Как двете тройни коалиции фалираха българската енергетика*

Тези дни онова, което се знаеше отдавна, придоби най-сетне публичност: българската енергетика е във фалит. И тъй като енергетиката е кръвоносната система на всяка икономика, има сериозна опасност Пламен Орешарски да постигне това, което Сергей Станишев не успя (поради уникално благоприятната икономическа ситуация по време на неговото управление) – да фалира държавата.

Ако това се случи, държавните фалити в историята на прехода ще станат три – все при управлението на правителства на БСП: при Луканов, при Виденов и при Орешарски. Плюс още два скрити фалита по време на режима на Тодор Живков – общо пет. Добър сертификат за способностите на „партията на сполуката”, няма що.

Пряка отговорност за фалита на НЕК носят правителствата на Станишев и Орешарски. НЕК беше декапитализирана от първата тройна коалиция благодарение на малоумния проект АЕЦ „Белене”, който я превърна в най-големия длъжник в държавата, с дефицит от 2,2 милиарда лева. Към това трябва да добавим и заема от 250 милиона евро от „Париба банк”, взет при крайно неизгодни условия тъкмо заради „Белене” – въпреки че част от тези пари потънаха в „Цанков камък” – друг мегаломански проект, покровителстван от Ахмед Доган (нека припомня, че именно покрай този проект Доган получи над един милион лева хонорар от бившата мулташка структура „Минстрой холдинг” – като „консултант” по мелиорация).

Вместо да хвърли всички усилия за финансово укрепване на НЕК, правителството на Орешарски буквално доуби компанията, като през юли 2013г. БСП и ДПС решиха по чисто популистки причини да намалят цените на електроенергията, въпреки че те на практика не покриваха разходите за производството й.

Трябва да подчертая обаче, че този крайно рисков популистки ход имаше своите повече от сериозни основания от гледна точка на партийните интереси: тъкмо цените на електроенергията се оказаха онзи лост, с чиято помощ бе катурнато правителството на ГЕРБ. Става дума за една от най-мащабните манипулации на общественото мнение в България – и тя сама по себе си заслужава внимание.

Историята е следната: в началото на 2013г. част от българските граждани бяха сюрпризирани от необяснимо увеличение на сметките за ток. Най-впечатляващото в този случай е, че бяха повишени не сметките на всички българи, а само на част от тях – някъде около 20 процента. Непосилното им раздуване обаче бе достатъчно, за да изкара хората на улицата: после се оказа, че тази рецепта за предизвикване на масови протести е била използвана и другаде – например в прибалтийските страни.

Спонтанните бунтове срещу електроразпределителните дружества много лесно бяха трансформирани в протести срещу правителството – водени от лидери, които днес могат да бъдат видени начело на русофилските организации, като постоянни душеприказчици на „седянките” на Орешарски с обществените организации или в партията на Бареков. Бяха намерени (и добре организирани) и едни маскирани люде, които замеряха с павета полицията и предизвикваха кървави сблъсъци – при което Бойко Борисов ясно долови, че този пълзящ метеж ще ескалира, докато изчерпи целия му политически потенциал, и изненада неприятно организаторите на това активно мероприятие, като подаде оставка.

Постигането на предсрочни избори на гърба на протестиращите обаче имаше и съответната цена: исканията на тълпата за репресия над ЕРП-тата трябваше да бъдат удовлетворени. С протестите по повод Пеевски нарастна и необходимостта февруарските протестиращи срещу Бойко Борисов да бъдат символно противопоставени на юнските протести срещу Орешарски. В усилието си да покаже, че защитава исканията на бунтуващите се срещу цените на електроенергията, управляващото мнозинство упражни съответния натиск върху уж независимата Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и намали цените със смешните 5%, което обаче се оказа достатъчно, за да задълбочи финансовия колапс на българската енергетика. НЕК вече нямаше с какво да заплаща за изкупуваната електроенергия, а отскоро вече няма пари и да плаща заплатите на служителите си.

Естествено, трябваше да се намери виновник за тази кризисна ситуация, а и някак да бъде овладяно положението с разплащанията, тъй като БСП не може да си позволи цената на електроенергията да бъде повишена непосредствено преди изборите за европарламент. И виновни, разбира се, беха намерени – на първо място вечният такъв – ГЕРБ, защото, видите ли, бил допуснат ръст на мощностите, ползващи възобновяеми източници, през 2012г. И на второ място самите ЕРП-та, които – притиснати от ДКЕВР, в крайна сметка се разбунтуваха и сами прихванаха дължимите от НЕК пари – цели 318 милиона лева.

