Посланикът на Франция: Ще направим проверка на Иван Данов

През февруари 2005 Иван Данов основава фирма в България. През същото време той се води безработен във Франция и получава помощи

Днес в предаването "Денят Започва" по БНТ посланикът на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан потвърди, че министърът на инвестиционното проектиране Иван Данов е получавал помощи за безработица във Франция през 2004-2005 г., за което е трябвало да се явява в Службата по заетостта всеки месец. Дьо Кабан заяви, че ще се направи проверка за заетостта на министър Данов в България през същия период, като посолството може да служи за връзка между компетентните френски и български служби. Той обаче каза, че все още не знае дали Данов е работил по същото време в България и е рано да му се търси отговорност.

Видео от 13:25 

Водещ: Ползвам случая, за да Ви питам, заради, така, случая с Иван Данов, министъра на инвестиционното проектиране, така и за неговата сметка, по която се оказа, че получавал социални помощи във Франция в периода 2004 - 2005. Знаете, той отхвърли обвиненията, че Париж го разследва за източване на социални помощи. Има ли обаче все пак някакъв вид проверка от страна на френската държава?

Посланик Дьо Кабан (изразява се на български език): Така, каквото знам засега, г-н Данов е получил между края на септември 2004 до края на април 2005 г., горе долу 14400 евро помощи за безработен. За да получи тази сума трябваше той да... (към преводача: Да отговори на призовките)

Преводач: Да се яви...

Дьо Кабан: Да се яви във тези служби, всеки месец да се явява. Да се представи в нашата агенция за безработни, която се казваше по онова време ANPE (Национална агенция за заетостта). Или всеки месец, или всеки две седмици, или всяка седмица, зависи, не знам точно какви... и зависи от случая. Това е. Дали е работил по онова време, по същото време в България, това не знам.

Водещ: Всъщност заради това бяха основните критики.

Дьо Кабан: Да.

Водещ: По какъв начин френската система, френската администрация, засича подобни злоупотреби, да речем или дублирания при получаване на социални помощи?

Дьо Кабан: Проблемът е, че засега нямаме, и по онова време... нали, това се е случило почти преди 10 години. Нямахме споразумение за обмен на данни между нашите министерства на труда или нашите агенции за безработни.

Водещ: Тоест, сега е по-лесно да се правят такива проверки?

Дьо Кабан: Мисля, че сега е по-лесно да се правят проверките и може би... ще направим.

Водещ: В такъв случай кого бихте проверили? Дали бихте работили да речем по сигнал за политици, обществени личности или пък системата работи така, че да проверява независимо...

Дьо Кабан: Системата работи, как да кажа, сама. Системата работи и ще направи проверки. Ако имат нужда от нас, значи от посолството да получат всичките данни за заетостта на г-н Данов по това време, през тези 9 месеца, може да ни използват като, как да кажа, канал за информация, като връзка.

Водещ: Трябва ли според Вас в момента да се търси отговорност на Иван Данов по тази тема?

Дьо Кабан: Още е рано, мисля, че не се знае.

Водещ: А проверката, която тече от страна на френската администрация?

Дьо Кабан: За това нищо не знам. Нямам никаква информации освен тези, които адвокатът на г-н Данов ни даде онзи ден.

Близо 8 месеца след първоначалната публикация на Биволъ, която разкри, че Иван Данов е декларирал неверни данни пред френските социални служби и 4 месеца след публикация в най-четния френски седмичник L'Express, машината за проверки изглежда ще се задейства. За това помогна и самият Данов, който гръмко върна темата на дневен ред с пресконференция в присъствието на пенсионирани френски полицаи, представяйки ги като официални лица, каквито те не са.

Преди два дни Биволъ внесе официален сигнал в Службата по заетостта, в който са изложени фактите за помощите получени от Данов и доказателствата, че той не е имал право на тях, тъй като по същото време е живял и работил в България. Вчера и.д. директорът на Дирекцията за борба с измамите в Службата по заетостта - г-жа Режан Биолет - потвърди по електронната поща, че сигналът е получен и по него започва работа.

В сигнала на Биволъ изрично са посочени службите, от които може да се получи официална информация за пребиваването на Данов в България и неговата заетост. Самият той не отрича, че в края на 2004 г. се е върнал на предишния си пост на преподавател в УАСГ, а през 2005 г. е създал архитектурно бюро. Данни за заетостта на Данов в УАСГ може да бъдат поискани от Отдел "Личен състав" в Университета по строителство и архитектура. Колкото до фирмата - документите в Търговския регистър са публични и от тях се вижда, че на 18.02.2005 г. Иван Данов е положил подпис пред български нотариус за създаване на фирмата "Архитект Данов и Партньори", регистрирана в съда на 10.03.2005.

Фирмата на Иван Данов и Илия Лазаров е регистрирана на 10 март 2005 г.

Иван Данов получава 1738 евро помощи за безработица във Франция за април 2005 г.

Френското посолство може да поиска и данни от МВР - Гранична полиция за преминаванията на Иван Данов през българските КПП за този период, за които може да бъде издадена подробна справка. Тъй като през 2004-2005 г. България още не беше член на ЕС, всички влизания и излизания от територията на страната се регистрираха в базата данни на МВР. От справката ще стане ясно, че Данов не отговаря и на условието за уседналост във Франция, за да получава помощи, тъй като от септември 2004 до юни 2005 е бил извън България само за две-три седмици.

Тези факти, съпоставени с императивното изискване за безработния да се явява в Службата по заетостта всеки месец - подчертано и от посланик дьо Кабан, водят до категоричния извод за неверни декларации от страна на Данов, които са му донесли облага. По българския Наказателен кодекс това е престъпление по Чл. 212: "който чрез документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо или недвижимо имущество с намерение да го присвои” се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

Независимо че престъплението е извършено във Франция, след като деецът е български гражданин, българските съдебни власти по НПК са длъжни да го разгледат (В чл. 37, ал. 1, т.2 НПК се казва, че дело за престъпление, извършено в чужбина от български гражданин, е подсъдно на съда по местоживеене на лицето). Тъй като прокуратурата си затвори очите за данните в медийните публикации, уличаващи министъра, на 4 март Биволъ внесе сигнал във Върховна касационна прокуратура (вх. № 2703/2014 г.). Сигналът е депозиран по компетентност в Софийска градска прокуратура (вх.№ 4089/2014 г.), която е единствената компетентна да разследва министри.