Пораженията на родината ни от русофилството – най-предателското явление в нашата нова история

Искам да споделя личното си мнение относно русофилството, с което не ангажирам никой друг. Моето убеждение е, че русофилството е патологично явление, защото няма как хора с нормални мозъчни функции да благоговеят и да се прекланят пред един народ, който въпреки своята многочисленост и въпреки изобилието от природни ресурси, на които е пребогата руската земя, е сред най-бедните в Европа, а приносът му за човечеството е нищожен. За да не бъда голословен ето малко сравнителна статистика между Русия и Германия – два антипода на европейската сцена: територия на Руската Федерация-17,098,242 кв.км., на Федерална Република Германия-357,022; население на Русия-139,390,205 души, на Германия- 82,282,988 души; износ на Русия за 2009 г.-$ 303,400,000,000, износ на Германия за 2009-$ 1,159,000,000,000; БВП на Русия на глава от населението за 2009-$15,100, на Германия-$34,100; БВП на Русия-$1.255 трилиона (2009), на Германия-$3.353 трилиона (2009); над 90% от износа на Русия се осъществява предимно в петрол и петролни продукти, природен газ, дървен материал, желязна руда, злато, диаманти, зърно, т.е. в сурови материали. От своя страна с нискостойностните суровини, голяма част от които закупени от Русия, Германия произвежда и изнася висококачествени и скъпо струващи произведения на тежкото машиностроене – кранове, багери, заводско оборудване, генератори, локомотиви, корабни двигатели и мн. др., както и автомобили, трактори, комбайни, печатни машини, текстилни и хранителни изделия – списъкът е огромен. Над 1000 немски фирми, чиито имена не са особено известни, са на челни позиции в света в своята област. Не случайно Германия е на второ място след Китай (с минимално разлика) по обем на своя износ, докато Русия е едва на 13 място с огромно изоставане. Статистиката показва, че Германия изпреварва Русия и по обем на БВП, въпреки че и отстъпва по население, а разликата между териториите на двете страни и природните им богатства са направо чудовищни в полза на русите.

Относно становището, „че природните ресурси на Русия постоянно се движат в западна посока още от времето на династията на Холщайн-Готорп-Романов“ аз съм напълно съгласен (със забележката, че от доста по-рано суровините на Русия радват чужди народи; справка: „пътят на варягите“) и в своето предишно изявление подкрепям тази теза, ако не сте забелязали. Но предлагам да се замислите, защо природните богатства на руската земя се продават на безценица на западни държави, които печелят хилядократно от тях, превръщайки ги във високотехнологични и висококачествени продукти, продавани по целия свят. Така руските суровини се връщат в Русия, под формата на индустриална продукция от всякакъв характер, но вече на много по-висока цена. Ако русите наистина бяха един мъдър и способен народ, за какъвто ни го представят техните почитатели, те самите щяха да използват собствените си природни богатства, изграждайки модерна, конкурентноспособна икономика и щяха да бъдат един благоденстващ народ, от което всички ние щяхме да имаме полза. Разбирате ли мисълта ми? Ако руските ресурси изтичат на Запад, вина за това имат единствено техните стопани-руснаците, които не успяват да се възползват от природните си дадености, а разпродават всичко в отчаяна нужда за валута. А сега си представете, че Русия не разполагаше с всички тия ресурси, износът на които съставлява над 95% от валутните и приходи. Как щеше да живее руският народ, който и при тази природна благодат мизерства, жизненият му стандарт е изключително нисък, което се отразява и на средната продължителност на живота, която при мъжете в Русия е 59.54 години, докато в Германия е 76.41 г., детската смъртност в Русия е 10.32 на 1000 живородени, а в Германия е 3.95/1000. Помислете върху тези показатели без гняв и пристрастия. Толкова за русофилството.

