Свидетели опровергават тезата на прокуратурата по делото Костинброд

Делото срещу бившия главен секретар на Министерски съвет Росен Желязков, подсъдим заради бюлетините в Костинброд, тръгна по съкратена процедура, като в процеса няма да бъдат разпитани близо половината свидетели. Искането бе на защитника на Желязков адвокат Трендафил Трендафилов, а по делото показания в съдебната зала няма да дадат подателят на сигнала за аферата Костинброд и депутат от БСП Мая Манолова, служители на ДАНС, кметът на Костинброд и др. На първото заседание всички разпитани свидетели – собственикът на печатницата, спечелила обществената поръчка за изработване на бюлетините за извънредните парламентарни избори през миналата година, както и служители на фирмата "Мултипринт" разказаха с подробности как е бил организиран процесът по печатането и какъв е бил контролът върху съхранението на бюлетините, брака и надпечата. Всички те обаче обориха обвинителната теза на прокуратурата.

Аферата "Костинброд" избухна, след като в деня на размисъл преди предсрочните парламентарни избори миналата година Николай Бареков, тогава все още журналист в ТВ7, а сега лидер на партия, съобщи, че при акция в печатницата в Костинброд са намерени бюлетини, чиято цел е да подменят вота. От прокуратурата пък наляха масло в огъня, като потвърдиха новината за намерените бюлетини с уточнението, че били "готови за експедиция". През следващите месеци от държавното обвинение така и не разрешиха загадката за какво са били предназначени бюлетините и защо е изпълнен такъв "надпечат", още по-малко пък откриха доказателства за готвена огромна манипулация на вота. В крайна сметка назначената експертиза показа, че в печатницата в Костинброд са открити 351 075 годни бюлетини и 121 712 бр. брак.

В крайна сметка обвинения получи единствено бившият главен секретар на Министерския съвет затова, че не е изпълнил служебните си задължения в периода 27 април – 12 май 2013 г., като с цел да набави облага за печатница "Мултипринт" не е осъществил контрол върху служителите от отдел "Административна и регионална координация" към МС по отношение на задълженията на печатницата по сключения договор за печатане и доставка на бюлетини. Прокуратурата твърди, че с бездействието си Желязков е спестил производствени разходи на печатницата.

Първият опит на прокуратурата да даде бившия главен секретар на МС на съд се провали, след като съдията-докладчик по делото Ани Захариева върна обвинителния акт заради допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на Желязков. Определението на съдията бе протестирано от прокуратурата пред Софийския апелативен съд като неправилно, но и оттам постановиха, че обвинителният акт е написан в "абстрактно-обобщен вид", а от него не става ясно нито каква е била облагата за фирмата, нито в какво точно се изразява липсата на контрол от страна на Желязков.

На днешното заседание собственикът на "Мултипринт" Йордан Бончев разказа за събитията от миналата година, като за целта се позоваваше на подробни бележки. Той посочи, че в печатницата е била създадена строга организация по отпечатването на бюлетините, а съхранението им е било охранявано от пазачи денонощно, като сградите на печатницата са били под наблюдението на над 70 камери. Готовите количества се съхранявали в склад, който се заключвал, а на втория етаж на помещението били държани негодните бюлетини – в две по-малки помещения, които той и служителите му наричаха "клетки".

От печатницата уведомили МВР за спечелената обществена поръчка и поискали ведомството да изпрати служител, който да осигури охраната. В крайна сметка такъв бил изпратен, но как се е случило това и как е било удостоверено не стана ясно, тъй като и Бончев, и служителите му не знаеха от МВР да са ги уведомили по какъвто и да е начин. При извозването на бюлетините също било осигурено присъствието на униформени служители на МВР.

Йордан Бончев обясни също, че според всички правила на полиграфията се залага между 8 и 10 % брак, а при изпълнение на поръчката за печат на бюлетините от "Мултипринт" заложили общо 7 % с цел икономия. В тези проценти е включен бракът за всяка дейност при печата – 1% при сгъването на хартията, 1% – при лепенето, 2% за печат и 3% шпула – брак. Колкото повече допълнителни настройки на машините се правят, толкова по-голяма била макулатурата, каза Бончев. Така при 33 вида бюлетини, процентът нараствал. Хартията на бюлетините пък имала холограма – така след приключване на процеса се отчитало количеството и се сверявало какъв продукт е произведен.

