МОЖЕ ЛИ ДА ИМА БСП БЕЗ РУСИЯ?

Темата не е толкова да описва дългата слугинска история на тази партия в отношенията й с Русия, колкото до нейната пълна физическа и психическа зависимост. Това е феномен, тоест чудо и ние всички го знаем. Те са ни го повтаряли хиляди пъти, набивали са  го в главите ни за 50 години, издигнали са Русия в кумир и са приели всичко, което тя прави за единствено вярно и единствено правилно.

За 50 години те възпитаваха и децата в дух на муджахединчета, тоест да бъдат готови да хвърлят телата си пред амбразурата като Александър Матросов и да търсят навсякъде врагове на народа. Както мюсюлманите приемат Аллаха когато приемат пълното си подчинение пред него, така и българските комунисти поднесоха пълното си подчинение на Русия. Русия за тях беше техния «Аллах Акбар», те я обичаха безрезервно и безропотно, така както я обича днес Сергей Станишев, или още по-добре Румен Петков и Гоце Първанов.

В отдаването им на тая страна и досега има нещо патологично, така както беше патологично да приемат икономическия модел на Русия – страна никога не познала частната собственост върху земята –  да тикат хората в общи кооперативни кочини  и да дават уроци на страна като България, където от 2,000 години поземлените отношения се водят от византийски закон за агрикултурата.

Тази Русия безцеремонно окупира нашите фабрики, мини и рудници. Зад окупатора Русия те развиха психопатията  за превъзходството и съвършенството на комунистическите идеи, без срам и без страх. Тази психопатия доведе и до концлагерни касапници по руски образец.

Това чувство за пълно подчинение доведе БКП-БСП за 50+20 години да не смее да си поиска завлечените архиви и да не потърси сметка и извинение  за националната гавра да бъде завлечено българското правителство в Москва.

Психопатията им не свършва до тук – тя е все още в страха на хората от скрития им контрол, от завоалираните им заплахи и от изобилието на подли политически ходове.

Не е много трудно да видим, че ние и досега сме нация на колене. И как другояче може да бъде, когато лазенето на четири крака пред Русия е естественото състояние на тази партия? Каква по-голяма демонстрация на презрение към всички нас от безскрупулния им грабеж? Какъв по-голям символ на двуличие  от едно ченге като Първанов, престоял два мандата като президент, а днес един руски еничар за премиер? Това, драги съотечественици, са хората по които света съди за България! Триковете им са плитки и евтини, за да излъжат когото и да е, но те продължават да ги пробутват като на детска градина.

Всеки ден тая партия  тика в очите ни обичайната си арогантност да стои на власт и дори само това би трябвало да бъде достатъчно да знаем кой стои зад нея. Махнете тази опора и тя ще рухне като къщичка от карти.

И преди, и сега когато дава ГЪЗ за ГАЗ, тя се страхува да се изправи пред света на двата си крака. А пред нея светът е отворен и тя знае много добре, че  България е географски кръстопът в пълна взаимо-зависимост със съседите ни. Заради болните амбиции на руския комунизъм БКП обърна в свои смъртни врагове директните ни съседи Гърция и Турция, но от тяхната добра воля сега ще чака енергийната ни независимост.

Лозунгаджийският им фукарлък отдавна е досаден до повръщане на всички, но те отново и отново го използват, неспособни да видят действителността заради пердето на техния идеологически транс, който винаги ги връща към Русия.

Идват избори и повече от всякога важи поговорката: «Лудият изяжда и два зелника – по-луд който му ги дава».