Два свята

          Съмнявал ли се е някой какъв ще бъде отговорът на съответната институция в Русия, когато президентът на страната поиска разрешение да прати войски в Украйна или където и да е? Представял ли си е някой, че отговорът може да е „не”. Както и да е, но в Крим поникнаха стройни „граждански” формирования без Русия да ги е пращала. Тя само си запазва правото да направи това за в бъдеще. В същото време оръжията на тези формирования нямат вид като на купени от ГУМ. Т.е. – не изглеждат лесно достъпни за обикновени доброволци, организирали се спонтанно. Хората са в еднакви униформи без отличителни знаци. От посолството на САЩ в София забелязали, че камионите са с руски военни номера. Но как да вярваш на един световен жандарм и империалист. От посолството опровергават и версията, че стотици хиляди украинци търсят убежище в Русия. Не са съвсем прави. Янукович може да е един, но е ценен за стотици хиляди, щом липсата му от украинското държавно кормило предизвиква подобна мобилизация. Като друг, забелязан да търси убежище в Русия, може да се открои и Едуард Сноудън, но той пък не пристигна от Украйна. Толкова за бежанците.

            Доколко животът на руските граждани в Крим е застрашен, та се налага неотложно да им се помогне. Доколкото никой от тях не е загубил живота си, за разлика от десетките застреляни от снайперисти украинци в Киев. На тях защо не помогнаха или не си струваше, защото те бяха и са фашисти, екстремисти и так далее. Украинците си помогнаха и си помагат сами. Защитават пулса на свободата си и ще го пазят като огънче сред пустош.

            Украйна е на път да отстрани смокиновия лист пред дипломатическите задръжки на „полезните идиоти” от Запада, както ги наричаше др. Ленин. В смисъл - на безкрайното им търпение и отстъпчивост. Тя може би ще ги накара да преосмислят политиката си. Както навремето ги накара друг един другар, след като го бяха оставили да си разиграва коня. Този другар се наричаше Адолф Шикългрубер.

            Последната „Панорама” ме изненада. Демонстрира пукот сред съюзници в правителство, оцеляващо срещу протест, по-дълъг от украинския. Приятно ме изненада българският външен министър – с поведението си да защити териториалната цялост на Украйна и с това, че я посети и се срещна с екипа спешна помощ, който я управлява в момента. Очаквано не ме изненада опонентът му. Ако беше ангел – най-подходящият му ореол щеше да е сърп и чук. Кристиян Вигенин явно масово е „заслужил” да бъде партийно и коалиционно заклеймяван. За странното си посещение в Сирия Страхил Ангелов заслужи сякаш негласно одобрение под сурдинка или „под окно”, „где черемуха колъiшется”.

          А може би разрояването на парламентарната опозиция и подкрепата на новите „независими” за правителството рита златното и неоспоримо столче на гневния бял вожд, завоевател на екзотични плажове, луксозни хотели, ресторанти, телевизионни студия и билбордове. До такава степен, че правителството все пак да падне.

            Реформаторите и 22 септември, моля, малко да настъпите газта. Защото не стига само да позираш с европейските лидери и да припомняш, че си единственият, спечелил втори мандат. Трябва ни нещо малко и неуловимо сякаш. Толкова неуловимо, че се изплъзва през широките ни балкански пръсти. Стига алъш-вериш. Трябва ни ясно ориентация по скалата Европа – Евразия. И германският канцлер го каза – че Владимир Путин сякаш обитава друг свят. „Два свята, единият е излишен” - каза Смирненски. Щом въпросът опря все пак до това, докато гледаме какво става в Украйна, да не пропускаме  какво става и ще става и у нас. Все още е възможно да му повлияем.