Всяка бюлетина, която има точки, чертички, зацапване, смачкване била негодна и се отделяла от готовия продукт. Негодният продукт, обясни Бончев, не бил обект на следене от страна на възложителя на поръчката – МС, по сключения договор. Освен това технологичен брак имало и при съвсем редовни на пръв поглед бюлетини. Причината е, че по договора бюлетините трябвало да бъдат предадени в кочани по 50 броя всеки, а се случвало в кочаните да има по-малко бюлетини или някои от тях да не се залепват и да остават "хвърчащи". Всички те били съхранявани в помещението за брак. Или с други думи – намерените в деня на размисъл годни да участват в изборния процес бюлетини всъщност представлявали технологичен брак заради неточната бройка в кочаните. Разликата между тези, които са годен продукт и тези, които са брак бил във факта, че първите били опаковани в кашони под номер и поставяни на палета – отново под номер. "В договора никой не ни е вменил задължение да броим брака", отсече свидетелят.

Освен това, каза собственикът на печатницата, никъде в договора нямало забрана за надпечат. Никъде по света не може да има печат без надпечат, защото машините трябва да се настроят, а за спирането на процеса се изисква време. На въпрос на защитата на подсъдимия, Бончев обясни, че печатницата не е спестила производствени разходи, както твърди прокуратурата. Той каза също, че направил възражение в протокола за изземване, съставен от разследващите, защото бюлетините от двете по-малки помещения били изнасяни в други кашони – различни от тези, които ползвали в печатницата, а разследващите не ги запазили в първоначалното им състояние.

Бончев обясни също, че не познава Росен Желязков, нито е комуникирал с него, тъй като това е било задължение на негов подчинен – Георги Иванов, който поддържал връзка със служителя на МС Иво Цонков. Договорът между МС и печатницата пък не бил подписал във ведомството, а изпратен по имеил. Съпругата на Бончев – Олга, която е съдружник във фирмата, обясни, че договорът с нищо не се различавал от този, подписан между печатницата и Министерския съвет две години по-рано – за президентските избори. Същото казаха и останалите служители във фирмата, според които поръчката била изпълнена при същите условия, както и предишната.

Подобни бяха показанията и на Ивайло Иванов – главен технолог в печатницата. Той потвърди, че както МВР, така и пожарната са правили проверки в печатницата, макар за тях да няма съставен протокол. "Нищо не сме вършили без знанието на възложителя", уточни той и даде пример с обаждане от служител на областната администрация, който поискал допълнително 2000 бюлетини за София област. Попитан от съда как е било осигурено това количество, Иванов отговори, че бюлетините са били извадени от технологичния брак и по-точно от кочаните, които не отговарят на условията по договор. След това те били допълнително залепени, за да образуват кочани от по 50 бюлетини всеки. Иванов обясни, че печатницата е изпълнявала десетки обществени поръчки – от БДЖ, Националния статистически институт и т.н., но никога служители от ведомствата не са идвали в печатницата, за да контролират процеса. Така било и в инкриминирания случай.

Друг свидетел и служител в печатницата Николай Милчев обясни, че бракът се съхранявал в две малки помещения, намиращи се в големия склад, но не можа да си спомни дали той е бил заключен при първото посещение на разследващите. Милчев е бил поемно лице при следствените действия, но призна, че не е чел протокола за изземване, защото той му бил прочетен от следователя. "Двете клетки" – помещенията, в които се съхранява бракът, били затворени, но не заключени, а на вратите липсвали патроните от бравите. Милчев бе категоричен, че не са спестени никакви дейности при печата на бюлетините.

Диана Ефтимова, която е осъществявала контрол върху печата, обясни, че надпечатаните бройки бюлетини се отделяли и се съхранявали в помещението за брак. Всички разпитани свидетели не можаха да кажат дали има някакви правила за унищожаване на брака. Технологичното унищожаването става като бюлетините се нарязват, а при предишните избори, близо месец след провеждането им свидетелят Милчев бил уведомен, че вече имат разрешение за унищожаване.

Делото бе отложено за 29 септември, когато ще продължи с разпит на останалите свидетели.

Текстът е от сайта Съдебни репортажи