ДИПЛОМАЦИЯ ИЛИ ИЗЛАГАЦИЯ

 Българският комунист, безразлично дали е социалист, е заклет, проклет, дамгосан, жигосан и омагьосан русофил – това е известно на всички. Историята обаче им изигра доста мръсен трик – на хоризонта се появи Украйна, където днес гори национално-освободително движение от кого? Познахте – от Русия!

Днес в Русия управлява еднолично един бивш агент на КГБ, зад който стои непокътната цялата структура на тази тоталитарна организация. На нея се дължат продължаващите методи на селективно мачкане на опозицията и задушаване на всяка критика към властта. Съдебната система наподобява тази на нацизма по своята отмъстителност и подчиненост на кремълския самодържец. Примери като мултимилионера Ходорковски или опозиционера Навални са доказателство за решимостта на диктатора да прекрати още в зародиш всякакво несъгласие с режима.

Убийствата на журналисти в Русия и извън нея продължават както обикновено, подкрепени от закани и заплахи срещу всеки, който си позволява да атакува този режим: в ход е възстановяването на мракобесническия сталински СМЕРШ, тоест «Смерть Шпионов».

Един обикновен епизод като третирането на момичетата от «Пуси Райът» показа колко злобен е избора на методи на путинския кагебизъм в справянето му със социален протест или политическо несъгласие.

В Русия днес върлува вълна от националистични изстъпления и ксенофобия, подобна само на своеволията на кафяворизците на Хитлер: побоища над хора от други раси (включително убийства и осакатявания), извършвани от банди хулигани, толерирани от властите; изолиране на цели маси миграционни работници от бившите съветски републики; претенции за руска уникалност и расово превъзходство; чувство за православно месианство над всички останали вероизповедания; култ към военизирането на обществото.

За цели 25 години Българската Социалистическа Партия не се дистанциира от тази Русия дори и с една дума. Напротив, вътрешно-партийния преврат, който в момента се извършва от Гоце Първанов, Румен Петков и Сие, цели изобщо да елиминира каквато и да е дистанция с Русия на Путин. Превратаджиите крият с много тънък воал тяхната основна цел – да заглобят во веки веков българите като възобновят проекта АЕЦ Белене.

На този фон, вече до болка известен на всички, българската външна политика към Русия продължава да е затънала в традиционното си комунистическо блато. Мълчанието на цялата болезнено русофилска комунистическа върхушка е най-доброто доказателство за това. Никой от тая клика русопоклонници не смята за нужно да вземе отношение по нищо, засягащо днешната руска действителност, доказващи по тоя начин тяхното мълчаливо одобрение. В същото време контактите с руското посолство продължават, без публични изявления и с тайни уговорки, следвани от необявени визити на комунистически лидери в Русия ( Гоце Първанов, Румен Петков, Светлана Шаранкова) и от необявени посещения на концертиращи групи в България, създаващи впечатление за склонност към политическа подлост по отношение на европейските ни партньори.

Една демонстрация на такова двуличие бяха началните ходове на външния министър Вигенин, чието идеологическо тъпоумие го принуди още тогава за спешни корекции по отношение на нуждата от независима външна политика на България. Неговата неадекватност за позицията, която заема, щеше да бъде достатъчна причина във всяка друга държава да бъде отстранен веднага.

Просташки изстъпления от тоя род не могат да останат незабелязани от външните наблюдатели и от дипломатите в София, а те са тези, които ще обрисуват националния образ на България за света.

В България досега не е излязло нито едно изявление към политиката на Русия на Балканите, нито една протестна нота към нейната пета колона, която както и преди работи за разкъсването на района на зони на влияние, камо ли официална позиция срещу путинските своеволия в Русия.

И досега  БеСеПарската дипломация с нищо не помогна за украинското национално-освободително движение, тоест движение за окончателно освобождение от опекунството на Русия. Украйна най-добре от всички знае какво значи да бъдеш мачкана под сталинския ботуш, изтерзаната Украйна, която декларира пред целия свят, че връщане към Съветския съюз няма да има.

За разлика, подчинителната природа на българския комунист към Русия го кара да лази пред нея на четири крака и определя неговото мазно интимничене (по-точно лигавене) с руския му кукловод, тоест без нужното дипломатическо достойнство, което трябва да подчертае международния суверенитет на България. Такова нещо за целия комунистически режим  не е било част от комунистическата доктрина. По тоя начин макар и член на Европейския съюз, БСП продължава впечатлението за зависимостта на България от Русия и нейната двулична роля в Европейската общност, допринасяйки в огромна степен за фаталистичното чувство на българите като вечно подчинена или робска нация.

Тъй като за такава реформа е нужно  друг вид съзнание, последната дума остава за самите българи и тяхната политическа еволюция, ако до тогава не бъде късно.