Двойната игра на прокуратурата по сигнала срещу президента

След много внимателно прослушване и премисляне на разказа на главния прокурор Сотир Цацаров от средата на тази седмица за съдбата на проверката по сигнала на Бареков срещу президента Росен Плевнелиев, се избистрят два извода:

Първият: Прокурор от Софийска градска прокуратура (СГП), без знанието  на главния прокурор, образувал проверка за изясняване на сигнала на Бареков, визиращ срещата на президента Плевнелиев с представител на електро-разпределителното дружество ЕВН, и възложил на ДАНС определени действия, но ДАНС на своя глава  разширила обхвата на проверката. И след като от президентската институция уведомили главния прокурор на 15 май, прокурор от Върховната касационна прокуратура (ВКП) прекратил проверката.

(Дали е знаел поне ръководителят на СГП г-н Христо Динев, че в неговата прокуратурата започва такава проверка - попитахме, но получихме отказ за отговор с обяснението, че случаят е приключен и темата да не се преекспонира. Дали ДАНС е разширила обхвата на действията си, ще ни отговори нейният председател г-н Владимир Писанчев, ако пожелае. Все още чакаме.)

И вторият: Прокурорът от ВКП прекратил проверката, защото член 103, ал. 4 от Конституцията казва: "Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване."

По първия извод: Няма държава, ако тя е нормална, в която главният прокурор да не бъде уведомен (да не знае), че започва проверка по сигнал за изясняване на факти и обстоятелства, отнасящи се до държавния глава, и то, проверка по сигнал, забележете, насочващ към държавна измяна! (Още повече, че според неофициална информация сигналът на Бареков е бил адресиран лично до главния прокурор.) В противен случай нямаме държава! Но понеже България не е нормално функционираща държава, нейният главен прокурор смята за напълно в реда на нещата - и може би дори за комплимент за своята институция - да ни внуши, че не е знаел. 

Освен че това

не е редно, то е изключено за нашата прокуратура

доказва го фактическата практика - желязната  централизираност и непробиваемата традиция.

Иначе казано - ако прокуроът от СГП е написал на своя глава постановлението за започване на проверката срещу президента, той трябва да е бил луд, а шефът му Христо Динев пък двойно. И главите им досега трябваше да паднат напълно обосновано, неизбежно, задължително.  Ето защо внушенията, че главният прокурор стои извън сюжета и влиза в него накрая за да възстанови законността, не са само неверни. Подобни внушения са... пошлост. Прекалено оскърбителна за все още мислещата част от хората, седнали пред телевизорите, за да бъде премълчавана. И ако медиите мълчим, ставаме съучастници - с извинение за клишето - в голямата лъжа, с която сме управлявани.

По втория извод: Чл. 103, ал.4 на Конституцията не позволява задържане и наказателно преследване на президента. Но специалистите не са единни по въпроса дали и в кои случаи прокуратурата може да извършва проверка на сигнал срещу него.

Според висш прокурор проверката по сигнал не е наказателно преследване, а ненакърнимо конституционно правомощие на прокуратурата включително и в случаите, когато сигналът се отнася за държавния глава. Проверката се образува не "срещу президента Росен Плевнелиев", а за изясняване на факти и обстоятелства от подаден сигнал. Следователно прокуратурата има законовите основания да възложи на ДАНС действията по изясняването, а ДАНС да ги извърши, като изиска съдействие и разяснения от всички споменати в сигнала, включително и от президентската институция, след което да  върне събраните сведения на прокуратурата. Която да ги оцени и ако установи данни за престъпление, за което президентът може да отговаря, да предаде заключението си на парламента, който ще решава дали ще даде държавния глава на КС. Във всичко изброено няма елемент на наказателно преследване на президента. Така разсъждава пред "Дневник" магистратът.
.
Специалистът по конституционно право  д-р Георги Близнашки, цитиран от сайта "Съдебни репортажи",   е на противоположно становище -  че основният закон не позволява да се извършват "никакви разследвания спрямо държавния глава".

В интервю за весник "Капитал Daily" известният правозащитник Михаил Екимджиев, председател на Асоциация за европейска интеграция и права на човека, също отхвърля  възможността като противоречаща на конституцията и заявява, че "такава проверка срещу държавния глава просто не може да има според българското право".

