. Ерудит и дипломат, той участва като член на ЦК на партията в изключително важните преговори с Франция и Англия за признаването на СССР и е една от централните фигури на болшевизма.
Но... идва Сталин и в 1927 на 15 конгрес на партията той е изключен като троцкист. И понеже е троцкист, а българските комунисти са сталинисти, за Кристиан Георгиевич никой не им казва нищо до самото падане на комунизма. И понеже Сталин знае, че е от български произход, с присъщия си рафиниран гангстерски цинизъм и ехидност той казва, че «Раковски иска да присъедини Украйна към България»!!! От там нататък, читателю следва типичното по сталински ходене по мъките – така просто за издевателство и отмъщение: първо го пращат на заточение в Централна Азия, след това го накарват да се откаже от анти-сталинистките си убеждения, след което в 1934 Сталин го приема отново в партията.
Сталин обича много да разиграва жертвите си, както котката разиграва омаломощена мишка. Той изпитва висш кеф като гледа конфликта между вярата и смъртта на жертвата си. Той не бърза – така удоволствието е по-пълно. Един ден на вратата се почуква, прибират те и в 1938 те показват като ошашавена от абсурда маймуна на показен процес, на който те признават за виновен в предателство (за което преди това си си признал и разкаял) и те осъждат на двадесет години затвор с тежък труд. Следва разстрел като куче някъде в горите на Белорусия в 1941, точно преди идването на немците.
Това че Сталин е направил от България колониална държава, а от Раковски колониалист, дори и на майтап е свидетелство за независимостта на България, където той, въпреки пратените от него две коминтерновски копелета Димитров и Коларов да направят революция, не е успял.
И тъкмо си мислех, че на Украйна ще й се размине, и слуховете за специални руски части на помощ на «братска Украйна» срещу... протестиращите украинци, вече циркулират. Това звучи също като «специални руски части на помощ на «братска България» срещу... протестиращите българи.
Разбира се, червените български беловласи ескадрони, начело със Светлана Шаренкова и Румен Петков, ще бъдат вдигнати на крак, за да помогнат на «братята освободители».
Путин има богат опит от миналото как Русия помага на «братски» страни. Ето например как вестник «Правда» обяснява в репортажа си нуждата от нахлуване в Унгария в 1956:
«Фашистки, хитлеристки, реакционни и контра-революционни хулигани, финансирани от западния империализъм, се възползваха от размириците и организираха контра-революция...»
А ето какво е оправданието за нахлуването в Чехословакия 1968:
«СССР, ГДР, България, Полша и Унгария (т.н. Вашавска петорка) потвърждава нерушимата вярност в марксизма-ленинизма и пролетарския интернационализъм, като декларира непримирима борба срещу буржоазната идеология и всички анти-социалистически сили. СССР също така заявява намеренията си да се намеси във всяка страна от Варшавския пакт ако бъде установена буржоазна многопартийна система».
Днес никой не знае дали специалните части на Путин вече не са в «братска Украйна» да помагат на Янукович.
Ние не знаем също така дали специални части не са вече и в България.