Партиите на евровота: ДПС и Бареков

Бареков не може да бъде обяснен без ДПС

въпреки че на пръв поглед двете формации изглеждат много различни. Едната – стожер на партийността; другата – партийна пеперуда, събираща прашец от най-неочаквани източници на аромати. И наистина, ДПС е най-постоянната характеристика на партийната ни система, най-стабилният фактор в нея. ДПС е и реален партиен феномен – партия, представител на интересите на определени групи граждани, на определени региони на страната. В този смисъл движението изпълнява традиционните функции на една партия, и през последните две десетилетия е изиграло съществена роля за интегрирането на българските турци в политическия процес.

Същевременно, обаче, ДПС постепенно се превърна и в корпоративна структура, представителство на специфични бизнес интереси около групите на Цветан Василев и Делян Пеевски, а мнозина подозират, че всъщност основният икономически фактор зад тях е самият Ахмед Доган. Детайлна публична информация за конкретните връзки между тези играчи не съществува, но е очевидно, че те действат като мрежова структура, в която успехът зависи в една или друга степен от всеки един от участниците. Банката подкрепя медиите, медиите подкрепят партията, партията подкрепя и банката и медиите и т.н. Този прост цикъл е облечен юридически в сложни и непроницаеми вериги от формални собственици и други обвързани лица, които в цялост представляват впечатляваща мрежа с влияние във всички сектори на обществения живот – съдебната власт не на последно място.

Най-опасният момент за просперитета на една такава структура е смяната на политическата власт, тъй като тя разчита на изключително тесни връзки с правителството.

От 2001 г. мрежата е била неизменно на власт

както по времето на Сакскобурготски (когато Пеевски прохождаше в политиката и обществения живот), така и при тройната коалиция, при която тя се разгърна и укрепна още повече. Първата криза дойде при победата на ГЕРБ през 2009 г., след която медиите на групата трябваше да сменят политиката си буквално в рамките на един ден и от най-върл опонент на Борисов, да се превърнат в негов най-всеотдаен защитник. Предложената сделка беше ясна – медийна и финансова подкрепа срещу политически гръб и влияние в правителството. Новите отношения – които постепенно се установиха - са се консумирали по много начини, като най-видимият от тях стана бивакът, който Делян Пеевски си устрои в кабинета на вътрешния министър Цветанов, неограниченият достъп до него (което означава и до другите министри), основаването на публично-частни партньорства със съмнителни цели, като опъването на медиен чадър върху криминални фигури (по признание на самия Пеевски).

Разбира се, симбиозата между мрежата и ГЕРБ, макар и доста успешна, не е била през цялото време щастлива. Причината за това е политически голямата тежест на ГЕРБ, дължаща се на Борисовото обаяние по отношение на масовото съзнание. В резултат, партията ГЕРБ по-трудно е била могла да бъде изнудвана: това означава, че за да постигне целите си,

мрежата е трябвало да увеличи разходвания ресурс – и финансов, и медиен и полицейско-съдебен

Нещо повече, като голяма партия, в ГЕРБ имаше фигури - Дянков и Плевнелиев, например - които бяха вътрешни опоненти на Цветанов - главния интерфейс (макар че тази сложна дума в случая е неудачна) в общуването с мрежата. Борисов имаше и лукса да балансира, да арбитрира между отделните интереси, като този арбитраж беше важен в ключови моменти: президентската кампания, скандалите между Пеевски и Любомир Павлов и Огнян Донев и т.н. С малки изключения, мрежата успяваше да спечели Борисов на своя страна, като малко по малко основните конкуренти бяха отстранени или изолирани.

И така до февруари 2013 г., когато стана ясно, че Борисов може и да не остане на власт. Дали мрежата активно е съдействала за това или просто се е стремила да се пре-застрахова от евентуална загуба не знаем. От публична гледна точка промяната стана видима с метаморфозата на Бареков в борец срещу ГЕРБ и безцензурните му обиколки из страната в подкрепа на антиправителствените протести.

Към месец май 2013 г. вече беше абсолютно ясно, че

мрежата е сменила политическия курс и се готви да управлява в коалиция с БСП

Символното забиване на нож в гърба на стария патрон дойде в деня за размисъл с костинбродската афера. Тя, разбира се, може да бъде четена и като опит да се повлияе на изборния резултат, но смисълът й всъщност беше друг. Да покаже на бившия политически господар, че целият ресурс на мрежата – от медиите до прокуратурата – ще бъде впрегнат срещу него. Нещо повече, тази операция беше и ясен сигнал към новия политически патрон – БСП: тя трябваше да му демонстрира на живо мощта на структурите, както и да въвлече представители на столетницата (най-вече в лицето на Мая Манолова) в своеобразно съучастие. По този начин тесните отношения бяха оповестени и официализирани.

