На 18 юни 2014 г. Плевнелиев би дузпата на Борисов като за световно

Запомнете 18 юни 2014 г.

Президентът Росен Плевнелиев два пъти в рамките на политическото денонощие не просто се разграничи ( за първи път толкова ясно!) от Бойко Борисов, но направо скъса с този носорог в българската политика.

Без да го споменава поименно ( да видим докога носорогът ще издържи да не го нападне отмъстително) , държавният глава ясно го порица.

Най-напред ясно и категорично Плевнелиев заяви, че при съставянето на служебния кабинет през пролетта на миналата година, след като Борисов абдикира от властта, е бил изоставен от „ВСИЧКИ политически лидери” в трудната задача да състави служебен кабинет.

Плевнелиев заяви, че се е справил тогава и ще успее и този път, изключвайки по този начин хипотезата Борисов да му се меси в предстоящото съставяне на правителство, което да подготви извънредните избори.

Плевнелиев показа, че е овладял важен инструмент в политиката- употребата на публичността и бързата реакция като изпреварваща защита срещу атаките на носорозите в политическата джунгла.

По-късно Плевнелиев реагира на събитието от днешния ден, когато Борисов обяви „война”, късайки демонстративно пред телевизионните камери постигнатото вчера споразумение, плод на (относително, но все пак) съгласие, изработено под егидата на държавния глава .

Президентът заяви, че под негово ръководство Консултативният съвет е задал посока на “разум и диалог, а не на политическо противопоставяне, посока на сътрудничество, а не на късане на каквито и да било инициативи и документи”.

Истерията на Борисов изглежда катализира отдавна зреещия процес на еманципацията на Плевнелиев от него.

Дали еднорогът Борисов ще се смири или ще тръгне във фронтална контраатака е въпрос, от който в краткосрочна перспектива зависи пренареждането на доста карти в порочния български покер, в който Плевнелиев се очерта като единствен автентичен евроатлантически жокер.

Ако Борисов ( който днес усуква пред Ройтерс за „Южен поток” както се гърчеше за АЕЦ „Белене” три години и половина) беше честен и не потискаше примитивните си инстинкти, би трябвало да напусне храсталака на близо двегодишната си тайна неприязън към Плевнелиев. Но той е достатъчно опасен и е по-вероятно още доста време се прави на тревопасен.

Явно не е случайно, че в този момент, при цялата театрална нервност на Борисов, хищникът Станишев започна да ласкае Борисов като “държавник”. Петата колона не може да прости на Плевнелиев прозападната му позиция и се вклинява с поощрения за Бойко, стария другар от времето, когато се хвалеше, че напуска пожарната, за да не напусне Партията.