...В ЕВРОПУ ПРОРУБИТЬ ОКНО!

Беше време, когато на цели поколения българи беше набиван в главите следния стих:

«...СУДЬБОЮ ЗДЕСЬ НАМ СУЖДЕНО

В ЕВРОПУ ПРОРУБИТЬ ОКНО...»

С тая рима на Пушкин трябваше да ни бъде втълпено колко велик е бил Петър Велики: изгонил от река Нева шведите, довлекъл стотици хиляди руски роби и построил Петербург в най-невъзможното за град място – в блатата на Нева, тъй като всички околни земи са били вече заети от други. Учителите, разбира се, не ни казаха, че в това канско усилие са измрели от глад, студ и болести над 100,000 мужици. Така тръгва най-примитивната империя на континента и нейния ламтеж за територии, а заедно с това сред народа плъзва и зло знамение след неимоверния брой на измрелите.

Цар Петър е трябвало да пробива там прозорец в Европа, понеже там руснаци изобщо не е имало, както и никъде в Прибалтика с нейните хигиенизирани по германски градове-колонии, основани още от времето на цъфтежа на морския търговски съюз Ханза в 9-ти и 10-ти век. В ония векове за никакви руснаци не става дума изобщо по тези земи – те са на изток и по блатата на Белорусия и още не са руснаци, а сбиртък от славянски племена.

А сега да идем на юг, на бреговете на Черно море. До Екатерина Велика, (има си хас да не е велика!) там руснаци също не е имало, но е била една истинска зоологическа градина на племена и народи като част от Отоманската империя, тоест това, което е днес Украйна още от древността: скити, траки и гърци, сармати, а след тях славяни, прабългари, кумани, хазари и хуни ( татари или монголци). Там, по думите на Сократ, «като жаби около блатото» (и не по-различно от България) и до днес са накацали по брега градчетата на колонистите: Херсонес, Севастополис, Ставрополис, Одесос, Евпатория, Теодосия...

От там и Византия поема готовите от древността щампи за градски живот, търговия, мореплаване и религия. Натам тръгват от север и викингите от племето варанги (порусчено «варяги»), впрегнали на греблата на ладиите си славянски роби, използвани също и за теглене през плитчините на речните разливи и безкрайни блата. От тогава, както легендата говори, идва и името «руси», тоест «рупци» - гребци, а «варяги» - вождове. Тогава възникват и викингските поселения на Белгород и Киев – дървени фортификации за временно отбиване и презареждане на корабите по пътя им към богатствата на Византия, България и топлото Черно море. От същата тази Византия, България и Черно море ще дойде и покръстването им, и писмеността им.

Натам по-късно тръгва и Екатерина, за да стигнем до Путин, който, както виждаме, по чиста традиция иска и той да е велик и твърди, че «Крим (има си хас!) винаги е бил руски!»

А сега да погледнем и малко на изток в така нареченото Запорожие. На младите българчета е набивано в главите, че запорожките казаци са били войствени, свободолюбиви и независими и че са писали презрително писмо до турския султан. Погледнете, читателю, още веднъж тази картина «Казаци пишат писмо до султана»: на нея по нищо няма да разберете, че това са руснаци или украинци, но ще видите банда степни разбойници от сорта на нашите кърждалии и даалии, само че в монголски вариант със съответните шалвари, монголски сапоги, елеци, беневреци, калпаци и татарски бръснати глави с кичури. Същите копринени шалвари и ботуши ще видите и днес в народното облекло на украинците. Не се безпокойте, там е и казачокът, който днес минава за руски и украински,  този танц на казахите, чието име  означава «свободни», защото свободни са били казахите и подражаващите им казаци, а не руснаците.

Там е и цяла Украйна (не Русия), усвоила до такава степен изкуството на монголската конница, че за броени дни е била способна през царско време да вдигне една конна армия чрез конни пратеници от станица до станица. Това е Украйна на независимото казачество, на житницата на Европа, на свободната степ.

Няма човек, който да е мразел тая волна Украйна, както Ленин и Сталин, но за мераците им да смажат нейния свободен дух никой не ви е казвал. За това трябва да питате хилядите кримски татари и българи, забити в Сибир. Нужно е било  пословичното сталинско коварство, за да сложи край на тая Украйна. Как? – ще попитате. Много просто: за да вкара украинците в ярема на колективизацията, той първо унищожава конете им и те остават като риба на сухо. Сбогом, волна степ! Сбогом, конни армии! Сбогом, защита! Идват болшевиките, а след тях колективния глад и мор!

Та и Путин (Велики, разбира се!), по примера на своя първоучител Сталин, иска да ги смачка, да ги остави на студено през зимата, да ги накара да му се молят на колене и да им покаже колко велика е Русия. Има си хас!