Кой? 16. Изводи и ефекти от банковото разграбване

Разгледаните дотук накратко случаи на злоупотреби и финансови престъпления в банковата система не изчерпват богатия арсенал на банковото ограбване.  Може да се говори още дълго за разграбването на фалирали тогава банки като банка "Моллов", "Минералбанк", "Кристалбанк", “ТС Банк” – и особено “Балканбанк” (която ще разгледам отделно във връзка с Мултигруп). Но – както вече подчертах, това не е изчерпателна история на българската корупция по време на прехода – такава трябва да бъде написана тепърва. Но общите изводи за генезиса и развитието на банковата криза в България, която в края на 1996 г. доведе страната до тотална финансова катастрофа, могат да се направят и въз основа на изброените прецеденти. Те биха могли да бъдат примерно следните:

1.  Прави впечатление, че през 1989 г.  някой е имал намерение много бързо да бъде дадена самостоятелност на някои клонове на БНБ, като ги превърне в акционерни с цел да започне тяхното раздържавяване без нормативни правила.  Техният подбор очевидно е зависел от политическото доверие в наличните кадри и перспективните възможности на клоновете да се включат във веригата за изцеждане или приватизация на големите промишлени предприятия.

2.  Големите отраслови банки още от 1987 г.  са подготвени за този процес чрез превръщането им в акционерни дружества – или в частно-правни субекти в една абсолютно непазарна среда.  Наистина освен акционерни, те са се определяли и като  "социалистически", но това е само въпрос на терминология – смяната на собствеността е проблем, теоретически разработван далеч преди 10 ноември – и нейната реализация не е подлежала на съмнение за посветените в сценария на перестройката.

3.  Негласно е дадено да се разбере, че съществуващият Правилник за банките, макар и подобрен след влизане в сила на УСД, като подзаконов акт няма особена правна сила – и е допуснато бързо регистриране на банките, преди да бъдат одобрени учредителните им документи от УС на БНБ. Нещо повече – дори и одобрените по действуващата нормативна уредба са одобрени с явна тенденция за негласна приватизация, щом БНБ допуска капиталите им да се разпределят в акции на приносител.  Във всичко това не би имало нищо лошо, ако беше създадена законова норма за банковата приватизация и ако тя се извършваше след преоценка на съществуващите активи по пазарни цени
след 1990 г.

4.  Допуска се (чрез използване на юридическото двусмислие на чл.5 от ЗБКД) участие на тъй наречения анонимен капитал, чрез издаване на анонимни привилегировани акции без право на глас.  По същество този капитал е или заемен, или придобит по незаконен път.  Акционерите закупили тези акции нямат право на глас – те не управляват, а само очакват дивидент.  Този вид акции сам по себе си е една от формите за изпиране на капитали.

5.  Допусната е възможност да се създават нови банки без какъвто и да е финансов ресурс – с необезпечени заеми.  Акционерите, които учредяваха тези банки, бяха новоучредени фирми без никаква дейност, от която да могат да спечелят вложените пари.  Одобрявайки такова учредяване, УС на БНБ е знаел, че средствата за него ще влязат в страната по нелегален път или са придобити по незаконен начин.  С други думи казано – изграждала се е банкова система, една от чиито функции е била да се създадат възможности за изпиране на мръсни пари.

6.  Няма никакъв отговор на въпроса защо след влизане в сила на Търговския закон се допуска прилагане на едностепенна система на управление в банковата сфера. Както и на въпроса защо след влизане в сила на ЗБКД и режима на лицензиране УС на БНБ противно на изискванията на закона, на международната практика и на всякаква логика допуска определени акционери чрез фиктивно участие да контролират вземането на решения и да управляват на практика еднолично определени банки.

7.  Наивно е да се смята, че крахът на банковата система е плод на нечии грешки. Процесите на приватизация, разрояване и декапитализация в банковата сфера са били стратегически обмислени, наложени и целенасочено управлявани, макар и техните схеми да са твърде елементарни и лишени от въображение. Истината е, че за финансиране на прехода от политическа към икономическа власт, наличната властова каста се нуждае от архаична финансова система, от пълна непрозрачност и нормативен хаос в банковата сфера.

8.  Призвана да превърне бившата комунистическа номенклатура (или поне избраната по конюнктурни политически съображения част от нея) в каста от явни или неявни кредитни милионери, банковата система (по необходимост и по съображения за сигурност) бива поверена в ръцете на не особено отговорни лица, често лишени от елементарна финансова култура. Огромна част от тях са бивши партийни и комсомолски функционери – или кадри на бившата Държавна сигурност, ограмотявани набързо във външно-търговските централи или отрасловите банки (например банка
Електроника е истински развъдник на бъдещи банкери).  Това, което не е предвидено в сценария, е простия факт, че питомците на раково разрасналата се банкерска каста бързо ще забравят ангажиментите си към "модерната лява" партия и ще заработят за своя сметка, при това проявявайки вълчи апетити за лично обогатяване и следвайки принципа “след мен и потоп”.