Нарочването на ЧЕЗ, EVN и „Енерго-про” е логично: тъкмо те бяха на топа на устата при протестите през февруари. Очевидно БСП се надява да ги хвърли на лъвовете и да се изниже някак си чиста от огромния скандал с фалита на българската енергетика. Няма как да стане обаче – ако се стигне до реална развръзка на тази ситуация, правителството просто няма да издържи на веригата от фалити, съдебни дела и преки последствия за потребителите, които ще настъпят след сгромолясването на НЕК. Вместо да си дадат сметка за тези последствия обаче, управляващите обсъждаха на семинара си в Боровец някакви псевдо-революционни почини като „тотална война” на ЕРП-тата и евентуалната тяхна национализация.

Войната вече е обявена: с ултиматума на министър Драгомир Стойнев, с който се иска те да платят в рамките на три дни дължимите според него 318 милиона плюс съответните наказателни лихви – което е практически невъзможно. В противен случай щял да ги предаде на прокуратурата, а лицензът им да бъде отнет. Медиите (тези на Пеевски, разбира се) направиха нужното случаят да бъде представен като нечувана наглост от страна на лошите ЕРП-та, които са си присвоили цели 318 милиона и едва ли не са източили НЕК. Никой обаче не казва, че става дума за пари, които НЕК дължи на ЕРП-тата.

В крайна сметка ДКЕВР наистина стартира процедура за отнемане на лиценза на електроразпределителните дружества. Безкрайно интересно е обаче какво ще се случи, ако тази процедура – след безкрайни съдебни обжалвания – наистина приключи с отнемане на лицензите. Тогава държавата ще придобие електроразпределението (след като изплати възлизащата на милиарди цена за инвестициите в него) – само че с това огромният дефицит в енергийната система няма да се стопи – а напротив, ще нарастне, тъй като в хода на процедурата външните инвеститори в ЕРП-тата няма да бъдат мотивирани да плащат своите задължения, камо ли да инвестират в мрежата. Тъй че ще остане една единствена възможност за покриване на дефицитите – от държавния бюджет (сиреч от парите на данъкоплатците). И тъй като в него няма толкова пари, това предполага теглене на нови държавни заеми, съответно нарастване на външния дълг и в крайна сметка – фалит на самата държава.

Какво пък, случвало ни се е. Свикнали сме дори. Подобен сценарий съвсем не е невъзможен, ако към драматичните енергийни дефицити се добави и евентуалната загуба на арбитражния спор по съдебния иск, заведен от „Атомстройекспорт” с искане за неустойки по проекта АЕЦ „Белене” в размер на над един милиард евро. Трябва да прибавим и евентуалните загуби, които ще претърпим покрай другия сегмент от „Големия шлем” – проекта „Южен поток”, чиято съдба е в ръцете на ЕС, тъй като този проект не отговаря на изискването на третия енергиен пакет, съгласно което до тръбата задължително се допускат и други доставчици (нещо, с което „Газпром” никога няма да се съгласи – да не говорим за това, че след агресията в Крим е много малко вероятно подобен проект да получи одобрение).

Идеята да бъдат отнети лицензите на електроразпределителните  дружества и държавата да ги придобие отново е доста екзотична – още повече, че повтаря едно към едно щенията на про-фашистката партия „Атака”. Де факто това означава национализация – а това е прецедент, който със сигурност ще откаже и малкото инвеститори, които се канят да вложат парите си в България.

Ситуацията в енергийния сектор е доста особена – освен за национализация на ЕРП-тата се говори още за какви ли не налудни мерки – като например да се замразят плащанията към производителите на електроенергия от възобновяеми източници. Не случайно – те са следващото звено от нарочените за виновници за печалното дередже на българската енергетика. Основанията са свързани с факта, че инвеститорите в тях атакуваха в съда решението на ДКЕВР от септември 2012г., което ги задължаваше да плащат такса за достъп до мрежата – и, разбира се, спечелиха делото. Според това решение на практика беше върната старата система, съгласно която НЕК отново трябваше да плаща на ЕРП-тата за произведената зелена енергия.

