ПАРАДЪТ НА ДРУЖБАТА МЕЖДУ ХИТЛЕР И СТАЛИН

 Българският читател вече беше запознат в някои предишни публикации за този необичаен парад. В парадът няма нищо необичайно, ако не беше тайната, с която Сталин го отписва от историята, надявайки се никой да не го види повече.

Днес той е достъпен за всички  в интернета, макар и на английски.

Събитието става на 22 септември 1939 в град Брест-Литовск ( преди войната в Полша, днес в Белорусия) след подялбата на Полша между СССР и Германия. Съветските части се водят от командващия Семьон Кривошеин, а немските от генерал Гудериан – същият, който почти две години по-късно ще размаже с танкови удари, подкрепяни от авиация, червената армия и ще плени 3.5 милиона червеноармейци. Гудериан, един от теоретиците на «блиц криг», е развил танковите си умения в тайните бази, предоставени му от Сталин в Русия преди войната.

Кривошеин се среща първо с група немски разузнавачи, които той кани в палатката си за тост, пожелавайки на германската армия «бърза победа над капиталистическа Англия», както и горещи пожелания за приближаващия се към града Гудериан.

След пристигането си Гудериан изпраща своите поздравления на «славната Червена армия» и нейния генерал. Кривошеин от своя страна предлага двамата да се срещнат и той лично да поднесе уважението си на Гудериан. Предложението е прието и Кривошеин посещава Гудериан за закуска в неговия щаб.

ПАРАДЪТ

В присъствието на командващите офицери от двете страни германските части дефилират отделно от съветските – Кривошеин се задоволява само с поздравления на германците от двете страни на парада, тъй като той се страхува, че изморените от дълъг поход червеноармейци няма да изглеждат добре до германците. Според коментаторите обаче той е знаел много добре, че охлузения съветски червеноармеец изглежда доста зле сравнен с германския войник, отделно съветските офицери, на които Сталин неотдавна е премахнал пагоните като царски. Освен това само малка група червеноармейци са обути в ботуши.

За парадът са издигнати «Арки на победата», които съветските войници окичват със свастики и червени звезди.

Така Полша престава да същевствува и става Западна Белорусия и Западна Украйна.

Руският историк Михаил Семиряга пише в книгата си «Тайните на сталинската дипломация», че паради между немски и съветски военни части са се провеждали и в Гродно (в присъстваието на известния по-късно генерал Чуйков), в Пинск и дргуи градове, които немците наричали «паради на победата».

След по-малко от година немската армия ще влезе триумфално в Париж. Немците пленяват близо два милиона френски войници и офицери, забити след това на принудителен труд в Германия. За тяхната деморализация и нисък боен дух е допринесъл най-много Сталин, който заповядва на френските комунисти да водят активна кампания за отказ от военни действия, тъй като Съветския съюз, страната на победилите работници и селяни, не може да греши и че съюзничеството й с Германия може само да е правилно.

От Москва Георги Димитров и Васил Коларов изпращат същите нареждания на българските комунисти – да се посреща немската армия като най-добрия съюзник на СССР. И те я посрещат!

 Тези двамата обаче имат своите днешни паралели. Макар че днес, казват,  червена армия и сталинизъм няма, един родоотцепник като Ивайло Калфин заявява, че «Който не обича Русия, не обича България». Ние бихме искали този кандидат за европейския парламент да заяви още веднъж публично това знаменито умотворение, завоювало незабравимо място в историята, отстъпващо по значимост само на българската «персона нон грата» в САЩ – Румен Петков: «Ние винаги ще сме верни на Русия, а пък другите да си е..т майката!»

Забележително е как всички те – Станишев, Калфин, Вигенин, Петков, Р.Овч., Гоце – в гръмогласен хор твърдят, че срещу Русия не трябва да се налагат санкции в никакъв случай! Покъртително е колко те се загрижени, че това ще навреди на българската икономика!

И това докато Европа вече гледа на Путин като на враг!