И пак за Белене

 Мине, не мине време и проектът АЕЦ „Белене“ пак се вади на политическия и медийния тезгях. Отляво се опитват да ни убеждават, че този проект е манна небесна за бедния българин и неизбежното намаление на цените на тока е най-малкото благо, което ще ни се случи. Противниците пък често преекспонират заплахата Белене, като акцентират на по-абстрактната геополитическа заплаха и използват плашилото за утвърждаване на своята принципност в стил: „Ние сме твърдо против, а ония там нещо шикалкавят и всъщност май искат да рестартират проекта. Ние сме десните, ние сме автентичните.“. Без да съм енергиен спец и анализатор и базирайки се само на здрав разум и факти, бих могъл категорично да заключа какво е това нещо „Белене“, а именно – това е кражбата на века и едно от най-големите политически престъпления в най-новата ни история.

Преди няколко дни стана известно, че Румен Петков се е срещал с Бойко Борисов и на срещата последният се е съгласил на рестарт на проекта, но само ако той бъде осъществен без държавата да бъде ангажирана, т.е. като частен проект. Някои веднага скочиха срещу това обвинявайки Борисов, че се е договорил под масата за възобновяване на вредния проект. Моето скромно мнение е, че всеки частен проект, всяка чуждестранна инвестиция е добре дошла в България, но големият въпрос тук е, възможен ли е въобще този проект да се развие като частна инициатива.

Нека си послужим със следния пример. Искаме да привлечем чуждестранен инвеститор, който да открие производство на обувки у нас. Какво ще направи този инвеститор? Ами първо ще си направи проучване и сметка – колко ще му струва да изгради производствени мощности, колко ще му струва работната сила, на каква цена ще продава обувките и какъв пазар ще има у нас и може би в съседните страни. Тази сметка ще му покаже каква му е рентабилността на проекта и има ли смисъл въобще от инвестицията. Това са базисни принципи на всяка частна инициатива.

Нека сега пренесем горния пример в областта на енергетиката. Какво ще види имагинерният инвеститор, който иска да строи Белене като частен проект? По най – груби оценки инвестицията няма да е по-малко от десет милиарда евро. До тук добре. Сега гледаме пазара на който ще трябва да продаваме произведения ток. Местният пазар е пренаситен от мощности. В последните години в България се произвежда три пъти повече електроенергия от необходимото за потребление. Гледаме на съседните пазари и виждаме, че ядрени мощности се строят в Румъния и Турция и логичният въпрос е на кой ще продаваме енергията, за да можем да си върнем инвестицията. Очевидно е, че има голям риск инвестицията да не може да се изплати, ако нямаме сигурен пазар за реализация на продукцията или с други думи казано, ако държавата не участва с гаранция и със сключен договор за изкупуване на енергията. И логичният извод на всеки здравомислещ човек би бил, че АЕЦ „Белене“ не е възможен като частен проект, тъй като не покрива базисни критерии на частна инициатива. За този проект няма да се намери частен инвеститор нито от Европа, нито от Америка, нито от Азия, нито от Австралия дори. Фишеците на Румен Петков са само дим за тясно партийни цели и нищо повече (спомнете си арабския инвеститор, кой уж щеше да строи писта за Формула 1 у нас и даже извадиха предварителен договор с компанията на Бърни Екълстоун).

И сега се питам възможно ли е това да не се съзнава от радетелите на проекта АЕЦ „Белене“? Твърде малко вероятно. Очеизвадно е, че строителството на нова атомна електроцентрала не може да стане без участието на държавата, а нашата държава не в състояние да понесе финансовото бреме на такъв мега проект; цената му би била около 1/5 от БВП на България за година. Това е икономически и политически абсурд и това се е знаело от тези, които рестартираха проекта. Но целта никога не е била да се простои АЕЦ „Белене“, а няколко олигарха и техните политически представители от НДСВ, БСП и ДПС да заграбят милиарди от българския народ, като продължат да ни държат в бедност и зависимост. Ето защо при рестартиране на проекта са изфабрикували проучване, че към днешна дата потреблението щяло да бъде пет пъти по-високо, а то се оказва три пъти по-малко. Принципът е бил „дайте да го подкараме веднъж, пък докъдето можем“. Ето защо и не подписаха договор, а имаха на разположение мандат и половина. Целта им никога не е била да строят централа и дори да ни обвържат още повече с Русия; целта им е била да откраднат колкото се може повече. Затова избраната технология е руска, а не по-изгодната и модерна канадска; затова нямаме окончателно споразумение, но пък имаме надути обществени поръчки за милиарди, резултатът от които е един гьол.

И едно малко отклонение. Проектът „Южен поток“ има доста разлики с Белене, но една основна прилика – огромния корупционен потенциал. Това не е бизнес проект, а гео политическо оръжие за влияние върху Европа, за натиск върху Украйна и не на последно място за корупционно обогатяване на елитите. Именно в последното са вперили жаден поглед и сега управляващите, нехаейки за интересите на страната. Затова и толкова бързаха да стартират проекта и преведоха едни сто милиона. Но тук, за разлика от Белене, имаме ЕК, която няма да позволи проектът да се осъществи в този му вид. Дали Путин ще се съгласи Южен поток да мине на бизнес основа? Аз лично дълбоко се съмнявам.

Понастоящем опасността Белене още не е преминала. Евентуалното рестартиране на проекта не означава, че ще се построи централа, а че ограбването ще продължи за неопределено време. Това, обаче, едва ли ще се случи. В кризата, в която се намира страната, корупционният потенциал на проекта е изчерпан, т.е. няма какво повече да се краде. Ето защо Станишев не размразява проекта; не може да го направи и Първанов. И двамата обаче ще продължат да използват чучелото Белене за свои предизборни цели, лъжейки най-нагло електората. Остава открита и опасността за крадене чрез арбитражното дело. Затова министър Стойнев и подопечните му си правят оглушки.

Струва ми се, че погледът върху проекта АЕЦ „Белене“ като на една гигантска кражба не е достатъчно ясно артикулиран в обществото. Да, този проект крие и други опасности, като например геополитическа заплаха за нашата независимост, но все пак мисля, че тези опасения не са толкова непосредствени и някак размиват основното послание, което трябва да достигне до всеки човек, пък бил той симпатизант на БСП, ДПС или Атака, или пък определящ себе си като русофил, а именно, че проектът АЕЦ „Белене“ е една гигантска кражба, която води до обедняване и нещастие за всички нас, защото взима от данъкоплатците, от пенсиите, от средствата за болните, от средствата за образование на децата, от средствата за култура. Нека всеки българин да осъзнае как би живял той, ако милиардите за Белене и Цанков камък бяха отишли за социални дейности, здравеопазване, образование, култура, спорт. Дълг на всички нормални политици, журналисти, анализатори и общественици е да разясняват това на обикновените хора, та ако ще да го повтарят до втръсване.

И в заключение, проектът АЕЦ „Белене“ има чисто криминални аспекти – много и големи престъпления са извършени при възлагането на обществените поръчки. За съжаление нямаме прокуратура, която да се занимае с тях. Но този проект представлява и чисто политическо престъпление. Политическите престъпления не могат да се накажат по Наказателния кодекс; те се наказват само на избори. Ето защо само от нас зависи дали ще въздадем правосъдие.