9.  Фалиралите по време на кризата банки имат по същество общи проблеми:  необслужвани кредити, липса на капиталова адекватност, липса на финансови резерви, прекомерно залагане на овърдрафта и т.н.  Поразително е, че в повечето случаи те са доведени до фалит не от недобросъвестни външни длъжници, а от получилите огромни вътрешни кредити акционери.  Това се отнася и до банки, които са създадени сравнително скоро и при нормален режим не биха могли да бъдат съсипани в толкова кратки срокове.  (банка "Моллов" например, разграбена от фирмите на своите акционери Моллов и Косашки само за година и нещо).  Това между впрочем е безспорно доказателство, е тези банки са били създадени единствено с оглед да изпълнят функциите си на преливници на държавни пари в частни сейфове - чрез
механизмите на рефинансиране и предоставяне на банкови депозити.
10.  В ред случаи банковата консолидация е използвана като механизъм, с който могат да бъдат прикрити злоупотребите и финансовите престъпления в някои банки – и да бъде избегнато търсенето на отговорност от техните банкери.
11.  Най-важните причини за декапитализацията на търговските банки и за финансовия банкрут на България се дължат на политическият контрол над банковата система и свързаните с него конюнктурни фактори. Прословутата "независимост" на БНБ е чисто илюзорна – напротив, ръководещите я банкери имат огромни заслуги за банковата катастрофа – а тяхната “независимост” личи най-вече по факта, че всички те се оказаха бивши агенти на ДС.  Изборът на нейните управителни органи е продиктуван  преди всичко от политическата лоялност на избраните лица и тяхната готовност да обслужват свързаните с управляващата партия банки и икономически групировки (пример за това са скандалните избори на Бистра Димитрова и Евгени Узунов), а не от техния професионализъм и зачитане на националните интереси. Проблемът за това кои банки да фалират и кои да бъдат поставени под особен надзор е решаван на тайни среднощни пленуми на БСП – и после само потвърждаван от УС на БНБ.

12. От същностно значение са и порочните механизми за рефинансиране и предоставяне на финансови депозити. Основните финансиращи институции (БНБ, ДСК и отчасти БПБ) действаха избирателно, като създадоха възможност на банките да се гледа като на материализирана и легална възможност за източване на държавни активи в частни джобове.  Няма нормално обяснение за огромните суми, излети от БНБ в
трезорите на фалиращата ПЧБ, както и за повече от странния избор на банките,  на които ДСК  предоставяше огромни финансови депозити.  По-точно единственото обяснение е организирана кражба на държавни пари, в която равнопоставено участвуват както рефинансиращата институция, упражняващите натиск над нея политици и рефинансираната търговска банка – както и свързаните с нея икономически групировки.
13. Сред причините за банковата катастрофа не можем да отминем и пълната неефективност на банковия контрол в първите години на прехода. Благодарение на забавеното повече от пет години приемане на Закона за Сметната палата, БНБ и управляваната от нея банкова система бяха оставени на практика на пълен самоконтрол.  Данните за реалното състояние на системата като цяло и на отделните банки бяха съзнателно прикривани не само от обществеността, но и в отчетите на БНБ пред Народното събрание.  Стигна се до създаване на банки със заемен капитал (Кредитна банка, ЧИЗБ, Банка "Моллов"), до тайна приватизация на банки (ПИМБ, Кристалбанк-Мадан, Петричка ТБ), до създаване на паралелна банкова система от финансово-брокерски къщи, популярни каси и обменни бюра, до легално и широко развихряне на незаконна банкова дейност (прословутите пирамиди), до невероятния прецедент да бъде учредена банка с изцяло откраднат уставен капитал – учредената директно от лидери на БСП за партийни цели, свързана пряко с “приятелския кръг” Орион Българска земеделска и промишлена банка – известна още като “банката на Орсов”.

14. Банките практически се оказаха механизъм, преразпределящ националното богатство в полза на червената олигархия и свързаните с нея престъпни субекти. Даването на кредити без покритие се превърна в основна банкерска практика, при която предполага дадените кредити да не се връщат, а получените пари да се делят с банкерите, които ги отпускат с пълното съзнание, че кредитът няма да бъде обслужван. Един бегъл преглед на фирмите и физическите лица, на които са отпуснати необслужвани кредити, повече от ясно показва, че става дума не за отделни криминални прецеденти, а за систематична практика, облагодетелстваща близки до бившата комунистическа партия и до ДС икономически и физически субекти.

