Повод за последващите разсъждения е публикуваното в сайта „Гласове” интервю с доктор Илко Семерджиев, озаглавено  „Смущава ме всеядността на ДСБ и заиграването им с ГЕРБ”. В него той защитава идеята за чистота на дясната идея и споделя разочарованието си от нейното размиване. Според него приоритетно се налагат конюнктурните  изисквания на конкретния момент, а не тези на бъдещото развитие.

На пръв поглед доктора има право. Но само на пръв поглед. Лелеяна мечта на лявото е да има такива стерилно десни като него, които горди със своя висок морал изграждат своите кули на усамотението, обзети от чувството на самодостатъчност. Това е най-прекия път към увековечаване на властта на БСП и компания, без прословутия член 1 за ръководната роля на партията.

 Разсъжденията на Семерджиев са резултат на грешно дефиниран основен проблем на нашето настояще и бъдеще. Той не се корени в запазването на девствената чистота на дясното, а в необходимостта от скоростно сваляне на сегашното правителство.Ако погледнем на нещата от тази гледна точка, ще се окаже, че разсъжденията на доктора са изключително ретроградни и вредни. Аз не призовавам за безпринципни споразумения. Не това е и платформата на РБ. В нея се прокламира да се ранжират целите и при реализацията на всяка от тях да се търсят съюзници така, че те да бъдат достигнати. Вероятно ще се мине през пластичност състава  съюзници при различните случаи, но това няма да е всеядност, а политика на разумния компромис.

 Заблуда е твърдението, че ДСБ са безгрешни, а „Загубата на изборите беше резултат от предизборни интриги, с които ни препънаха – това дава светкавичен резултат, за разлика от промисленото припознаване на една платформа, която предопределя решения, поведение и политически стил за десетки години.” Добрият политик се учи от грешките си, но за да се получи това на първо място трябва да ги осъзнае. А да се заблуждаваш, че всичко е манипулации и предизборни интриги, при положение, че си постигнал мизерните 2,962% на последните избори е самоубийствено.

 И още нещо. Недопустимо е една сериозна политическа сила да загуби естествения си съюзник – СДС непосредствено преди изборите. Вярно е, че по един нечистоплътен начин там властта беше завзета от една група, която наложи фигурата на световно неизвестния и отблъскващ като поведение и излъчване кмет на Карлово, но битката за истината се води не само по външните фронтове, а и вътре – и в партиите, и в коалициите. Такъв е смисълът на плурализма. Вместо плурализъм като капак на всичко се стигна до разбиването на СДС и появата на неясно идентифицираното „Синьо единство”, което изненадващо на финалната права се отказа и от участие в изборите.

 Ако трябва да обобщим, отсъствието на традиционната десница от днешния парламент е резултат на натрупване на критична маса от грешки, при които резултатът беше предизвестен. Да припомним, че резултатите на ДСБ в коалиция с БДФ /съюзник, който по-скоро отблъсна, отколкото да привлече избиратели/ и СДС дадоха сумарния резултат от 4,30 % от избирателите. Тук не влизат потенциалните избиратели на „Синьо единство” което се отдаде на собственото си самосъжаление и мълчалива гордост, като погреба мечтите на своите привърженици да имат представителство в парламента. А като включим и отказалите да гласуват десни избиратели, разочаровани от егоизма на своите лидери, картинката е съвсем нерадостна. Реално потенциалът на „Синята коалиция „ беше да е трета политическа сила. Тук имам предвид обстоятелството, че запазването на единството между десните /изключвайки „ГЕРБ”/ щеше да има и допълнителен синергетичен ефект, и резултатът нямаше да е механичен сбор от постигнатата от явилите се на изборите отломки.

 Катастрофата дойде от пренебрегнатото елементарно изискване за коалиционно съжителство – диалогът. На практика се получи така, че различия в нюансите, не в основното, доведоха до развод с тежки последствия. Защото без тези азбучни грешки, които упоменах по-горе, съществуващата в момента уродлива тройна коалиция, резултат на недопустимо кръвосмешение, нямаше да съществува.

 А да се говори за недопустим компромис с ГЕРБ е наистина глупаво. Та основната цел и на ГЕРБ и на РБ са предсрочните избори. Всичко друго е производно от резултатите в тях. Ако се вслушаме в съветите на д-р Семерджиев това производно е предопределено. Вечният тандем БСП/ДПС с щипка Барековщина или няколко Воленови пръста. Но ние, десните ще останем горди, недостижими, чисти – херувими същи. Херувими призоваващи за поклон пред дясната идея и същевременно вестители на нейната смърт. Не изобщо разбира се. Обществото има забележителното свойство да се самоорганизира. И ако в неговия организъм се породи нещо, което не е адекватно с обществения интерес, то отмира. А ако този интерес съществува, ако е траен, ще се появи ново дясно. Ново дясно, което ще поеме идеята и ще я реализира, защото имаме нужда от това. Но въпросът – докога ще започваме от начало остава и виси със страшна сила.