Обещават ни първата тръба за „Южен поток” по дъното на Черно море да стигне до нас през декември 2015. Обещава ни го шефът на „Газпром” като на дечица в лунапарк. Все едно „мьi ждем в томленном упование” да ни достигне заветната тръба с още по-заветния й газ. Те вече строели в България, газопроводът навсякъде бил получил статут на „национален приоритет”. Ако „навсякъде” значи българско правителство, парламент и загряващи гласовити резерви в подкрепа на проекта, значи наистина е така. „Доброто” и натрапено да е, длъжни сме да го приемем. Независимо от направо излишните дискусии на Реформаторския блок, че последните промени в Закона за енергетиката, внесени от БСП, са по предложение на „Газпром”. По-важно е твърдението на министър Стойнев, според когото понятието „морски газопровод” запълва дупка в българското законодателство.

            Трябва да гласуваме, българи. Нека в седмицата, която остава до избора ни, се запитаме кой и къде определя нашия национален приоритет. Да се запитаме дали законодателният ни орган не е безотказен бутон в чужда система.

            Защото съмнения има, а и документи се представиха. Още през август миналата година дъщерната фирма на Газпром "Южен поток транспорт b.v" е предложила в Закона за енергетиката да има изменения и допълнения. Приетият на първо четене закон е срещу интересите на България и е подготвен извън нея, е мнението на Мартин Димитров. Според него законът ще доведе до по-високи цени на газ, ток и парно. А според бившия (защо ли) енергиен министър в правителството на ГЕРБ Трайчо Трайков целта е „Южен поток” да се извади от обсега на европейското законодателство, да премахне възможността за конкуренция – без оглед на това, че е в ущърб с интереса на българските потребители. Без оглед на това, че високите цени на газа за България ще останат.

            Но явно така искат традиционните - макар и оредяващи гласоподаватели на столетницата с небългарски корен. Така искат беловласите й фенове – да плащаме всички по-скъпо, да сме вечно зависими и благодарни неясно защо. А може би си струва да горим европейския флаг в нозете на съветския гранитен истукан и да плащаме скъп газ.

            Хайде да затворим очички и да си представим, че Полша днес я управлява синът или внукът на Едвард Герек и съответната, отишла в небитието вече партия. Само че политическият мезозой в Полша свърши. Приключи.

            Сега да отворим очички и да се уверим кой все още и защо ни управлява. Управляват ни в еволюция на регреса и увеличаваща се законно енергийна зависимост. А законите трябва да се спазват, нали така.

            Имам мнение относно това на г-н Борисов – че досега да е построил „Южен поток”, ако беше на мястото на днешното „туткаво” правителство. Няма да го споделя сега – седмица преди изборите. Не ви насилвам, българи, да споделите моя избор. Моля ви само да гласувате – ако не с 10, с 18. Защото по-добро засега не виждам. Не че 10 и 18 са равностойни в моите очи, но това си е мое мнение. Просто гласувайте. Защото сме на път да се превърнем в истинска дупка с евразийско бъдеще. А това е по-обидно от клекалото на Давид Черни, което изобщо не беше обидно. Както не беше обиден и направеният филм за децата от Могилино „без любов”. Истината си е истина и няма причина повече да я смитаме под чергата.

            Гласувайте, българи.