КАК ДА НЕ МРАЗИМ РУСИЯ?

Отговорът е много прост – няма как да не я мразим. Българите мразят Русия, защото мразят БСП. Кой на тоя свят не мрази поробителя си? БСП – това е Русия; Русия – това е БСП. Докато тези две бандитски формации съществуват, българите няма да живеят в мир.

В Русия днес бият журналисти и хомосексуалисти, бият опозиция и дисиденти, украинци, грузинци, чужденци и «чорненкие». Бият с нагайки, тормозят обикновени граждани, осакатяват, но българският комунист е неспособен да види защо путинизма е реакционен режим.

В отдаването им на тая страна българските комунисти отдавна са регистрирали своята патология, така както демонстрираха своята патология, като приеха безпрекословно икономическия модел на Съветския съюз – страна, никога не познала частната собственост върху земята или демократичния модел на управление. А съветският модел беше прост – да тикат хората в общи кооперативни кочини и да дават уроци на страна като България, в която от 2,000 години насам поземлените отношения се водят по законите на византийското имперско земеделие. Става дума за малка България, която още след руско-турската война от 1877 беше достатъчно прозорлива да прегърне демократичен модел на управление и да загърби руското самодържавие.

През цялото си съществуване от тогава до днес ние сме свидетели на грубиянската психика на руснаците, на тъпите им маниери на уличници и битанги. Чувството им за превъзходство и очакването им за безпрекословно подчинение особено много важи по отношение на българите. Но да не бъдем несправедливи – не българите показват подчинението си към Русия, а българските комунисти. На тях дължим незавидната ни, но всеизвестна репутация на най-верни руски слуги и подлоги.

По руски модел и зад  протекцията на окупатора българските комунисти развиха психопатията за превъзходството и съвършенството на комунистическите идеи, без срам и страх. Тази психопатия доведе и до концлагерни касапници по руски образец – нещо непознато в цялата история на България. Зад всеки окръжен комитет на тая компартия стоеше сталински КГБ-цербер, изпратен да съветва и да се разпорежда с местните партийни четириноги.

Както всеки роб, загубил човешкото си достойнство,  българите и досега понасят последиците от тая окупация – те са политически нерешителни, разединени и се страхуват да приемат антикомунизма като начин за спасението си. Това чувство за пълно подчинение на диктата на БКП-БСП в продължение на 50+25 години позволи на тая партия да не смее да поиска завлечените архиви и да не потърси сметка и извинение за националната гавра със завлеченото в Москва българско правителство. В хилядолетната българска история не съществува друг толкова дълъг период на грандиозен идеен и икономически  провал, на такова  държавно саморазпадане, предизвикано от тотална политическа некадърност.

Психопатията им не свършва до тук – тя е все още в страха на хората от скрития им контрол, от завоалираните им заплахи и от изобилието на подли политически ходове, а особено много в готовността им да служат отново на Русия, дори и ако тя не иска.

Доброволното им подлагане е най-характерната и най-естествена черта на българския комунист-социалист. Не е много трудно да видим, че ние и сега сме нация на колене. Каква по-голяма демонстрация на презрение към всички нас от безскрупулния им грабеж! Ако българският комунист е антинационален клептоман, то руския путинист е клептократ. Затова и АЕЦ Белене е дългосрочна и непрекъснато гарантирана връзка на БСП с нейния идол.

По-решителна политика на което и да е правителство за разграничение от Русия е техния най-голям кошмар. Нещо повече – това би бил техния край.

Само от нас зависи дали ще им подложим динена кора, ако изобщо искаме да имаме държава.