Внимавайте в ръцете!

Не гледах “Пряката линия” на Путин по множество причини.

 Вечерта прочетох за какво е ставало дума. Почти нищо не ме учуди.

 Освен неохотното признание, че “зелените човечета” са били руски военни, а не някаква митична “самоотбрана на Крим” (неизвестно от кого при отсъствието на нападетели), вниманието ми привлече само едно нещо.

 Като поредно обосноваване на невероятната грижа на Кремъл за осигуряване “законните права и интереси на руснаците и рускоезичните граждани в югоизтока на Украйна (въпреки, че за същите граждани, живеещи в Русия, не са се загрижили особено) беше казано следното за югоизточните региони на Украйна:

 “Ще напомня, използвайки терминологията от царските времена, че това е Новорусия и това Харков, Луганск, Донецк, Херсон, Николаев, Одеса не са влизали в състава на Украйна в царските времена. Това са все територии, които са били предадени от съветското правителство на Украйна през 20-те години.”

 Иначе казано, шестте региона на Украйна са наши, руски, исторически непринадлежащи на Украйна и дарени й като царска милост от безбожната съветска власт. На практика “кримската логика”. Само че тези не ги е “подарил” Хрушчов (което, да отбележим, не съответства на историческата истина – за предаването на Кримска област в състава на УССР е бил приет специален закон), а съветското правителство ги е “предало”. И затова не е грехота да се преразгледа във всеки един момент…

 Въобще това се нарича “тука има, тука нема”. Внимавайте в ръцете!

 Първо. Разбира се, Харков, Луганск, Донецк, Херсон, Николаев и Одеса не са влизали в състава Украйна в царските времена. Но само защото тогава не е имало в Руската империя такава отделна административна единица – Украйна. Както не е имало и отделна административна единица Русия в границите на РСФСР, а по-късно на днешната Руска федерация. Тъй като Руската империя се дели на губерни, югоизтокът на днешна Украйна през 1914 година влиза в състава на три губерни: Харковска, Екатеринославска и Херсонска.

 Второ. Новорусия преди революцията наричали териториите, включени в състава на империята в резултат на руско-турските войни през втората половина на 18 и началото на 19 век. Първоначално това е било Новорусийското генералгубернаторство, разделено след това на редица губерни. Връщането към този архаичен термин от епохата на Екатерина ІІ – Александър І свидетелства за стремеж да се възстанови през 21 век дори не Съветският съюз, а имеприята на Романови („4-ти километър“, какво друго да кажа).

 Трето. Никакво “съветско правителство” през 20-те години не е предавало териториите на Новорусия на Украйна. Украинската ССР като независима държава е създадена през 1919 година и влиза в СССР на 30 декември 1922 г. В границите на УССР от самото начало влизат практически всички територии на Новорусия, днес намиращи се в състава на Украйна (с изключение на един район на Луганска област, предаден на УССР от РСФСР 1923-1926 г.). В това число, разбира се, и Харков (от 1919 до 1934 г. столица на УССР), и Донецк, и Херсон, и Николаев, и Одеса. Договорът за създаването на СССР запазва за всяка от съюзните републики правото на свободно излизане от Съюза в собствените й граници – от което Украйна се възползва през 1991 г. след общоукраински референдум.

 Четвърто. Исторически бившата Новорусия е била заселена от най-различни народи – и руснаци, и немци, и гърци, и арменци, и българи, и дори еврейски колонисти. Тя поначало е била многонационална и многоконфесионална територия на империята. Да се говори, че това е “изконно руска земя”, откъсната от Русия – това е великодържавно националистическо бълнуване.

 Пето, изключително важно, но напоследък рядко споменавано. Под “руснаци” (и пак – внимавайте в ръцете!) в Руската империя разбирали тези, които изповядвали православната вяра. Империята, чиито владетели от средата на 18 век, меко казано, не били съвсем руснаци по произход, не акцентирала на кръвта, а само на вярата! В паспортите нямало графа “националност”, а само “вероизповедание” (споменаването за националност, ако някой е забравил, се е появило едва в съветските времена, когато нарком по работите на националностите станал другарят Сталин).

 И затова за “руснаци, православни” били смятани еднакво и руснаците, и украинците (в днешния смисъл). И всеки, който се кръщавал в православната вяра, от гледна точка на империята незабавно ставал “руснак”. Което е принципно важно за разбирането на непрестанно повтаряните мантри за “защита на руснаците и рускоезичните”, където и да се намират, за “Крим, обилно полят с руска кръв”, и за “Севастопол – градът на руските моряци”.

 Крим през 18-19 век наистина е полят с руска кръв. Но и с украинска (в днешния смисъл) също. Защото от гледна точка на Руската империя украинците са смятани за “руснаци”! И най-внимателният анализ няма да може да установи кръвта на чии предци – на днешните руснаци или на днешните украинци – е пролята повече. Що се отнася до Севастопол, то двамата главни герои, които символизират отбраната му по време на Кримската война – адмирал Нахимов и матросът Пьотър Кошка, са били в съвременния смисъл на понятието именно украинци. А и по време на Великата отечествена война за Крим и Севастопол са се сражавали всички – и руснаци, и украинци, и белоруси, и евреи, и много, много други. Достатъчно е да се погледне списъкът на Героите на Съветския съюз, получили това звание в Крим…

 Целта на псевдонаучната словесна еквилибристика (все по-често и често повтаряна от путинските пропагандисти) е кристално ясна: ловко размествайки чашите, да обявим днешна Русия за де факто наследница на царска Русия, на империята на Романови. И с лъжа да предявим права върху някога общото имущество – върху всичко, което е принадлежало на Руската империя. В наказателното право това се нарича измама.

 Сънят на разума ражда чудовища.