*Този текст ни бе изпратен от нашата читателка Деница Аврамова. Публикуваме го без редакторска намеса.

Странно нещо е трудовият пазар в България. В същността си това е икономическо пространство, в което се срещат и преговарят лицата, които търсят платена заетост. За да бъде коректно изпълнено това, името на работодателя трябва да бъде назовано още в обявата за работа. Или поне така предполагах.

Партия „Ред, законност и справедливост” има интересна политика по повод набирането на кадри. Те използват известен интернет портал, посветен на търсене и предлагане. До този сайт имат достъп всички. Звучи добре, все пак адмирирам всяка компания, която се старае да осигури работна заетост, и то за млади хора. Но какво ги кара да се крият зад името на друга фирма? Конкретната обява, на която ще направя разбор, предлага позицията PR сътрудници.

Името, което РЗС използва, е „ЕТ СИЛВИЯ - ТОНЧО ГОЧЕВ”. За пълна достоверност, прилагам скийншотове. За съжаление не мога да направя такъв на самата обява, тъй като тя вече е изтекла и е свалена от интернет.

Ето какво излиза в google при въвеждане името на фирмата:

Впоследствие, ако предполагаемите лица, които стоят зад „ЕТ СИЛВИЯ - ТОНЧО ГОЧЕВ”, одобрят изпратеното CV, кандидатът получава e-mail от И.С. с няколко встъпителни въпроса, чиито отговори искат да знаят преди да se проведе интервюто. Въпросите са от рода на какво възнаграждение се очаква при 8-часов работен ден, представлява ли интерес за кандидата да работи по политически казуси, има ли желание да придобие опит в работата по изготвяне и управление на проекти по фондовете на Европейския съюз.

Ако отговорите бъдат приети от колоритния работодател, който очевидно е всестранно развит – заниманията му варират от ноктопластика и студено къдрене на коса до управление на европроекти, на следващия ден кандидатът получава телефонно обаждане. Той бива поканен на интервю в гр. София, а накрая на разговора между другото се споменава, че става въпрос за... РЗС.

Как може да се коментира това? Вероятно и вие сте се сетили за скандала от последните президентски избори, когато ключови думи за РЗС бяха  „Аз ще уволня Бойко Борисов” и последвало предложение за сътрудничество, познайте с кого. Но да не се задълбочаваме в миналото.

Защо бе, драга партийо, не назоваваш името си, когато си търсиш работна ръка? Това ли е част от PR-а? Защото в книгата „Ефективен PR” на Скот Кътлип и Алън Сентър си има цял раздел, посветен на пъблик рилейшънс етиката. Там се говори за утилитарна философия, деонтология, но най-вече – за императива на доверието. Със сигурност вие тези неща ги знаете, тъй като това е четиво, което е попадало в ръцете на абсолютно всеки професионален комуникатор. Ще си позволя и да цитирам член от Етичния кодекс на международната асоциация на бизнес комуникаторите:

Комуникаторите приемат да се ангажират с комуникации, които се базират на истината, точността и справедливостта и да подпомагат уважението и взаимното разбирателство.

Смея да твърдя, че вие се издънихте с PR-а още преди да сте го започнали.

А може би това е практиката на всички партии? Не знам. Ако е така, то въпросът ми „Защо се криете?” е насочен към всяка една политическа партия в България.

Казвам се Деница Аврамова и изучавам за първа година специалността „Връзки с обществеността”. От втората си седмица в университета започнах със стажовете, свързани със професионалното ми направление. Горенаписаното се случи на мен. Това беше първото ми предложение за работа. Няма да го запомня с добри чувства.