Николай Флоров
По време на едно неотдавнашно телевизионно интервю юнак Бойко се провикна така: «Народе, защо избираш комунистите?»
Прозвуча патетично, почти поетично, но беше прав. Той всъщност казваше следното: «на ви сега демокрация, на ви сега свободни избори и ето кого избирате!»
Ако има нещо, което заслужава внимание в неговите речитативни изблици през годините, това е че нарича комунистите комунисти, тоест каквито са и не каквито се преструват. Обвиняват го че двуличничи, че не го бива за слива, че лъже и маже, а после маже и лъже, че го е страх, че е половинчат, неуместен, че от устата му излиза много талаж и малко съдържание и т.н.
Но, както казват американците, неговата “saving grace” си остава това, че си ги нарича такива, каквито са – комунисти и не такива, каквито се преструват. Ето затова толкова много хора стоят в неговата партия и затова той пак ще вземе властта. И, което е по-важно, ако не беше той, никаква днешна мижава опозиция нямаше да има изобщо политическа възможност за изява.
Юнак Бойко беше прав да се провикне, но не в точния смисъл: не че народът избира комунистите – народът ги избира, защото не гласува!
Тук опираме до ония особени качества на българина, които са го довели на това дередже: не вярва на никого, не обича да подчини надутото си его и да работи в организирана форма за някакво общо добро, не обича вождове и вождизма му пречи, отгоре на това е увенчан с пасивна интелигенция, страхуваща се да поема политическа отговорност.
Ами щом е така, значи си заслужава това, което получава, а именно червени боклуци, които дирижират живота му във всички аспекти, подиграват му се в очите, разпореждат се с данъците му и продават отечеството му на вражеска Русия.
Ако такъв народ допуска всичко това, той фактически отписва правото си на глас и правото си на защита от своеволията на червените боклуци.
С други думи, такъв народ не иска да е свободен, дори и да има свободни избори.