При такова плащане обаче нямаше как да се поддържат изкуствено занижените цени на електроенергията, затова под натиск на регулатора НЕК просто не направи тези плащания – и остави на ЕРП-тата само един вариант на оцеляване: да си прихванат дължимите суми от разплащанията за получената електроенергия. Отговорът на държавата бе процедура за отнемане на лицензите им – сиреч национализация.

Всичко това наистина прилича на „Съветска власт минус електрификация” – както находчиво беше озаглавен един от редакционните коментари във в. „Капитал”. В него можем да прочетем следното:

„Държавният линч към ЕРП-тата продължи - ДКЕВР започна процедура за взимане на лицензите им. Абсурдът е, че точно енергийният регулатор, силно подбутван от управляващите от БСП, създаде проблема. А той е, че за да се държат цените ниски, в сметката има „пропуснати" плащания за стотици милиони. И държавната НЕК, и частните ЕРП имат огромни дефицити, причинени от популистката цел за евтин ток за гражданите. И заради недостига са на ръба на фалита.

Тук идва и съветската власт. Вместо да търсят решение и да действат еднакво към всички участници на пазара, правителството, депутати и ДКЕВР се втурнаха да търсят враг - чуждестранните инвеститори в ЕРП и производителите на зелена енергия. Ако се подхождаше еднакво към всички неплащащи в системата, на днешното си заседание регулаторът трябваше да поиска десетки лицензи. Например на НЕК, който дължи на лошите ЕРП повече, отколкото те на него, не плаща с месеци на другите производители на ток (като АЕЦ „Козлодуй"), затънал е в стари дългове заради предишни инвестиционни проекти като „Белене" и „Цанков камък" и на всичкото отгоре си погасява част от задълженията с прихващане (както стана с ядрената централа).”

Обвиненията на ДКЕВР, според които заради разпределителните дружества можело да се стигне до „фактическо блокиране на НЕК и до невъзможност да извършва разплащания към производителите на електрическа енергия” са повече от лицемерни: те на практика прикриват реалните виновници за енергийния фалит на държавата, постигнат чрез финансовото обезкървяване на компанията заради проекта АЕЦ „Белене”; чрез бизнеса на червените енергийни олигарси като Богомил Манчев например, които купуват евтин ток от АЕЦ „Козлодуй” и го продават скъпо на външния пазар, от което НЕК губи по 50 милиона евро годишно; чрез спекулациите с обществени поръчки и ремонтни дейности в АЕЦ „Козлодуй”, в Мариците, а и в цялата енергетика. Отговорни за този енергиен фалит са правителствата на първата и втората тройна коалиции, доминирани от БСП. До какво дередже са докарали тези хора енергийната ни система, личи от един прелюбопитен документ, свързан с обсъждането на заем от 240 милиона лв. от страна на Български енергиен холдинг (БЕХ) към закъсалата НЕК. В него се прави преценка на състоянието на НЕК към момента на обсъждането (края на 2013г.), като се посочват следните изводи:

„В настоящия момент НЕК ЕАД се намира в лошо финансово състояние и тежка ликвидна криза. /.../ Тъй като компанията изпитва хроничен недостиг на парични средства, тя не е в състояние да се разплаща навреме с доставчиците си и най-вече с доставчиците на електрическа енергия. Към 30.09.2013г. задълженията към доставчиците и тези към свързани лица на НЕК ЕАД възлизат на общо 2 157 489 000 лв., в т. ч. и междуфирмени заеми от БЕХ ЕАД в размер на 571 923 000 лв. Към 07.11.2013г. размера на дължимите суми към доставчици на ел. енергия е както следва: 964 684 000 лв., от които 782 442 000 лв. просрочени.”

