Какво иска да ни каже министърът на спорта?

Настоящата политика на кабинета Орешарски в областта на спортната инфраструктура е добър повод да се опитаме да проверим някои хипотези и да си отговорим на няколко въпроса, засягащи ефективността на публичните харчове у нас през годините на преход.

Зависимостта

Ако допуснем, че успехите на спорта са функция (в зависимост) на държавната грижа, то преди 89-та когато имаме голям спорт, е явно, че сме имали и по-богата, по-добра държава. Днес, когато спортът ни е зле, запазвайки посочената функционална зависимост, можем да направим извода, че и държавата ни е зле...по-зле, отколкото преди 89-та година.

Конкретно, вземайки повод от намерението на държавата за ремонт на Зимния дворец в София, се вглеждаме в зимния спорт. Статистиката показва, че по-успешните години на този вид спорт са след 1989 г. в условия на пазарна икономика. Т.е. прилагайки отново принципа за функционалната зависимост ще кажем, че по-време на прехода държавата ни е била по-богата, отколкото преди 1989 г. А това, ако не е вярно, е много спорно! Следователно зависимостите в областта на зимните спортове към настоящия момент (през последните 25 години) не действат.

Какво иска да ни каже министърът на спорта?

Оправдавайки харчовете, спортната министърка, а и всички нейни колеги през годините, твърдят, че без база нямаме никакви шансове за развитие на спорта (което се вижда най-вече покрай Олимпиади). В този случай обаче тoва са манипулативни/пропагантни думи, които са опит за реставрация на зависимости, които както видяхме не действат. Всъщност, това е опит да се каже, или че нямаме успехи в последните години (да се омаловажи труда на хора като Денкова, Дафовска, Раданова), или че държавата по-време на прехода е била по-богата в сравнение с „комунистическа България“ (т.е. че комунизмът не се е грижил за спорта)? Това последното звучи странно от  устата на министър от кабинет на БСП, нали?

Лицемерието

Оказва се, че оттук насетне е опасно и сложно за един министър от всеки кабинет на БСП (всеки министър на спорта от БСП) да говори за инвестиции в спорта. Сложно, защото е част от партия, която е наследник на епохата на комунизма, за която една от малкото гордости са успехите в спорта и почитта към спортистите. Опасно, защото всяко ново желание за повече държава в спорта от страна на „социалистите“ може да се сметне или за омаловажаване на труда на спортистите на прехода, или като отричане на постигнатото от партията-майка в годините назад. Недопустимо противоречие между идеали, ценности, думи и действия...!

Изборът

От друга гледна точка, думите на министъра за повече спортни инвестиции нямаше да се окачествят като манипулативни, нямаше да нарушават утвърдени зависимости, нямаше да създават притоворечия, ако бяха изречени от частни субекти, които искат да инвестират в такъв род бизнес. А такъв интерес не липсва. Всъщност всяко едно противоречие в тази държава е повод да решаваме (регулираме) важни за българското общество отношения и въпроси в областта на икономиката. Отношението на настоящото правителство към спорта дава огромен принос към вечния дебат – трябва ли държавата да инвестира в  спорта (без правила) или това да се остави на частните субекти, по правилата на пазара... И пак то, наклонява везните към вторите…