Каквито и спорове да водят конституционалистите,

прокуратурата е длъжна да е наясно със законността на своите действия и да носи отговорност за тях

Така е в нормалните държави, които имат прозрачно и отговорно работещи прокуратури, но ние очевидно не сме сред тях. В България разказът на главния прокурор вместо да изяснява, замъглява и буди лавина от недоумения.  (Един пример само - г-н Цацаров каза във вторник, че тепърва, тоест след срещата му с медиите,  щял да поиска разяснения от шефа на СГП Христо Динев - ами да беше първо ги получил разясненията и тогава да даде пресконференцията! След това информация имало ли е такава среща и какво се е изяснило беше отказана.)

И какво се разбра накрая? Че прокуратурата хем се втурва с готовност да проверява сигнала на Бареков, който вече показа в навечерието на едни други избори най-високи манипулационни дарби (по костинбродската операция), хем самият главен прокурор убеждава обществото, че... проверката не е съобразена с конституцията  и прокурорът, който я започнал, сгрешил като не я е прекратил. Сгрешил, но.... "Случаят е приключен".

И за да стане трагикомично, ден след като Цацаров обясни, че проверката срещу държавния глава не е трябвало да бъде въобще образувана - така схванахме думите му, се разбра, че неговият заместник Борислав Сарафов не споделя мнението на върховния си шеф. На това му се казва смелост. В сряда Сарафов заяви по БНР, че нямало нищо укоримо в действията на наблюдаващия прокурор. Според Сарафов наблюдаващият прокурор е разпоредил да се извърши единствено снемане на обяснения от автора на сигнала Николай Бареков, и изясняване на фактическата обстановка. Запитан защо тогава от Върховната касационна прокуратура е отменено това постановление на основание текста от конституцията, Сарафов отговаря: "Защото може би неволно, но обхватът на проверката някак си е разширен."

С изявлението си заместникът на главния прокурор още повече сгъсти мъглата
около действията на прокуратурата в конкретния казус. И остави смущаващото впечатление, че там или не знаят какво правят, или напротив - много добре знаят и са разпределили ролите в публичния спектакъл...

Но се налага и един трети извод от цялата какофония,  който изключва и последната светлина в тунела:

Колко е важно да са ти "сигурни кадрите"!

Да владеят съвършено омертата! Затова и битката във Висшия съдебен съвет за съдебните и прокурорските шефове се води с цената на всички средства. Един главен прокурор може да хвърли отговорността върху прокурора от СГП и върху ДАНС само когато е сигурен, че техните шефове ще замълчат и ще продължат да мълчат. Те затова са избрани - за да бъдат доверени лица в играта с много посоки, която се играе в непроницаемия здрач. Задкулисното кадрово обезпечаване на най-ключовите постове на всички власти е гаранцията за мълчанието им. (Е, наивният читател може да се запита: А достойнство хич ли пък нямат тези там шефове на СГП, на ДАНС, тези... личности...Хайде сега, глезотии.)

Междувременно президентът изрази пред журналисти в провинцията "благодарност на главния прокурор за бързата му и адекватна реакция". Дали правният екип на държавния глава е коментирал пред него пресконференцията на г-н Цацаров? Най-вероятно не, ако съдя по благодарността... Същевременно държавният глава заявил, че "с цялото си уважение към институцията, очаква да се извършат необходимите проверки и да се покажат фактите и истината за случилото се".

Истината, г-н президент, няма да  Ви я кажат високо, ясно и публично :

че проверката е прекратена, защото не може да открие никакви данни за престъпление, а надали защото я смятат за незаконна

ако съдим по разминаващите се интерпретации на главния и заместник-главния прокурор. 

Това е то, което трябва да остане омъглено в пушилката на най-авторитетното говорене - иначе с какво ще се занимава онази парламентарна комисия, която беше формирана за вашата среща. (Друг въпрос е, и той е същественият! - че формалната законност, доколкото я има, е използвана за проверяване на... нещо, от което няма да излезе нищо, докато страната се тресе от неразкрита криминална и всякаква друга престъпност!) 

Ако трябва, прокуратурата и ДАНС ще се самообвинят в грешки и превишаване на права и ще Ви се извинят, но не и да опровергаят ясно и еднозначно пред обществото в предизборната седмица манипулациите срещу вас, като заявят официално, че сигналът на Бареков не става!

"Сигналът Бареков" е синтез на интереси, огромни. И епизод от кампания, която се води срещу вас и институцията отдавна!  И далеч не е негово спонтанно хрумване, за да бъде лесно игнориран от прокуратурата. И както се видя - тя не го игнорира...

Политика, г-н президент...която надали заслужава благодарности...