До какви абсурди може да се стигне при отпускането на подобни кредити, личи от многобройни примери – при това не само в периода на кризата, съвпадащ с управлението на Жан Виденов, но и далеч преди това. Тъй като функциите на банките като люпилни за кредитни милионери са важен елемент от комунистическото ограбване на България, в случая се налага да посочим поне един конкретен пример.

Какво според тогавашните банкери значи един заем да има покритие, което да гарантира неговата възвращаемост, личи ясно от един донякъде комичен прецедент със “Сирбанк” – банка с 93,7% държавно участие, която през 1995 г.  банката се консолидира с други малки банки в ТБ "Средец". По-късно и самата ТБ "Средец" на свой ред е консолидирана.  

Преди консолидацията си обаче тази банка е отпуснала огромни кредити без покритие на редица свързани с БСП компании – и особено на петролната фирма “Елпида-3”.

Мащабите на това раздаване ни позволяват да предположим, че самата консолидация служи за замитане на следите от мащабните кражби. След две поредни консолидации естествено е трудно, да не кажем невъзможно, да се открият дирите на извършени финансови нарушения – банката е мимикрирала, следите са заметени.

Причините? Може би защото някой е бързал да прикрие поразителната кредитна дейност на тази банка, която съдържа доста емблематични примери за това, как се дават кредити без покритие и как се произвеждат кредитни милионери.  В разрез със законовите изисквания "Сирбанк" е раздала кредити на фирми и граждани, повечето от които съмнителни и безнадеждни, в размер на около 20 млн.щ.д. - което е десетки пъти повече от нейния основен капитал.

Проверката, направена за дейността на "Сирбанк" през 1993 и 1994 г. от дипломирани експерт-счетоводители констатира, че за обезпечение на отделни валутни и сконтови операции са били приемани записи на заповед, които са подписани само от управителя на самата фирма, без да бъдат подписани от поръчители или да са авалирани от други търговски банки. Констатира се също предоставянето на кредити без проучване на финансовото състояние на съответните фирми и без проверки на място с цел установяване наличността и състоянието на приетото обезпечение.  Всичко това е довело до рязко влошаване на кредитния портфейл на банката:  през 1994 г.  в сравнение с предходната рязко са намалени раздадените редовни кредити - от 504 266 хил.  лв.  на 160 886 хил.  лв.  За сметка на това съмнителните кредити група "А" са се увеличили 22,6 пъти и са достигнали 2 049 842 хил.  лв.  Съмнителните кредити група "Б" са нараснали 3.4 пъти, а безнадеждните – 2,4 пъти, достигайки сумата 587 308 000 лв., т.е.  банката с 50 млн.  лв.  собствен капитал е успяла да натрупа 587 млн.  лв. несъбираеми кредити!

Парите са раздавани с широк размах, но не на когото и да е. Двадесет и три фирми са получили 85% от всички раздадени кредити. "Сирбанк" например е предоставила на "Елпида-3" ООД кредити в размер пет пъти по-голям от нейния собствен капитал, на "ФБК-105" - в размер близо четири пъти по-голям от капитала си, на ТБА "Холекс" –шест пъти по-голям, на АФ "Агроюг" – Петрич – три пъти по-голям.

Най-странен от всички прецеденти на беззаконието в тази банка е обаче пинг-понгът, разигран с четири записа на заповед между “Атландида” ЕООД и "Елпида-3" ООД, всичките с един и същи падеж и издадени на една и съща дата.  Схемата е следната:  на 01.12.1994 г. "Бизнес Банка" – Петрич авалира пред Сирбанк запис на заповед в полза на "Атлантида" ЕООД, въз основа на който сметката на фирмата № 8804637443000 е
заверена със сконтираната сума от 1 003 356 щ.д. С друг съседен входящ номер, с друг мемориален ордер и с други подписи обаче е заверена същата сметка със същата сума. Със същото писмо от "Бизнес Банка" в два екземпляра с различни входящи и изходящи номера и с два записа на заповед от "Атлантида", авалирани в полза на "Елпида - 3" ООД и джиросани на Сирбанк, сметките на "Елпида" са заверени също с двукратната сума от 1 002 970 щ.д. Така на практика с една и съща гаранция, авалирана от "Бизнес банка” - Петрич, двете фирми са измъкнали по над 2 млн.  щ.д.  от "Сирбанк".