Резултатът от изборите се оказа изключително изгоден за мрежата: слаба БСП, силна ДПС, необходимост от медиен, финансов и полицейско-съдебен ресурс за привличането на Волен Сидеров като трето колело на коалиционната талига. Вместо да се бори за благосклонността на новите политически господари, мрежата се оказа в положение те да зависят от нея. И тук се стигна до един впечатляващ акт на самозабравяне – изнудването на БСП за назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Може само да се гадае дали самият Станишев е бил изнудван или се е поддал на Стокхолмски синдром в комбинация с желание за личен реванш спрямо Борисов. Но че ръководните органи на БСП се чувстваха изнудени след злополучното решение е безспорен факт, потвърден от физиономиите и част от изказванията на членовете им.

Последващите събития и избухналите протести имаха нееднозначен ефект върху позиционирането на мрежата във властта. От една страна, в краткосрочен план нейната роля нарастна неимоверно, защото БСП пое курс към оставане на власт на всяка цена. За тази цел му беше нужна всеотдайната медийна подкрепа на вестниците в страната (които, с изключение на два-три, бяха подчинени от мрежата), както и на телевизията на Бареков. За необходимостта от финансово-полицейски ресурс - както за удържане на подкрепата на Атака, така и за отцепването на депутати от ГЕРБ - вече стана дума: в крайна сметка има ли някой, който вярва, че отцепниците, например, са били мотивирани от принципни, идеологически съображения?

В по-дългосрочен план, обаче,

протестите нанесоха много силен удар на мрежата

На първо място тя стана публична и се официализира като част от властта, което автоматично я отслаби. На второ място тя компрометира основните си политически носители – ДПС и БСП: тяхното заложничество по отношение на специфични корпоративни интереси стана публична тайна. Трето протестите станаха повод за вътрешни сътресения в мрежата, за възникване на конфликти под повърхността.

И наистина, Пеевски може би си е повярвал твърде много и в дългосрочен план е поискал по-голям дял от общото начинание. Цветан Василев – като банкер – не би могъл да не страда от репутационните щети, които самото асоцииране с Пеевски вече му носи. ДПС, от друга страна, също страда от публичната представа, че е доминирано от Пеевски. Затова към края на 2013 г. започнаха процеси на преформулиране на отношенията в мрежата, на пренаместване на играчи с цел намаляване на репутационните щети и по-изгодно позициониране при следващата смяна на властта, която изглежда неизбежна. Един от сценариите в този процес е преобразяването на Пеевски от медиен могул в евродепутат.

Другият важен сценарий е

пускането на втори политически кон в надпреварата – Бареков – който да балансира нарастналата роля на тандема ДПС–Пеевски

както и да направи Цветан Василев политически малко по-самостоятелен играч. Тези процеси не ознаменуват разпад или вътрешен раздор в мрежата: напротив, става дума за купуване на време, в което тя да успее да компенсира понесените репутационни щети, без да изпадне от властта. Ако ББЦ влезе в един следващ парламент, тя ще направи нови пасианси между БСП и ДПС възможни.

Това е генезисът на Барековата формация. Останалото, както знаем, са:

Танци (с хореография от Нешка Робева), кебапчета и таблети + телевизия

Един въпрос, който все пак изниква, обаче, е не е ли това твърде изтъркан похват на политическо инженерство? Не сме ли виждали всичко това – дори в по-автентичен и убедителен вариант с Яне и особено с Волен? Логиката при новата формация е чисто рекламна, като при перилните препарати, където е важна не оригиналността, а честотата на повторението. Посланията са прости: пени се като Волен, накисва като Яне, а струва по-малко от тях, защото не иска от вас нищо, а ще раздава таблети и кебапчета. Пък обещава и още.

Зад тази семплост на ситуацията прозира нещо по-драматично, което г-н Бареков улавя. Продължаващият срив на доверието в политическата система роди огромни маси от отчуждени от политическото хора. Единственият начин те да бъдат привлечени към гласуване в момента изглежда директната материална изгода: плащане, таблет, пък дори и кебапче, влизат в тази мотивационна схема. Бареков разчита на този вот, без да се стреми да изгражда трайни, дълбоки и базирани на принцип лоялности. Неговият проект е ситуационен – основната му задача е да реши временни проблеми в адаптирането към властта на определени мрежи.

ББЦ в този смисъл е симптом

Ако основните партии не намерят начин да комуникират с отчуждените от политическото хора, ако не им дадат позитивен хоризонт на очаквания за България като политическа общност, безцензурни формации, ситуационни играчи ще продължат да избуяват предизборно като инструменти на групи с достатъчен финансов ресурс и апетит за властта.

Танцувалната чума си отишла така, както и дошла – неочаквано, без обяснение. Всъщност, нейната продължителност е била функция на енергичността и издръжливостта на участниците. Макар че всички признават особената енергичност на г-н Бареков, трябва да се каже, че паралелите с родната действителност свършват тук: дори и един танцьор да се изчерпи, появата на ситуационни партии, които се опитват да разбъркват политическия пасианс в полза на влиятелни мрежи, мобилизирайки гласовете на политически отчуждените, изглежда е по-траен феномен по нашите ширини.