Иво Инджев, http://ivo.bg/
Днес за първи път коментирах в студиото на телевизия СКАТ, приемайки поканата на колегата Григор Лилов. Ефектът беше следният:
Трима видимо пияни русофили ме паднаха на бул. „Христо Смирненски” №40 пред кварталното магазинче, където се наливат с алкохол на улицата ( преди 15 минути, т.е. в 17.55) със също така видимо желание да се разправят с мен защото …не обичам Русия. Един от тях ми препречи пътя подскачайки около мен с обиди и с разперени ръце с щръкнали средни пръсти. До физически контакт не се стигна, защото го заобиколих мълчаливо и отказах да се разправям с озверелите мутри.
Крещяха с пълни гърла докато бавно се отдалечавах на стотици метри по булеварда.
Основната причина да споделя тази „случка” е желанието ми да я регистрирам за протокола. За полицейски такъв не се надявам. В края на краищата нанесен ми беше „само” морален побой и за такова нещо не бих се унижил да се жалвам в полицията- пък и съм свикнал от години.
По този маршрут ми предстои да мина след малко отново, за да взема децата си от близкото 35-то училище, но тротоарът тук е окупиран от русофили, маскирани като хора.
Пияните русофили са със сигурност все още там. Ще опитам да избегна нова среща, но нямам намерение да бягам по софийските улици като евреин с жълта звезда по времето на холокоста в Германия.
Р.S. Ами ако бях отговорил на псувните? Ами ако беше тъмно? Ами…
Днес се “размина” , но какво става в държавата, в която глутница пияни русофили вилнеят безнаказано срещу въображаем “агент на ЦРУ” , който си позволявал да не обича Русия ( каквито бяха “аргументите” на агресивните типове)?