Невероятното обаче не е в това.  Невероятното е самият характер на залога.  Какво ли е заложила "Атлантида" ЕООД, фирма с уставен капитал от 50 хил.  лв. (и при фалит носеща отговорност само до този размер)  и с едноличен собственик Николай Вълчев Гайдаджиев, та да привлече в своя полза и в полза на "Елпида-3" такива огромни кредити?
Обикновено се залагат валутни кредити, трайно движимо или недвижимо имущество, оставено на отговорно пазене.  Г-н Гайдаджиев обаче се е изхитрил да предложи, а подуправителят на Сирбанк се е съгласил да приеме като залог не друго, а риби - живи риби!  За целта е съставен специален договор за учредяване на залог, в който 2 500 000 броя живи риби – шаран, пъстърва, сом, бяла риба, костур са оценени на 250 млн. лв. – по сто лева парчето. Чудно наистина как ли са ги преброили, докато са си плували, неведоми са далаверите на техен гръб,  в язовира край Ивайловград.  За да бъде всичко в ред, застрахователното дружество на Мултигруп - "София инс", застрахова шараните и костурите, наречени формулярно "животни". Има дори и "ветеринарно заключение" от ветеринарния специалист д-р Камен Янков, според което рибите са "технически
обезпечени" и "свободни от заразни заболявания".  Има и протокол за отговорно пазене, подписан между Сирбанк и "материално-отговорното лице" - който се оказва пак президентът на "Атландида" Николай Гайдаджиев.

И така, рибата във водата се е оказала повод за даване на 4 млн.  щ.д. кредит.  Случаят е емблематичен за абсурдните залози, учредявани при даването на кредити фактически без покритие.  Дребна подробност е, че Николай Гайдаджиев не само, че не е собственик на имагинерните 2 500 000 броя живи риби, но според полицейски източници дори няма редовен договор за аренда на язовира край Ивайловград.  Както и факта, че "Атлантида" всъщност е повече борческа структура.  отколкото нормална фирма, че Николай Гайдаджиев е всъщност близък "съдружник" на Иво Карамански и че по-късно същият – вече скрит не зад “Атлантида”, а зад "Булфиш" - хазяйничи на други язовири благодарение на скандални арендни договори, или изобщо без такива.

Щетите и последствията от голямото банково ограбване на България едва ли ще могат някога да бъдат изчислени. Колко точно е струвало на българите голямото люпене на кредитни милионери и прехвърлянето на собствените им спестявания в чужди джобове не е известно; известно е обаче до каква просяшка тояга докара българите тази операция – те бяха принудени да преживяват със заплати и пенсии, чиято равностойност се равняваше няколко долара – и да изгубят завинаги своите спестявания, стопени от трицифрената инфлация или пропаднали в трезорите на фалиралите банки.

Някои цифри обаче дават поне ориентировъчна представа за мащабите на този комунистически грабеж. В доклада не на друг, а на Николай Добрев, министър на МВР в правителството на Жан Виденов, се казва, че “Сумата на “лошите” и съмнителните кредити в края на 1995 г. възлиза на 342,7 млрд. лева, което съставлява близо 40 % от произведения през годината брутен вътрешен продукт.” Можем само да си представим с колко е набъбнала тази сума в края на 1996 г. Според Александър Каракачанов, автор на Закон за отмяна на банковата тайна за лица с несъбираеми кредити, общата сума на лошите кредити (взети и необслужвани), е над два трилиона и седемстотин милиарда лв., които с днешна дата – след деноминацията на лева – са над два милиарда и седемстотин милиона лева – или, по курса на долара от декември 1997 г., общата сума на взетите и невърнати пари от банките е била повече от един милиард и петстотин четиридесет и седем милиона долара. По оценка на главния прокурор Никола Филчев, който е и основният виновник за това банковите обирджии да останат ненаказани, в периода на кризата от България са изнесени финансови ресурси в размер на седем милиарда тогавашни германски марки.

Можем само да добавим, че този пладнешки грабеж е реализиран съвсем навреме. Естествено, благодарение на тази криза правителството на Жан Виденов рухва с гръм и трясък – не без ефективната помощ от страна на Луканов и Мултигруп, които очевидно са недоволни от факта, че младият премиер не се решава да извърши национално предателство, като прехвърли част от собствеността на националната газопреносна мрежа на “Газпром” – за което последничат и мултаците, и създаденото от тях дружество “Топенерджи”, и Луканов като негов президент. Идва на власт Иван Костов – и се открива хоризонт за дълго отлаганите реформи – и на първо място за приватизацията, която обаче е проведена така, че в крайна сметка държавта собственост попада в ръцете на същите тези червени олигарси, които са се облажили покрай банковото ограбване.

И не е чудно, че става така – всъщност единствено те разполагат с необходимите финансови ресурси, за да играят на приватизационния пазар.