Насъщният колапс на БСП

Че ГЕРБ и този път ще бие червените, беше ясно за всички – въпреки наглото лъготене с прогнозни резултати, въпреки наглите PR-стратегии за очерняне на политическия противник – и въпреки усилията на прокуратурата, която ни сервира искане за пет години затвор за Цветан Цветанов в самото надвечерие на изборния вот. Но че разликата между победители и победени ще бъде над десет процента, а столетницата ще се срине до нивото на своята патерица ДПС – това, вярвайте ми, не го е очаквал никой.

Случилото се не може да бъде определено по друг начин освен като колапс на БСП. Твърде закъснял между другото – тази партия успя по-дълго от всичките си тоталитарни посестрими да баламосва своя застаряващ електорат и да се крепи на повърхността благодарение на политически клонинги, подмени, провокации и оперативни мероприятия. Но и твърде насъщен. Време беше партията, която изроди българския преход към демокрация – и го превърна в преход от комунизъм към неокомунизъм – да грохне под тежестта на собствените си гафове, безочия и дебелокожия.

Поражението е особено драматично не само и просто заради широко зейналата ножица между резултатите на ГЕРБ и БСП. Практическото изравняване на левицата с ДПС е като червено на бик за червените активисти – и без това достатъчно изнервени от сложните зависимости в етно-национал-социалистическата коалиция – както и от факта, че хората на Доган поръчват музиката и определят порционите както на национално, така и на регионално равнище. За всички тях е ясно, че ако правителството на Орешарски продължава да бъде поддържано – пряко сили и пряко здравия разум – то това ще бъде с цената на още по-големи компромиси, които ще се пишат на сметката на червените – които в буквалния смисъл на думата ще топят и малкото останал електорален ресур – до парламентарните избори, когато и да са те.

В този смисъл активистите от средно и ниско равнище усещат с кожата си, че упорството да се удържи неудържимото статукво е за тяхна сметка – и изяжда техните шансове – колкото и малки да бъдат, колкото и отдалечени в бъдещето да са те. Тъй като именно това е вариантът, отстояван от Сергей Станишев и приближените му олигарси, то можем да бъдем сигурни, че в редица пръснати из страната конспиративни кръжоци вече кроят неговата шапка – а анализът, за който червения лидер пледираше, може спокойно да включи и неговата политическа кончина.

Впрочем същият този кроеж кипи и на европейско равнище. Фактът, че лидерът на ПЕС не само изгуби изборите в европейски мащаб, но и бе победен в своята страна в качеството си на управляващ, не е в никакъв случай добра атестация за неговите качества. Като добавим към това и подкрепата на “Атака”, причинила толкова главоболия на европейските социалисти – плюс явната му съпротива за санкциите срещу Русия, свързани с анексирането на Крим от Путин, както и неговите диверсионни действия в източна Украйна, става повече от ясно, че дните му и като председател на ПЕС са преброени. Може и да не му поискат оставката веднага, но просто ще го търпят, без да се съобразяват с неговото мнение – както между впрочем не се съобразяваха и в хода на самата кампания за европарламент.

Иначе казано: Станишев вече е бита карта, политически труп. БСП може да избира между криво разбраната солидарност към лидера (което значи да потъне с него) и самосъхранението – сиреч шансовете да опита да си възвърне изгубеното, като го бламира и наложи ново лице.

Споменатите шансове обаче са минимални – тъй като тези избори оголиха и електоралния срез на участващите партии. За ГЕРБ гласуваха хората в столицата и в големите градове – като в редица случаи разликата в резултатите е убийствена. Гласуваха младите и хората в активна зряла възраст, гласуваха знаещите и можещите. За БСП гласуваха преобладаващата част от хората над 60 годишна възраст, гласуваха малограмотните, гласуваха обитателите на селата и малките градчета. Не е необходимо човек да е социолог, за да си представи какво означава това. Означава едно: БСП е отмираща партия, нейната перспектива е само и единствено в миналото. Най-вероятно при следващите парламентарни избори тя ще бъде победена с още по-фрапиращ резултат – и ще премине към категорията на средните по големина партии, способни да играят само поддържаща роля.

Ако Сергей Станишев – след осем поредни загуби от ГЕРБ – е най-сетне политически покойник, то това в още по-голяма степен се отнася до неговия сламен Орешарски. Тези избори много ясно доказаха, че управляващото правителство е нелегитимно, тъй като съотношението на политическите сили е драматично променено – и яловата парламентарна подкрепа не отговаря на актуалната подкрепа в полза на БСП, ДПС и Атака.

Самият Сидеров, който досега беше златният глас, от който зависеше кабинета на Орешарски, е вече категорично лишен от легитимност. Впрочем един от най-важните резултати от тези избори е геополитическият избор на българския народ – той категорично отказа да следва натрапвания му от българските рубладжии път към Евразия. И Станишев, и Първанов, и Сидеров – този пишман националист, започнал предизборната си кампания в Москва, се спихнаха непоправимо – вотът за ГЕРБ освен вот на доверие към правителството беше и избор между цивилизованата Европа и Путиновата Евразия.

Което – разбира се – не бива да ни успокоява. С провала на досегашните проруски партии имперските амбиции на Русия спрямо България няма да бъдат изчерпани – вън от всякакво съмнение е, че ще се появят нови марионетки, танцуващи под конците на Кремъл. Първата впрочем е вече тук – неимоверният финансов ресурс, попилян в кампанията на България без цензура, за чието наличие няма никакво обяснение – най-вероятно има именно такъв произход.

Тъкмо това налага да си направим основния извод от резултата на евроизборите – сам по себе си той е радващ – и несъмнено говори за колапс на БКП, известна днес под конспиративния псевдоним БСП – партията, работеща вече близо столетие против националните интереси на България. Но от него съвсем не следва, че предсрочните парламентарни избори – като първа стъпка за преодоляване на последствията от банкрутиралия български преход, ще бъдат приети безропотно от управляващите днес.

Ние протестираме вече близо вече близо година с настояването за оставка на марионетното правителство – без да постигнем своите искания. Днес обаче имаме нов аргумент в своя подкрепа – и този аргумент е вотът на българския народ. Изборът е направен – но за да стане реалност, трябва да бъдат прогонени политическите мародери, които и до днес се гаврят с човешкото ни достойнство и с демократичните стойности и правила на нашата България.

Казвам нашата, защото тяхна тя никога не е била. И се опасявам, че никога няма да бъде. Тяхно е предателството, продажното задкулисие, подмяната, лъжата. Време е да се справим с тях. Време е да ги изметем завинаги.

В сряда ще се състои поредния вот на недоверие срещу кабинета на Орешарски. Вотът е вече реализиран, остава да го потвърдим. И нека го направим, като бъдем пред Народното събрание – додето в него тъй наречените наши избраници решават съдбата на този кабинет. И нека потърсим правата си на суверен и на техни работодатели, ако гласуването и този път е пряко нашата воля.