От този анализ става ясно къде е големият проблем – евентуалният фалит на НЕК повлича след себе си цялата енергетика. Тъй като е в ликвидна криза, НЕК не плаща на доставчиците на електроенергия – от разчета ставя ясно, че там задълженията са близо милиард. Те от своя страна не плащат на доставчиците на суровини – например ТЕЦ-овете – на мините. Мините пък не плащат заплати на своите работници и т. н. – получава се нещо като финансова лавина, която заплашва да отнесе всичко свързано с енергетиката. Или – както казват авторите на предложението Българският енергиен холдинг за пореден път да спасява НЕК, положението е следното:

„В резултат на гореизложените причини НЕК ЕАД постоянно просрочва дължимите си плащания към доставчици на електрическа енергия, поради което те също са пред изчерпване на вътрешните си резерви и започват да забавят плащания към свои кредитори и доставчици. Към 07.11.2013г. просрочените задължения на НЕК ЕАД към ЕЙ И ЕС – ЗС ТЕЦ Марица изток І са в размер на 198 794 000 лв., а от своя страна централата дължи на мини „Марица изток”, което затруднява мините в разплащанията им с доставчици и персонал, а оттам води и до нарастващо социално напрежение.”

Приложените към анализа справки показват, че към края на 2013г. общите задължения на НЕК възлизат на 2 523 310 000 лв. Това е сума, която просто няма как да бъде покрита – не само от БЕХ, чиито опити да закрепи компанията имат само краткосрочен ефект – но и от страна на държавата, освен с нови външни заеми. Както се казва – това е положението: НЕК е във фактически фалит, и опитите той да бъде прикриван само задълбочават финансовата пропаст, която рано или късно ще зейне пред държавата.

Факторите, причинили фалита на НЕК, са ясни – това са червеното ядрено лоби и енергийните олигарси на БСП. Основният мотив за тяхната намеса е стръвта им към незаконното, престъпно ограбване, жертви на което са българските граждани: всъщност именно те изплащат нанесените от тях щети – и на тяхната шия виси воденичния камък на АЕЦ „Белене”, причинил фалита на българската енергетика; пак там ще увисне и следващия енергиен мегапроект – този със строежа на „Южен поток”. Пак те са съчинителите на малоумните въжделения да станем енергиен център на Балканите – и на старата басня, според която ни трябват нови енергийни мощности, за да покрием нарастващото потребление в близко бъдеще. Последното впрочем е систематично повтаряна дебела лъжа, която лъсна с поредното затваряне на енергийни мощности и ограничаване на техния капацитет – поради липса на потребление и липса на външни пазари. Нищо подобно не ни трябва – трябва ни само енергийна ефективност и пълноценно използване на наличните енергопроизводители.

Алчността обаче не е единствения мотив – в случая имаме и определени геостратегически апетити. По отношение на българската енергетика важи принципа: „Колкото по-зле (за България), толкова по-добре (за Русия).” Иначе казано – катастрофалното българско дередже в енергийния сектор дава възможности на руската страна да ни извива ръцете, както си иска.

Това стана видно при започнатото от руска страна арбитражно дело с искане за компенсации за неизпълнения „договор” за АЕЦ „Белене”. Искът от над един милиард евро беше съпроводен с уговорките, че до плащане може да не се стигне, ако България все пак преразгледа решението си за отказ от проекта, но и със заплахата, че ако българската страна не разполага със средства да покрие иска, руската може да придобие активи на НЕК по принципа „дълг срещу собственост”, например... националната електропреносна мрежа.

За тези, дето си мислят, че става дума за куха заплаха, бих искал да припомня аналогичният опит да бъде присвоена газопреносната мрежа на България през дружеството „Топенерджи”, заради който опит Жан Виденов уволни шефа на Комитета по енергетика – и заради чийто неуспех най-вероятно Андрей Луканов се прости с живота си.

И така: след дълго използване на енергетиката за олигархични печалби, за мегапроекти, които се превръщат в корупционни ями – и за геостратегически цели, различни от тези на българската държава, най-сетне логично я докарахме до енергиен фалит. Този път търсенето и нарочването на виновници няма да помогне – с или без сегашните ЕРП-та проблемите си остават същите. Те са създадени от държавата – по време на управлението на първата и втората тройни коалиции – и този път никакво снишаване и никакво заравяне на главите в пясъка няма да бъде от полза. Това, което може да помогне, е либерализирането на енергийния пазар и демонополизацията на енергийния сектор.

Точно това обаче сегашните управляващи не искат да позволят. И не само защото по този начин ще им се изплъзне най-апетитния кокал, но и по друга, по-сериозна причина – измъкването на енергетиката от опеката на държавата означава и край на игрите с популизма, на които днешните червени олигарси очевидно все още разчитат.

 * Глава от новата книга на Едвин Сугарев "Кой", чиято премиера ще се състои на 19 май от 18 часа на мястото на бившия мавзолей.