Празни мисли на един празен човек – но не по Джером К. Джером

Безродници ни управляват! Безродници, които ни превърнаха в страната на абсурдите. Без да съм изчерпателен до край /това е невъзможно/, ще посоча само някои от тях.

 Сиромашка България плаща стотици милиони долара повече за същото количество газ, което купува Германия. И накрая чакаме този газ да се превъплати в конкурентоспособна продукция, която след като продадем да реализираме и някаква печалба. Няма как да стане, но Газпром богатее пред очите ни с часове. А ние ще ставаме все по-бедни.

 "Нефтохим" източва други стотици милиони от бюджета под формата на данъчен кредит или като продажби, които не се показват в отчетите. Това ни е файдата от "Лукойл". Като благодарност предлагаме на руснаците имоти в елитните ни курорти на цени с пъти по-ниски, от колкото струват в самата Русия.

 Имаме политици, като един бивш вътрешен министър, които дават идиотската рецепта зависимостта си от Русия да лекуваме с още по-голяма зависимост, като построим Белене, Южен поток и нефтопровода до Гърция.

 У нас е налице  и цяла партия, чийто лидер е скаран със собствения си народ, но получава руски отличия за заслуги към един друг народ. В свободното си време този красавец ненагледен гуляе и мърсува в заклеймяваната от него Европа, но не и в руската и част. Там за подобно поведение бият през пръстите.

 На върха на една друга партия е застанал истински гражданин на СССР по произход, който едва на границата с 21 век благоволи да приеме с омерзение българско гражданство. А иначе до живот ще си остане гражданин Советского союза.

 Имаме си и експрезидент, за който знаехме, че е ченге от ДС, а сега по поведението му личи, че е и на КГБ. Същият, който водеше антинатовските демонстрации на времето, а след това парафира включването ни в Алианса.

 Пръкнаха се и други партийки невидимки, които демонстрират силна загриженост за сънародниците си в Украйна, където никой не ги гони и преследва за каквото и да е. Те се вредиха там да „наблюдават”. От името на кого е ясно. Няма как Путин да твърди, че всичко в Украйна е ОК, ако това не се потвърди от „независими” източници.

 Някой си пък, който в качеството си на медиен шеф беше преминал всякакви граници на подлизурството и беше наложил гъста цедка на новините взе, че основа партия с наименование "ББЦ", като се изгаври с нас по начин, който няма равен по своята наглост. Този човек катадневно обикаля из страната и обещава всичко, обещава дори и това, което не са му искали. Такъв популизъм в чудовищни размери не се е виждал по нашите земи.

 И като капак сме се обзавели с чиста проба етническа партия, чийто лидер дърпа конците на България от леговището си в Бояна. Налагат ни за евродепутат един наглец, който плюе на нашето Народно събрание вече втори мандат, като отказва да го удостои със скъпоценното си присъствие. Предстои да плюе по същия начин и на европарламента.

 Имаме си и народен избраник, който изпадна в такъв екстаз от руската териториална придобивка в Крим, че поиска от най-високата трибуна у нас България да сподели неговата съдба.

 Имаме си и правителство, което прави и невъзможното да загубим арбитража за Белене, та да поднесем на тепсия някой и друг милиард на големия славянски брат. Същия брат, на който направихме най-високия монумент и сега шмайзерът на окупатора зорко ни наблюдава ден и нощ, та да знаем кому да се кланяме и кого да благославяме.

 И накрая там в София едно стадо овце във вълчи кожи взе решение ни повече, ни по-малко да разследва президента ни за това, че в момент на масови безредици заради енергийната ни политика си е позволил слободията да изслуша и другата страна по конфликта. Създадоха си и комисия по случая и както си му е реда, оглави я една тьотка от правилната партия – тази, която е в опозиция, но не съвсем.

 А най-големият абсурд е, че безумно обичам тази моя нещастна Родина. Боли ме, адски ме боли за нея. Иска ми се даже да заплача, но по-добре е да започнем от някъде. Първото, което трябва да сторим е да наричаме нещата с истинските им имена. И да мислим. Да не се доверяваме на шарлатаните и българоубийците, за които стана дума по-горе.