БСП е основният проводник на руската политика и интереси в България, след като русофилите така ревностно се застъпват за всичко руско, като че ли руснаците си нямат мафия и олигархия, които да се грижат за собствените им интереси, та се нуждаят и от нашенски „адвокати“. Аз съм убеден, че докато русофилите продължават да защитават руските интереси за сметка на българските, до тогава в българското общество няма да има единство. Именно те през цялата ни история след Освобождението създават интриги, метежи, бунтове, предателства, терор, убийства, дестабилизирайки обществените процеси. Не случайно Стефан Стамболов, Захарий Стоянов и ред други видни патриоти се борят ревностно срещу русофилите, съзирайки в тях най-подлия враг на Отечеството ни. Ние знаем, че те се прикриват зад патриотарна демагогия, популистки лозунги, високопарна фразеология, патетична риторика, но по същество русофилите са предатели.

Нека русите си вървят по своя път, а ние да си изберем нашия, който обаче не е на изток. Аз нямам нищо против руснаците, но имам против русофилите, които ни дърпат по един неестествен и вреден за нас път.  Нека отношенията с Русия да бъдат изчистени от неуместни емоции и излишен патос (за които способстват именно екзалтираните русофили) и да се основават на взаимно уважение и разбиране, като са мотивирани единствено от българските интереси. А това не може да стане докато някои сили в България постоянно саботират този подход, хвърляйки ни в ръцете на Русия, без оглед на нашите изгоди. В това се състои вредата от русофилите, които винаги са били най-големите предатели в нашата нова история.

Проблемът на България е, че в нея днес се подвизават паразити, които, прикривайки се зад разни лозунги и дейности, всъщност работят за чужди интереси. Това са троянските коне, които, било от корист, било от заблуда, обслужват интересите на Русия, а в предишно време – тези на СССР. Тия хамелеони могат да бъдат разпознати по страстните им пледоарии в защита на комунистическите реликти. Именно с такива панегирици за съветските паметници ни засипват с френетична упоритост някои събеседници в свободното дискусионно интернет пространство. Те се опитват да отклонят вниманието на обществото, като го насочват към други проблеми. В нашето общество наистина има много въпроси за решаване, но това не означава, че трябва да загърбваме един от тях (като този за премахването на съветския окупаторски паметник) докато се занимаваме с други. Именно тези комунистически символи и техните апологети разделят българското общество и не му позволяват да се обедини под обща кауза за благото на страната и народа ни.

След Втората световна война Германия построи отново страната си и изпревари повечето от „победителите“. Днес износът на Германия надхвърля по своя обем експорта на такива чудовища по територия и природни ресурси като Русия и САЩ.  А поддържаната от някой събеседници теза, че „германците са превърнати в работните добичета на Европа“ е някаква безумна нелепост. Германците ползват най-много отпуски, продължителността на трудовия им месец в часове е далеч по-малко, отколкото в много други страни. Освен това германците пътуват най-много по света от всички други нации, просто защото могат да си го позволят като време и средства. А средната продължителност на живота им доказва, че едва ли се претоварват от работа. Внушението на подобна манипулация идва от хора които просто са затворени в тясното си русофилско пространство и не виждат нищо друго около себе си. Ислямът също не е признак за национална принадлежност и в него няма никакъв духовен или технологичен потенциал да застраши превъзходството на Запада. Докато не се реформира, нещо, което не е извършвано от над 1000 години. Пример за това е Дубай, който наскоро банкрутира, обявявайки невъзможност да изплаща външните си задължения. С това ислямския свят доказва, че също като Русия, се е превърнал в суровинен придатък на развитите страни, и мижавия му просперитет се дължи единствено на наличието на определени суровини, от които Западът има нужда. Извън това и Русия, и ислямските общества не струват нищо. А развитието на Китай може само да ни радва, защото това ще е от полза за всички. Това не е настъпление на комунизма, а напротив, неговото негласно поражение. Днес икономиката на КНР е почти изцяло подчинена на капиталистическите взаимоотношения, и само малка част от стоките и правилата се контролират от държавните органи. Разбира се, твърде рано е да се говори за пълно въвеждане на пазарното стопанство, но мисля че вече няма връщане назад и рано или късно това ще стане факт.