Божа работа ли са пороите?

Кипи трескава работа. Всеки рови какво е писал и какво е казал, за да извика, нали ви казах, че това ни чака. Ние обичаме да живеем във Вангиния свят и да си приказваме как всичко е било предречено и че ето на трагедията във Варна показва как някой е бил прав, но никой не му е повярвал.

Тази нагласа няма да ни помогне. Може да гледаме на пороите като на божа работа, която някой е предсказал, но хората, или по-скоро политиците, не са се вслушали в него.

Може и

да се замислим какво точно можем да направим,
за да не се повтори трагедията от Варна

Няма да ни помогне специално министерство за бедствия и аварии, ако то е създадено само за да приюти някой министър, за когото няма министерство. Няма да ни помогнат и европейските фондове или рутинните стратегии, които Европейската комисия изисква от нас.

България я очакват нови бедствия. Когато отминат пороите, трябва да очакваме юлските жеги. С тях ще дойдат и горските пожари. После ще се изсипе градушка и ще унищожи реколтата на фермерите. Няколко месеца по-късно снегът ще изолира отделни села или цели райони в страната и ще ги остави без електричество и достъп до медицинска помощ.

Всичко това може да (не) стане и на куп. Може би тази година ще се разминем с пожарите или с градушката. Но страната трябва да е готова за все по-свирепи природни бедствия. По данни на Министерството на околната среда и водите през последните 40 години температурата в България се е качила с около 1.5 градуса. Това не означава, че постоянно е малко по-топло, а че

честотата и мащабът на природните бедствия се увеличава

Всички климатични модели предсказват, че Балканите са особено уязвими. Сушите и наводненията ще стават все по-страшни. Ужасът от загиналите във Варненските порои ще стресне цялата страна. Но юлските горещини вероятно ще вземат далеч повече жертви. Зимните студове ще убият хиляди, които не са в състояние да отопляват достатъчно добре домовете си.

В България никой с никого не може да се разбере. Необходимо е обаче да започне непрестанен, а не сезонен,

национален дебат за това как населението
да опази себе си от екстремните природни бедствия

Това не е работа на министерството на вътрешните работи, на Министерството на околната среда и водите или на някоя друга отделна институция. Страната се нуждае от истинска национална, а не учрежденска, стратегия за природните бедствия. Нещо повече, Югоизточна Европа се нуждае от такава стратегия.

Какво направихме ние, когато пороите потопиха Сърбия? Консултации. Проявихме загриженост. Изпратихме малко координирана подкрепа. Онова, което трябваше да направим е да изпратим веднага масирана помощ в Сърбия. Не от славянска, православна или някаква друга съседска любов, а защото Балканите трябва да имат координирана система за действие при бедствия. Засега имаме система за ранно предупреждение, която действа между България и Румъния и някои други страни. Необходимо е обаче много повече.

Стратегията за реакция при бедствия би трябвало да въвлече много институции. Когато се водят разговори за това каква военна техника трябва да купува страната например, един от критериите би трябвало да бъде именно този – може ли тази техника да е от полза при пожари и наводения. Както в България, така и в съседни страни. Вероятността Турция да ни нападне през нощта е много по-малка, отколкото вероятността до Коледа стотици хора да загинат и милиарди левове да бъдат загубени при природни бедствия.

Армията ни обаче е по-подготвена да брани южната граница,
отколкото да гаси пожари край Стара Загора
или да спасява хората във Варна

Общините, медиите и образователните институции са в огромен дълг към българските граждани. Едните се оплакват, че никой не им помага, други чакат пороите, за да публикуват сълзливите си репортажи.

Сега правителството се противопоставя на идеята за европейски цели за енергийна ефективност за 2030 година. Това ще рече липса на ангажимет за енергийна изолация на сгради, което пък от своя страна означава жертви. Като тези във Варна. Буквално. Умрели хора, но от жега и студ. България е страната с най-лошо състояние на жилищния си фонд в целия Европейски съюз. Според последния доклад на Европейския институт за енергийна ефективност на сградите 70% от бедните хора в България не са в състояние да си отопляват достатъчно добре жилищата, а в 30% от сградите има влага и течове. В категорията на бедните (people at risk of poverty in 2012) у нас по пада около 50% от населението. 

Правителството в момента се противопоставя на тези цели по две причини. Едната е, че група индустриални предприятия се страхуват от тези цели (без да знаят много добре защо). Другата причина е, че полското правителство го кара да не приема въпросните цели. (Да, точно така правителството на Полша.) Полското правителство не е виновно, то си настоява на онова, което то смята за правилно. Защо българското правителство се хваща на приказките му е в сферата на компетентност на Петричката врачка и нейните омаяни последователи.

Онова, което политическите партии, парламентарни и извънпарламентарни, трябва да направят е да се съгласят за поне едно нещо – че

животът на хората и съдбата на изстрадалите им имоти
не могат да бъдат пропилявани заради вътрешни дразги и политическа некомпетентност

Медиите от своя страна трябва да се захванат сериозно с анализа и обяснението на онова, което природните бедствия ни причиняват. Политиците в никоя страна не се занимават с неща, за които медиите и избирателите не ги тормозят.

Ако този национален дебат не започне, пороите и наводенията ще си останат божа работа и българския народ ще продължи да живее в разказите на Йовков и Елин Пелин, вместо в Европейския съюз.