"Южен поток" и българската синтактична гимнастика

Кога един тръбопровод не е тръбопровод? Когато е силно противоречив руски енергиен проект, който би отрязал Украйна от уравнението на европейските газови доставки - или поне така смята българският парламент, пише авторът. Публикуваме текста със съкращения:

България е в конфликт с Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС, по темата с газопровода "Южен поток", който ще пренася руски газ от България през Сърбия към Централна Европа и Италия.

След избухването на украинската криза ЕК се обяви срещу проекта на "Газпром", който ще позволи на руския енергиен гигант доставки в Европа без той да минава през проблемната Украйна.

Но България, която иска да се възползва както от подобряване на енергийната сигурност, така и от транзитни такси за газ, продължава да подкрепя "Южен поток", включително чрез законодателна синтактична гимнастика, която би била забавна, ако залогът не бе толкова висок.

На 4 април българският парламент одобри българската секция на "Южен поток" да бъде предефинирана като "газопреносна мрежа за взаимно свързване (интерконектор)" , а не газопровод, което теоретично позволява проектът да заобиколи законодателството на ЕС за конкуренцията.

Идеята е, че новата правна дефиниция на "Южен поток" като конектор, който е разширение на съществуваща мрежа, ще означава, че на "Газпром" няма да му се налага да отваря ключовата българската част от газопровода (защото той е точно това) за трети страни по т.нар. "Трети енергиен пакет" на ЕС.

Широко разпространеното предположение е, че "Газпром" нямаше да е толкова заинтересован от проекта, ако го бяха принудили да отвори своята инфраструктура към други доставчици.

"Южен поток" ще доставя до 63 милиарда кубически метра природен газ за Европа от Черно море. Макар че всъщност не би увеличил обема на доставките спрямо сегашните нива, за страните, за които доставя, това ще донесе значителна полза заради газа, който не би секнал при някоя от периодичните дрязги между Русия и Украйна - както се случи през 2006 г. и 2009 г. и както може да се случи отново заради настоящата криза.

Но ЕК отдавна има притеснения, че това ще затегне хватката на "Газпром" върху енергийните доставки в региона, макар че досега комисията не е предприела практически мерки, за да предложи алтернативи.

Българското правителство твърди, че правилата на ЕС не биха били приложими за една малка част от "Южен поток" в българските териториални води, която все пак ще бъде газопровод съгласно българското законодателство.

A депутат от управляващата социалистическа партия подкрепи този аргумент, като каза, че самолет, летящ над територията на дадена страна, не се счита за приземил се там - отлична афористична логика, очевидно пренебрегваща факта колко ревниво държавите пазят въздушното си пространство .

Българската ловкост не успя да впечатли ЕК. На 24 април българският министър на енергетиката Драгомир Стойнев се срещна с комисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер да обсъдят въпроса за "Южен поток". Малко след това говорителят на Йотингер заяви, че правилата на ЕС се прилагат и към инфраструктура в териториалните води на България.

Европейският парламент призова "Южен поток" да бъде спрян, а енергийните доставки за Централна и Източна Европа да се диверсифицират - твърде закъснял апел, може би ще кажат някои.

На излизане от същата среща Стойнев каза, че изграждането на българския участък от "Южен поток" ще започне през юни. Сърбия също се изказа в подкрепа на проекта. А Унгария, която също ще може да се облагодетелства от заобикалящия Украйна "Южен поток", също е предпазлива в позицията си.