Лавка за политически боклук

 Лично за мен това (което вършат Николай Бареков и Росен Петров) е почти равно на престъпление. 

Без думите, поставени в скоби, изречението е дословен цитат от писмото, което Петров съчини навръх Трифон Зарезан, докато кастреше лозе в пловдивското село Брестник заедно с новия си лидер Николай Бареков.

В краткия текст, разпространен от пресцентъра на партията им "България без цензура", "кръв", "кървав", "окървави", "България", "български" и пр. са употребени общо 25 пъти.

Самият Росен Петров твърди, че трябва "да се прави разграничение между хората, които влизат в интернет и тези, които живеят из страната". По тази причина писмото изглежда като набързо струпано от поривите, завладели автора му в село Брестник.

Вероятно е точно обратното!

Журналистът – лейтенант (както сам обича да припомня за себе си Петров) няма как да не знае, че повторението е сред основните литературни инструменти за постигане на експресивна изразност. За превръщането на емоциите в слово или за злоупотреба със слово. 

Сигурно затова и думата "кръв" вече цяла седмица чертае свързващите линии между опорните точки в политическото поведение на Росен Петров. 

От "загиналите във войните за национално обединение", през химна – лозунг на латиноамериканския марксизъм "El pueblo unido, jamás será vencido" * , до турците, турците, турците – нашите и чуждите, на Ердоган, на Касим Дал, добрите, лошите, злите...Всички. 

Вътрешни войски

Докато миналия петък гологлавите футболни хулигани пробваха да запалят пловдивската Джумая Джамия, Петров топна перо в ранената българска душа и написа следното:

"...като лейтенант от Вътрешни войски, които се обучаваха по времето на социализма да се борят с турските командоси, искам да кажа, че българското общество не се нуждае от етнически войни и етническа кръв. Протестът в Пловдив е плод на политиката на ГЕРБ на сближаване с партията на Ердоган, създаването на турската партия на г-н Касим Дал, които достатъчно изнервиха голяма част от българите". 

"Вътрешни войски" бяха създадени през януари 1985 г. с решение на тогавашния Министерски съвет като въоръжен отряд от 2 хил. души на т. нар. Народна милиция. 

По това време цялата българска войска – от трудоваците до ракетчиците, беше обучавана за борба с "турските командоси". Но всекидневните занимания на въоръжените милиционерски формирования бяха други. Да охраняват краварниците, в които мъже – български етнически турци бяха "мобилизирани", докато насилваха жените и децата им да сменят имената си. 

В часовете за почивка войската разпускаше с истории за погромите си из турските села, а болниците във Варна едва смогваха да настанят пребитите в Делиормана, докарвани през задните им входове.

Толкова за фолклора на вътрешни войски.

Горния пасаж от текста на Петров е манипулативен и по още една причина. Разбира се, че "българското общество не се нуждае от етнически войни и етническа кръв". Но да съшиеш към тази универсална теза вулгарните лъжи, че протестът в Пловдив е предизвикан от политиката на ГЕРБ, сближаването на Реформаторския блок с Ердоган или създаването на партия, да речем на Касим Дал, е долнопробна провокация.

Лозето на Батето

"Ние се нуждаем от национално помирение и единение!, пише по-нататък Петров. (...) Най-важното в момента е да се запази етническият мир, да не се пролива и капка кръв, защото ние българите сме пролели достатъчно много кръв. Над 25 хиляди сме избили помежду си, делейки се на леви и десни. 200 хиляди са загинали във войните за национално обединение".

"Национално помирение и единение" е лозунг. При това кух, като всички останали лозунги. Българите не воюват. Онази част от тях, за които демокрацията е ценност, се борят за нея вече 25 години. Останалите, на които тя никога не е липсвала, или очевидно е пречила, ще канят Бареков "да наследи подрязването на лозите им след смъртта на Иван Славков**" защото "години наред Батето е извършвал ритуала на празника Трифон Зарезан и е носил добра реколта на местните лозари". (Из друг трифонзарезански пресрилийз на "България без цензура"). 

А после ще целуват портрета на зарязващия, и даже ще се снимат, докато го вършат. Пак като Росен Петров.

На избирателите, дирещи "новото Бате", кашата от "помирение", "единение", "етнически мир", "кръв", "ляво", "дясно" и "войните за национално..." може лесно да бъде пробутана като празничен обяд. Все по-силно мирише на избори и лавките за дистрибуция на политически боклук вече отвориха. От там ще се носят и пискливите хлевоустия за "мъдростта на избирателя – суверен", който никога не бъркал.

Уви, макар и рядко, суверенът също греши! При това тежко! За последен път го направи, когато повярва, че има цар и се вслуша в глупостите му за онези "800 дни". Последиците от грешката тежат до днес.

Политиката се прави от политици, а те се избират от избиратели. Затова и качеството на политиката винаги е функция на интелекта им. Или на липсата му. Да се възползваш от второто е просто низост.

В нашите културни какавиди

Росен Петров не е първият тв водещ (наричат го журналист - бел.ред.), прекрачил в кръга на политиците. Други свършиха обратното и нито една от двете стъпки не е грешна. Но никой досега не го беше правил с толкова бляскав телевизионен цинизъм. Освен Бареков. Затова хорът: "Дайте им шанс!" трябва да млъкне. За срам в него чухме дори и гласът на "синия" президент Петър Стоянов!

Начинът, по който и Николай Бареков и Росен Петров слязоха от екрана на телевизора не подсказва, а доказва, че са били зависими дълго преди това. Не от собствената си убеденост в някаква правота, не в принципи, не в ценности! Били са зависими от други гласове, от гримьорната.

Бареков и Петров лъгаха аудиторията си прекалено дълго, за да им се подхвърля втори шанс. Освен ако подобна щедрост не е съмишленическа, съучастна или някакъв групов, гузен сеанс за прикриване на арогантно нарушени етика и норми. В тази игра няма невинни.

Омерзените и отвратените от "България без цензура" високомерно ще отвърнат глава и от Конушенските пеещи баби. За тях самият Бареков разказва: "Те бяха сред първите, които ме подкрепиха, когато бях отчаян и на кръстопът след Костинбродската афера. Казаха ми: "Вдигни се! Страната има нужда от хора като теб!" (Из все същия трифонзарезански пресрилийз на "България без цензура").

Парализиран от спектаклите на подобна наглост без граници, елитът на нацията сякаш глътна езика си. Остави такива като Петров сами да призовават: "Нека говорят смелите!" и после пак сами да отвръщат на поканата си. Хора с глас, сцена и трибуна си позволяват да се чувстват унизени от перспективата да влязат в тази битка. А разумът губи окоп след окоп в схватките с децата на KLETA MAJKA BALGARIQ.

Само че, така се умира колективно, защото:

"Нашето въображение може да се свие. Сърцата ни може да се стопят. А нашата човечност може да увехне, ако останем твърде дълго в нашите културни какавиди".

Цитатът е на турската писателка Елиф Шафак.

*"El pueblo unido, jamás será vencido" - "Обединеният народ няма никога да бъде победен" - песен, написана от чилийския поет и композитор Серхио Ортега , през юни 1973 г. По-късно се превръща в химн на марксистките революции в Южна Америка. 

**Иван Борисов Славков - Батето –зет на диктатора Тодор Живков, управлявал България от 1954 до 1989г. 

***Дармадан -(От тур. darmadağan, darmadan) - разхвърляно, разнебитено, съсипано, разтурено.